Маргарита Михнева: Болката в душата ми е по-страшна от рака

1
Добави коментар
Karadjov
Karadjov

Тези дни Агенция БЛИЦ първа публикува новината, че скандалното дело срещу Маргарита Михнева за „откраднатия” й апартамент на ул. „Оборище” в София се оказа спукан балон. Клеветите по адрес на Мадам Неудобно обаче все още битуват в публичното пространство и сериозно разклатиха не само имиджа й на безкомпромисен разследващ журналист, но навредиха и на бездруго разклатеното й здраве. Ще съди ли клеветниците, които й причиниха всичко това?, пожела да научи „ШОУ” в ексклузивно интервю с Михнева. – Маргарита, делото, което, няма защо да крием, сериозно разклати твоя авторитет като професионалист, отстояващ морални принципи, е приключило в твоя полза, но малко хора знаят това. Вредата от една толкова шумно прокламирана кампания е налице. Ще съдиш ли виновниците, които те оклеветиха?
– Първо, аз се изненадвам, че „ШОУ” проявява интерес към това дело, а не онези медии, които взеха участие в оклеветяването ми – тази телевизия и тази водеща, които са ме злепоставили. Това дело се водеше срещу мен, след като беше провокирано от предаването на Люба Кулезич „Насреща” и от адвокат Антон Сираков. В поредица от предавания – повече от 30 на брой, на зрителите беше внушавано, че аз съм, цитирам: „откраднала” и „свила” апартамента, в който живея. Бях заклеймена като „лицето на поръчковата журналистика в България”. Беше разяснено

как съм взимала пари от Алексей Петров

за да правя репортажите си, и т.н. Въобще неща, които аз премълчавах и преглъщах болезнено, като се надявах, че все някой ден истината ще излезе на бял свят. Е, тя излезе! Оказа се, че нито съм „фалшифицирала” подписи, както се твърдеше; нито съм „крала” апартаменти и градинки. Доказаха го три експертизи, които аз съм платила с лични средства. Аз съм пенсионер на 191 лева пенсия. Нищо, че работя – мен ме издържа дъщеря ми. И трябва аз да я товаря да доказвам с парите на детето си, че всичко това са клевети по мой адрес. Трите експертизи – единична, тройна и петорна, доказаха по безспорен начин, че всички приказки, които бяха изприказвани в ефир, са неверни.

Но знаеш ли, това, че спечелих делото, не ми носи утеха. Някак в душата ми горчи. Не за друго, а защото всичко това направиха срещу мен колеги. Аз не се сърдя на Антон Сираков. Не мога да разбера защо го направи Люба Кулезич. Как толкова злостно и упорито успя да внуши на хората, които кани в студиото си, всички тези лъжи по мой адрес. При това – с един доста неморален похват – като принуждаваше другите да говорят, а тя се криеше усмихнато зад думите им. Такъв беше случаят и с Пламен Устинов. Една вечер Люба ми се обади много късно и аз чувам Устинов – той беше с нея, не знам къде са били. После Люба тръгва по ул. „Оборище” и разпитва хората коя съм аз, какво мислят за мен – търсеше компромати срещу мен и това правеше грозно впечатление на самите хора, които е питала – те сами ми го казваха. Покани в студиото си Устинов и, ако гледате записа на този репортаж, който тя повтори цели 16 пъти, за да може и който не го е гледал, да го гледа, ще видите, че тя му вменява думи, които той казва по нейно внушение и диктовка, без да е сигурен в тях. Примерно, тя му казва: “Вие й предадохте плик”. Той казва „Да”. „Какво имаше в този плик?”. “Не знам!”, казва Устинов. „А беше ли дебел този плик?”, го пита тя. Той отговаря: “Да, да – много дебел”. „А – заключава тя вместо него – значи много пари е имало вътре!”… Люба Кулезич искаше да внуши, че аз съм корумпирана, но аз не дадох нея на съд, а Пламен Устинов. И той се оплете толкова много, че в един момент стана направо жалък. И, както виждаш, преди го водеха като мечка по студиата, а сега вече никой не се интересува от него. Защото се разбра, че това е един човек, който е готов да каже всичко, стига да получи статуквото на защитен свидетел, и съответно – да му бъде заплатено.

