На 10 септември в Клуба на фоторепортера беше открита изложба по случай рождения ден на актьора Андрей Баташов под надслова „Помнете ме такъв”, по идея на майка му Теодора. Свързахме се с нея, за да сподели чувствата и вълнението си, макар и придружени от болка по загубата. Теодора Баташова беше повече от откровена и за първи път пожела да говори открито за личния живот на сина си.
– „Помнете ме такъв: 30 мига от живота на Андрей Баташов” – какво усетихте, как се чувствахте по време на тази изложба, която съвпадна с рождения ден на сина ви?
– Ох… (въздъхва и се замисля – б.а.) Бях много развълнувана. Емоцията беше много силна и разтърсваща, но аз съм доволна.
– Успяхте ли мъничко да преодолеете онази, силната болка, която ви мъчеше в самото начало? Пак болка, но не такава…
– Ами то не се преодолява, миличка… (въздъхва тежко – б.а.) Радвам се, че се сещате за Андрей Баташов. Това ще ми бъде подкрепата. Благодаря ви за което. Такива моменти значат много за мен, защото болката е наистина невероятно голяма.
– Какво си помислихте, когато се събудихте на 10 септември – рождения ден на Андрей?
– Този ден винаги ще бъде много специален за мен. Най-специалният! Всяка сутрин казвам на Андрей „Добро утро”, а на този ден се събудих и му казах:
„Честит рожден ден, сине!”
Аз постоянно усещам, че той е около мене. Не само на рождения му ден, а изобщо. Сякаш е наоколо, такова усещане имам… И затова всяка сутрин му казвам „Добро утро”… Чувствам го, че е до мене. При мен е!
– Сещате ли се често за детството, за това какво дете е бил Андрей?
– Андрей беше едно прекрасно дете! От малък беше много любвеобилен. Ние с него имахме голяма връзка и се разбирахме с поглед. Тази връзка започна, когато той беше малък, и продължи, докато си отиде… (разплаква се – б.а.).
– Споделяли сте ми преди, че той е расъл без всякакви протекции, но сигурно е имало хора, които са го изкушавали да тръгне по този път на развитие?…
– Да, точно така. Без всякакви протекции! Той всичко сам достигна. А за изкушенията – разбира се, че ги е имал – нали е расъл сред такива хора. И той ми казваше: „Мамо, намери някой, когато тръгна да кандидатствам във ВИТИЗ…” и аз му казах: „Няма кого! Аз нямам никакви познати. Там, за да влезеш, трябва да бъдеш или наследствен актьор, или да имаш любовник…”. А аз нямам такива, така че не съм си помръднала и пръста. Андрей успя сам! Единственото, което правех, е да бягам от нас до ВИТИЗ, за да го видя, да видя кога започва изпитът, да съм до него. Но той се справи с всичко със собствени усилия и талант – никой не му е подавал ръка, не му е помагал. Стана дисциплиниран човек. Аз успях да го науча на тази дисциплина, а той много бързо я възприемаше. Сам си проби пътя! (отново се разплаква – б.а.)
– Не плачете… Доста колеги на Андрей Баташов отидоха на небето след него. Може би са се събрали и играят фантастичен театър?…
– О, да, мисля, вярвам, че е така. И това дори го каза и Христо Мутафчиев.
Андрей дръпна към себе си много известни актьори…
И явно те са там, горе, за да правят небесен театър. Може би този театър е много по-добър, по-съвършен от нашия тук. Да се надяваме… Те, по-съвършените си отидоха. В това съм убедена. И когато беше жив, винаги съм казвала, че това ни беше подаръкът от Господ. Само че той си го взе много рано. Може би е нужен някъде там… След като той си отиде, си отидоха и много негови колеги. Забележителни български актьори! „Аз ще ви събера, мамо”, казваше ми той. И ето – събра горе толкова популярни имена на свои колеги…
– Бяхте ли изненадана от хората, които посетиха изложбата за сина ви? Всички, които сте очаквали да видите, ли намерихте с поглед?
– Трябваше да дойдат и много други хора, но… по една или друга причина са били възпрепятствани. Аз не мога да се обиждам на хората. Но не съм изненадана. Андрей, колкото го обичаха, толкова го и мразеха!
– Чак омраза? Щях да ви питам за възхищението…
– Много му завиждаха! Това е истината. Но нали знаете, че в България който малко се издигне нагоре, той е предмет на завист. Относно възхищението… по-скоро не. Не мога да го кажа, за жалост. Но имаше и хора, които му се възхищаваха. Ще ви дам пример – проф. Здравко Митков – той може да говори повече по този въпрос от професионална гледна точка. Аз не съм театрал и не мога да давам оценки, още повече за сина си.
– Но щом има такива хора, значи го има и възхищението!
– Има го, да. Разбира се, това е безспорно. Но просто Андрей имаше прекалено много завистници, а от тях човек трябва много да се пази – това е голямо зло!
– И Чочо Попйорданов си отиде не много отдавна нелепо и безвреме. С Андрей бяха близки в гилдията…
– Те бяха, освен колеги, и приятели. Играха заедно на една сцена и няма как да не са станали близки. Актьорът има сензори – той чувства кой го обича и кой не го обича.
– Андрей разпознаваше ли кой не го обича?
– Да, можеше да открои тези хора в обкръжението си. Да! Той чувстваше и публиката, и колегите си невероятно добре.
– На тази изложба присъстваше и едно момиче – Кристина – което много медии определиха като „тайната любов на Андрей Баташов”…
– Ама каква тайна любов?! Да знаете, че това е глупост! Не съм си позволявала досега да коментирам тези писания, но сега го правя. Това е чиста глупост! 7 години беше с нея, каква тайна любов?! Връзката им никога не е била тайна. А това, което се пише, невинаги е истина, даже в повечето пъти е откровена лъжа.
Тя много го обичаше
това е факт. И мисля, че продължава…
(„Винаги ще те обичам. Това беше първото ни море заедно“, споделя Кристина пред снимка от фотоизложбата, посветена на рождения ден на актьора. Красивата жена е танцьорка от ансамбъл „Филип Кутев“. „Криси не можа да го прежали, милата. Голяма любов бяха”, споделя близък до майката на Андрей Баташов, която на изложбата в чест на сина си прегърна Кристина, когато я видя сред присъстващите, б.а.).
– Кристина ли беше голямата любов на Андрей?
– Не! Той беше много моногамен. И с която и жена да е бил, е била любовта му. Но голямата му любов не беше Кристина, беше друга жена…
– Боряна – жената, за която се ожени?
– Не! Много преди Боряна да се появи, Андрей беше срещнал своята голяма любов. Причината да се ожени за Боряна беше, защото искаше дете! Но той там не сполучи… Голямата му любов, всеки случай, не е сред тези жени, които са тук, в България, и които се спрягат по медиите. Момичето не е неизвестно. За мен е известно, но няма да назова името й, защото не искам да се спекулира.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
