Добрите страни на „лошото“ момче Кристо
23.09.2013
Снимка 1 от 1
1
От бр. 86
„Съдбата обича смелите“, гласи една древна поговорка. Повтарям си я наум, когато очи в очи срещу мен се изправя рап изпълнителят Кристо – с подут глезен и широка усмивка на лицето. Травмата е от близо седмица, но той ме успокоява, че „в началото беше много по-зле“ и че е минавал и през по-тежки контузии в спорта. А спорт и музика са двете неща, без които не може в ежедневието си.
„Човек плюс талант е равно на гигант“, пее Кристо в последната си песен „Повече от всичко“ с Лора Караджова. Аз лично бих добавила „и здрава работа“, съдейки по труда, който рапърът влага във всяка своя песен. „Всеки ден съм в студиото и творя, споделя той. – За мен творческият процес е непредвидим.“
Преди време ни сподели за работата си с децата от център Loggita. Продължаваш ли с мисията си с тях?
Продължавам, да. За мен е важно човек да бъде социално ангажиран. Децата обичат да подражават на музикантите, затова не мога да си обясня безотговорността, която демонстрират други мои колеги. Онзи ден например едно 4-годишно момченце ме спря на улицата. Познавало ме от видеоклип и сподели, че си носело шапката като мен. Един ден и аз ще имам дете и искам то да се влияе от качествени, морални хора. Затова внимавам какъв пример давам: спортувам, не пуша и пия рядко и умерено.
Какво би посъветвал децата, които те харесват и ти подражават?
Призовавам всички млади хора да спортуват и да вярват в себе си. Да бъдат позитивни и да помагат на другите. Защото, като теглиш чертата в края на живота си, само това има значение.
Какво е за теб „добър човек“?
За мен да бъдеш добър, означава да живееш живота си природо- и човекосъобразно. Да не вредиш на природата и хората около себе си, а да се опитваш да им помагаш. Нека оставим планетата в по-добро състояние от това, в което сме я намерили. Нека не завиждаме на онези, които са успели, и да не пречим на никого!
Ти добър ли си, или си „лошо момче“?
Аз съм лошо момче в това да не позволявам на никого да ми стъпва по главата и да ме прави на луд, да потъпква правата ми. Не премълчавам и не си обръщам другата буза. Призовавам и хората, когато видят нещо нередно, да не си замълчават.
А какъв беше като малък?
Бях много палав. Имам толкова много контузии… две операции на колената, множество счупвания – на ръката, на краката, на главата… а преди две години по време на футболна игра ми сцепиха горната устна (посочва с пръст белега). От малък много обичам спортовете. И танците. Занимавал съм се с брейк, а докато учех в САЩ, взех и един курс по класически балет.
В училище винаги съм бил отличник. И двете ми баби бяха учителки и още преди да започна училище, лятото ме държаха по два часа, за да решавам задачи (преди да ме пуснат да играя). Сядах под розата в двора и смятах. В първи клас бях на нивото на учениците от трети – можех да пиша, да смятам, знаех таблицата за умножение… Завърших гимназия с отличен. След това в САЩ завърших колежа с орден на отличниците за висок успех. Това ми остана от дете – да съм максималист в нещата, които правя.
А защо се върна?
Тук съм си у дома. Привързан съм към семейството, към приятелите си, към българския народ и всичко българско. Тук има много хубави и талантливи хора. Ето, за последния ни клип с Лора Караджова снимахме с много даровити деца (от 12 града на страната). Идеята ни за видеото беше да покажем, че истинските звезди са децата на България.
Би ли написал песен за деца?
Да, бих. Децата са най-чистите създания. Много ги обичам! В квартала, където живея, има много деца и постоянно играя с тях на какво ли не!
На какво те учат?
На какво ли? Че човек винаги трябва да играе, защото животът е игра. На децата никога не им е скучно, винаги намират какво да правят. Дали ще ритат топка, ще берат орехи или ще готвят манджа от листа. Чувала ли си за дете, което умира от скука?!
Малките много често задават въпроса „защо“. Нещо, което възрастните сме спрели да правим. Задавайки постоянно въпроса „защо“, децата ми помагат да научавам неща за себе си. Тяхната любознателност ме кара да преоткривам себе си.
Наближаваш 30-те. Чувстваш ли се готов за свое дете?
Винаги съм бил готов. Винаги съм искал дете, но все не е идвал подходящият момент. Децата са толкова хубаво нещо!
А срещнал ли си жената, с която да създадеш семейство?
Да. Според мен съм я срещнал.
Как се виждаш в бъдеще, след 2-3 години?
Не знам… Не мисля за това. Обичам да наблюдавам живота си как се развива отстрани. Мислим си, че имаме контрол над него, но не е така. Често се случват неща, на които не можем да влияем.
Продължаваш ли да рисуваш?
Да. Най-често рисувам хора. Много обичам да рисувам жени – харесва ми красотата и изражението им. Ето, ще ти покажа последното, което нарисувах (рови в телефона си за снимка).
Портрет!
(Усмихва се.) Портрет на приятелката ми. Тя много го хареса! Събирам рисунките си и може някой ден да направя изложба. Рисувам винаги, когато имам време. Действа ми терапевтично. А сега след контузията на крака, когато трябваше да лежа продължително време у дома, рисувах нон стоп.
Велиана Симеонова
Фото: Тони Тончев