– Но аз не разбирам принципно как един защитен свидетел си показва лицето по телевизията?! Това обезсмисля самото съдържание на понятието „защитен”, а също така дискредитира институцията…
– Точно така. Цветан Цветанов обърна наопаки статута на защитения свидетел. И понеже аз преди 4 години си позволих да кажа това нещо,

мен ме наказаха чрез журналисти като Люба

Искам да ти обясня: за да стигне един защитен свидетел до телевизията, той трябва да получи разрешение от прокуратурата. Тези защитени свидетели бяха осигурявани от самото правителство на телевизията. Защото стана правило срещу привилегиите, които получават тези защитени свидетели, те да изпълняват поръчки?! И защо не?! Тези свидетели, без да работят, ползват охрана и получават заплата, която често стига 2 хил. лева. Отивайки един такъв като Устинов в някоя телевизия, той знае, че неговата роля е да внушава обществено мнение. Но дай да погледнем истината в очите! Манипулативната журналистика е нещо много страшно! Ти не се ли запитваш защо досега медиите не са обръщали внимание на Вальо Бореца?! Сега аз направих първото интервю с него и той разказва потресаващи неща. Как висши служители от БОП-а, прокурори и зам.-министри го склоняват да лъже и му казват: „Ключът към твоята невинност се казва Алексей Петров и Хамстера!”. Сега виждам, че главният прокурор Цацаров се е усетил и иска да смени статута на тия защитени свидетели. Пак повтарям: този статут беше опорочен по времето на Цветан Цветанов! И сега ще видиш, че по тая причина много дела ще се спукат и ще почнат отначало. Защото беше обърнат правилният ред в една законова държава. А той е: полицията арестува, прокуратурата обвинява, но съдът е този, който съди. Има строги правила и ред в правораздаването. Не бива един телевизионен журналист или телевизия да си приписват функции, които не са техни, а на изпълнителната власт. Аз имам зад гърба си 42 години телевизионен стаж и срещу мен са се водили 30 дела. Аз е трябвало да се отбранявам в съда, така че съм изпитала на гърба си какво се случва след приключването на едно дело. Когато то се финализира с присъда, е минало време и обществото вече не се интересува от истината. Та, и с това дело за апартамента ми сега. Мен ме оклеветиха, но сега аз колкото и да разправям вече, че всичко това не е било вярно, клеветата си е свършила своята мръсна работа. Люба Кулезич успешно внуши на хората, че съм крадла на жилища и корумпирана. Аз не съм реваншист – никога не съм нападала и не съм съдила колега, затова и сега няма да го направя. Както не бих занимавала обществото и с клюки и простотии. Не й се сърдя на Люба, но мисля, че е редно поне да ми се извини. Защото моето впечатление е, че ние, журналистите, напоследък се горим и „изгаряме” във взаимоотношения помежду си. И хабим в това повече енергия, отколкото да си вършим работата в полза на обществото и на доброто на хората.

– Ти не беше ли поканена в студиото на „Насреща”, когато започват нападките срещу теб?
– Не. При това аз много добре се познавам с Люба Кулезич! Нещо повече – аз съм й помагала, когато тя искаше да стане шеф на националната телевизия. Тогава тя ходи лично при Кокинов, при ген. Стоимен Стоименов, при Бойко Борисов – лобираше за подкрепа от тяхна страна. След това Люба покани в студиото си Антон Тодоров и разби ген. Стоимен Стоименов, след което той си подаде оставката като съветник на президента. Това ли е почтеност?! Така постъпи и с мен. При положение че ние с нея така добре се познаваме, тя беше длъжна да прояви поне малко лоялност – лично да ми се обади и да ми каже, а не да използва целия този неморален арсенал от средства да ме атакува под кръста – с разпити на недоброжелателни съседи, адвокати и прочее. Защото, какво е говорила Нора Нова – тя може да си говори всичко. Грозното е в това, че те двете с Люба са стояли с часове на кафе у Нора Нова, кроейки пъклени планове как да ме злепоставят. Но не Нора Нова, а Люба Кулезич използва националния ефир да тиражира всичко това и благодарение на нейните предавания аз бях дадена на съд. С 30 предавания Кулезич се опита да дискредитира целия ми труд за тия 42 години зад гърба ми – и то тежка, разследваща журналистика…

И аз знам как е тръгнало всичко. Лично Бойко Борисов ми го каза

Как Люба е ходила при него и му е казала, че започва атака срещу мен. Де факто тя се опита да ми вмени вина, за да угоди на управляващите. И тръгна по „Оборище” да разпитва като каква ме знаят съседите. Ами тя е стигнала дотам, че се е обаждала и на Янчо Таков! Все едно аз сега да тръгна да се оплаквам на Явор Дачков от нея…

