Трите вида сексуалност по Хюман Дизайн (Дизайн на Човека)
Любовта като процес и същност няма нищо общо със секса. Любовта е нещото, с което двама човека се събират, за да вършат някакви неща; в най-добрия случай да опознават света и себе си. Интересното е, че и сексуалността в доста случаи няма много общо със секса. Може да се каже, че почти всичко в живота ни се гради на сексуалността и сексуалните отношения, но това не означава непременно физически контакт. Физическият контакт понякога може да бъде дори много рядко явление.
Всички имаме уникална сексуалност и я проявяваме по уникален начин, но можем някои проявления да ги обединим в три групи: племенна, индивидуална и колективна сексуалност. Групирането е базирано на генетични характеристики и историческото развитие. Всяка от тези сексуалности може да се прояви в отношенията между двама човека.
При племенната сексуалност основното е подкрепата. Всеки от двамата трябва да осигури на другия нужното чувство за сигурност и затова трябва да изрази подкрепата си по множество различни начини. Не случайно употребяваме думата „трябва“. При племенните отношения между двамата се съставя нещо като неписан договор „ти на мене, аз на тебе“. Не е задължително този договор да изразява парични отношения, но може да засяга и тях.
Този договор може да бъде „ти ще ме заведеш на обилна вечеря, а после може и да получиш секс“. Физическият секс тук може да бъде много рядко явление. Понеже повечето хора изразяват обусловено от възпитанието поведение, то много лесно „намират“ някакво не-изпълнение на договора, което може да накара секса да липсва за месеци. И съгласете се, че понякога този договор може да е много сложен за изпълнение „да ме нахраниш, да ме облечеш, да се отнасяш добре с мен, да се подмазваш на мама, да не заглеждаш други, да си само мой и т.н., и т.н.“ или „да си само моя, да ме хвалиш какъв съм, да седиш с мен и приятелите ми, да вдигаш самочувствието ми и т.н., и т.н.“
При племенната сексуалност двамата се събират за подкрепа, а сексът е нещо странично, което или се дава като награда или се държи като гаранция по изпълнението на договора. Тук основно за двамата е докосването, което изразява идеята за племенната (родовата) сплотеност. Тук говоренето не върши работа. За да успокоите партньора си, най-доброто, което можете да направите, е не да му се обяснявате, а да го прегърнете.
Говорим за племенно (родово) проявление, но това са генетични заложби, които и сега ни управляват. Интересното е да се отбележи, че мастурбацията е изобретение на племенната сексуалност – първото средство за предпазване от забременяване.
При индивидуалната сексуалност основното е говоренето, споделянето на вибрациите на речта. Нейно изобретение е любовта, която не търси взаимност. Любовта, която се изразява и без да ни обича ответната страна.
При индивидуалното основно е романтиката, романтичното говорене, вибрацията на гласа. Това, което се чува, да милва ухото. Трябва да се говори много и много, за да може да се реши, че това е човекът, с когото можем да направим следващата крачка в сексуалността. И след тази крачка трябва пак да говорим , да поддържаме романтизма и тръпката чрез вибрацията на гласа. И когато вече нищо не можем да си кажем, сексуалното привличане умира и двамата да готови за раздяла.
Изобретение на индивидуалната сексуалност са всички рицарски романи, в които доблестният рицар не иска нищо друго от дамата на сърцето си освен да му бъде позволено да изрази своите чувства. Рицарят тези чувства ги изразява многословно, в поетична форма и дори в романа „Дон Кихот де ла Манча“ можем да видим изразена многократно тази индивидуална сексуалност, тази страст по романтиката.
Така човек с индивидуална сексуалност може да получи сексуално удовлетворение дори и без да има партньор отсреща си. За него е достатъчно да изпита романтиката на гласа или да прочете някоя от съвременните романтични истории.
Колективната сексуалност е тази, при която наистина се прави секс. Много секс и всякакъв секс. Колективното означава основно споделяне. Няма как да се сподели мастурбацията, затова колективната сексуалност търси истинско сексуално изживяване, което да сподели. Поне с още един партньор.
Всяко споделяне с друг означава някакво очакване, а и някаква изненада. Колективната сексуалност е измислила еротичните фантазии и еротични филми. Когато не можем да имаме нещо, поне можем да мечтаем за него.
Тези сексуални фантазии мога да бъдат много обсебващи и да се въртят едни и същи цял живот. Ние да се опитваме да ги постигнем и все да мислим, че би могло да бъде по-добре, което ни кара пак да опитваме и пак да мислим, че би могло да бъде по-добре.
При колективната сексуалност не може да има пълно задоволяване на потребностите, защото тук имаме страстни желания, които се засилват, удовлетворяват се по някакъв начин, а после пак се засилват. Тук се намира практиката на честата смяна на партньорите – може би с новия ще е по-добре.
Това, което е полезно да се разбере за колективната сексуалност е, че никога не можем да имаме пълно удовлетворение, а просто да приемем, че съответният опит е приключил и това е. Ние не можем да го осъзнаем логически, не може от него да сме удовлетворени за цял живот.
При всеки човек може да има различно комбиниране на трите вида проявление на сексуалността. Това може цял живот да ни блъска насам-натам и да се чудим към какво да се определим или какво да изживяваме. Още повече, че за съвременния човек въздействието на обуславянето от страна на възпитание и околна среда е най-травмиращо върху сексуалността на човека.
Начин да изразим истинската си сексуалност е да освободим себе си. Можем да освободим себе си, само като бъдем себе си. Можем да бъдем себе си като се да се научим да вземаме правилните за нас решения и да следваме истинския си вътрешен глас.
Обичайте Себе Си!
Тази статия бе публикувана първоначално в Дама.бг.
П.П. Ако желаете да получите достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email….включително и за сексуалостта, се абонирайте сега за моя бюлетин горе вдясно като напишете вашето име и мейл адрес.
Image courtesy of imagerymajestic/ FreeDigitalPhotos.net