– Но защо си се превърнала в жертва на такова отмъщение – трябва да има по-сериозни причини за една такава кампания?
– Заради моето изказване за защитените свидетели. Че криминално проявени лица ги карат да свидетелстват срещу Алексей Петров и Хамстера, като аз още по времето на Бойко Борисов и Цветан Цветанов казах, че с тези защитени свидетели, притискани да говорят по делото „Октопод”, нищо няма да излезе. И както виждаш, се оказах права. Аз съм първият журналист, който извади биографиите на съдиите по делото „Октопод”. Разкрих, че Румяна Ченалова има висящо дело в Македония. Ходих в затворите и разбрах, че защитените им свидетели по делото са едни криминални типове, на които им възлагат поръчкови свидетелски показания. И заради всичко това Люба Кулезич се активира срещу мен. За да угоди на властта. ГЕРБ и лично Цветанов подкрепиха Люба и буквално й снасяха на тепсия всичките тези „гости” като Устинов в студиото й. Сега нещата се обърнаха, но Люба продължи да си защитава Борисов и Цветанов и да плюе във всяко предаване – по повод и без повод, Алексей Петров. В миналото, сигурно си забелязала, имаше един период, в който не минаваше и ден да не се говори срещу Алексей Петров! Ама журналистът не е съдия! Той не трябва да вменява вина, а да изследва фактите. Да си разследващ журналист не е проста работа. Затова Люба, ако иска, нека да си пренаписва биографията, но ако обича да не драска върху моята биография! Подобни похвати са чалга в журналистиката. За да направиш едно журналистическо разследване, трябва да поканиш и двете страни на един конструктивен разговор, а не да нападаш оня, който отсъства…

– Ти говориш за предаването на Кулезич по ТВ7, но май че имаше такива репортажи и по Нова телевизия…
– След нападките на Люба Кулезич тръгна да прави репортажи срещу мен и… Гала. Аз държа да кажеш от мое име, че аз уважавам Гала като един човек работохолик – води предавания 5 дни в седмицата – аз знам какво означава това, да ставаш сутрин рано и т.н. , но в случая тя се предовери на своите репортерки, които абсолютно повърхностно отразиха една тема. Гала изпраща хора, които питат и разпитват цялата кооперация що за човек съм аз. Клюкарски, махленски, дори се стигна дотам, че в студиото се наложи един излишен спор между мен и Гала. Нека сега да дойде Гала и да види дали аз съм крала градинки, апартаменти, гаражи и пр. Бих й препоръчала, когато се правят такива репортажи, по-обстойно да се проучва темата. А не да разпитват по улиците като каква ме знаят в личен план и после тия изказвания да се монтират напосоки, в резултат на което се получи една пълна мъгла, но мъгла, в която хората трябваше да разберат, че освен апартаменти крада и градинки. Не е лесно да се правят журналистически разследвания. Затова нека всеки да плува в свои води! За жалост хората харесват интригите – това е истината. Един друг случай ще ти разкажа: Люба Кулезич изнесе публично един документ как Славчо Христов е платил на сина на ген. Атанас Атанасов следването му в Америка. Аз понеже много добре познавам Славчо Христов, с когото сме работили в националната телевизия, а пък дъщеря ми преподаваше на децата му в „Льо Розе”, а познавам също така много добре и семейството на ген. Атанасов, близка съм с Анелия Атанасова, и знам, че всичко това не вярно. Тези пари от „Златни пясъци” АД въобще не са стигали до Американския университет и са върнати в България. Най-отвратителното в цялата история е, че този документ, който показа Люба Кулезич,

тя го е взела от дома на сем. Атанасови, когато тя е била близка с тях

и те са й помагали. После търси 5 пъти Анелия, която от много години вече живее в Америка с двете си деца, за да иска от нея да й участва в предаването и да говори против мъжа си. Анелия не желае да види Люба след този случай. Така ли се прави журналистика?!

– А как стана, че ти, въпреки че си близка със Славчо Христов, неговият бодигард Александър Стуканьов те заплаши със заливане с киселина?
– Аз със Славчо Христов се виждам и до ден-днешен, въпреки че негов бодигард ме заплаши със сярна киселина и се опита да направи интрига между мен и Бойко Борисов. Виж сега. Аз знам и разследващите знаят кой е в дъното на заплахата. Но, както Огнян Стефанов и до ден-днешен не си признава, че е автор на сайта „Опасните”, така и зетят на Йордан Соколов – Христо Михайловски, не си признава, че той е организирал това обаждане на Александър Стуканьов. При положение че има СРС, има и разпознаване от моя страна. Тогава Борил Кацаров разкри каква е истината и тя много добре се знае.

И понеже ти дадох за пример Огнян Стефанов, нека ти кажа и това, че аз съм имала един конфиденциален разговор с Брендо, в който той ми каза пред свидетели, че когато пребиват Стефанов,

и на него му счупват носа същата вечер

Но това нещо Огнян Стефанов го пропуска в книгата си „Кома”. Защо? Брендо няма да отрече това, още повече че аз съм близка със семейството на Сашо Добринов-Бицианито, но защо Огнян пропуска този факт – това е въпросът…

– Ти наскоро си имала лична среща с Бойко Борисов. Любопитно е да научим той наясно ли е с всички тези неща, които ти разкриваш пред нас до този момент?
– Той знае всичко. Аз бях в дома му в Банкя за това, защото имах да му задам въпроси във връзка с компроматите срещу него. Стана дума за хора като Григор Здравков от „Антимафия”. Той беше „за” Бойко и след това пропищя орталъка да го плюе. Този човек, който е бил уволняван от митниците, поначало е със съмнителен имидж. И той е бил нечистоплътен и в личните си отношения. Бил е фатално влюбен в Диляна Гайтанджиева и след като тя го отхвърля, той почва да й отмъщава: да говори как й е съдействал да си снима репортажите „постановъчно” и всъщност – да я дискредитира като професионалист. Тук не става въпрос дали това е вярно, или не е вярно, а че така не се прави.

– Научих, че точно в деня на спечеленото от теб дело си си ударила жестоко колата – пак заради фаталната градинка…
– Да, заради коли, които са паркирали точно пред гаража ми. Продължават да паркират там, въпреки че КАТ постави знаци и т.н. Ударих колата в същия ден, в който научих за решението на съда по случая с апартамента. Ти се шегуваш, но вече почвам и аз да вярвам в негативна енергия и прочее. Лошотията в хората е голяма. Аз не мога да проумея и до днес тая отмъстителност на гореспоменатите хора, които ме оклеветиха кампанийно, защото аз нищо не съм им направила, а те почнаха да се държат наплевателски към мене. И то организирано, по абсолютно низък и махленски начин – нещо недопустимо в една цивилизована държава. И то, като знаят, че се боря с тежка болест!…

Трябваше да доживея и това да чуя: че съм лъжела, че съм оперирана от рак

Люба Кулезич го каза в студиото си: “Абе, казва, че е болна от рак, но кой знае каква е точно истината!..”

– Ами вземи пример от Венета Райкова. В „Маските падат” тя разобличи нагледно слуховете за седемте си пластични операции…
– Е, аз какво да направя?! – Да си разтворя деколтето да си покажа операцията, за да ми повярват?! Кощунствени са тези неща! Аз за моя живот не съжалявам, макар да е страшен. Това да имаш 30 дела, да ходиш постоянно по съдилищата – това е страшно! И на всичкото отгоре да трябва да отговаряш на нападките на колеги, дори от тях да се защитаваш… става прекалено! А винаги съм отстъпвала. Соня Колтуклиева и до ден-днешен я поздравявам, въпреки че си позволи да се държи некоректно с мен. Тя ми се обажда една вечер преди три години и почва да ми задава въпроси: познавам ли Драшков, какво мисля за Алексей Петров и т.н. И аз й отговарям на въпросите, но ги възприемам като приятелски разговор. А тя публикува всичко това, при това изкривено и невярно в цяло голямо интервю. Вътре имаше злепоставящи моменти – че аз лъжа, че се познавам с Иван Драшков, че му се обадили и той казал, че ще ме съди и т.н. После се появява Соня Колтуклиева в сутрешния блок на една телевизия заедно с Люба Кулезич и ме размазват мене като най-корумпираната журналистка. На всичкото отгоре ме заплитат в такъв страхотен конфликт с Драшков, че не ти е работа! Слава Богу, че Иван Драшков не е вчерашен. Ние с него се знаем от 30 години и между нас стои едно взаимно уважение и доверие, което и до днес е така. Обаждам й се аз тогава на Соня и й казвам: „Аз не съм ти давала интервю!”, а тя ми отвръща: “Нали говорихме!”. „Къде е записът?”, й викам. Запис нямаше, разбира се. Ставаше дума пак за Алексей Петров и всъщност Колтуклиева се възползва от това, че съм й „под ръка”, за да могат да подсилят тезата си…

Такова нещо никога не би направила една Ани Заркова.

– Ани Заркова знае доста тайни, доколкото съм чувала. Примерно, бях чувала, че само тя знае съдържанието на записите на убитата ямболска адвокатка…
– Така е. Те бяха много близки двете с Надежда Георгиева, а всички тези записи са безценни доказателства за корупционните сделки във Върховна касационна прокуратура. Като споменаваш Надя, с която и аз бях близка, да споменем и Филчев. Той не стана ли жертва на също такива клевети и кампанийни измислици по негов адрес?! Той десетки, да не кажа стотици пъти е бил обвиняван в медиите, че е убил ямболската адвокатка. А това се оказа абсолютно невярно. Едвин Сугарев написа цяла книга. Излъга. При положение че вече бяха известни невероятни неща за Николай Колев. Предпочетоха да опръскат един блестящ съдия с 30-годишен стаж зад гърба си като Филчев. И той млъкна. Какъв друг избор му оставиха?! Не може един такъв човек да се разправя на махленско ниво.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

ОЩЕ СКАНДАЛНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА „ШОУ“, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 1 ОКТОМВРИ