Отмъстителите
Какво ти трябва, за да превърнеш историята на група недорасляци с нерешени проблеми и прилепнали костюми в брутално добър супергеройски филм? На първо място, сценарист и режисьор с усет към диалога, толкова извратено чувство за хумор, че никога няма да даде на историята да се вземе на сериозно, и – по възможност – култов статус в онези социално неориентирани среди, от които идва основната ти публика. А, и да се казва Джос Уидън.
Следва сюжетът, който не бива да дава никакви индикации, че ще отговори на нерешените проблеми в живота, вселената и всичко останало™, но трябва да включва толкова екшън, че въобще да не мислиш за тях, както и задължителната заплаха от пълното заличаване на един съвсем конкретен американски град, отдавна превърнал се в символ (чудно, от къде черпят идеите си в Ал Каида?!?).
Не бива да забравяме лицата, стоящи зад героите във филма и носещи имена като Робърт Дауни Джуниър, Самюъл Джаксън, Гуинет Полтроу и – разбира се – Скарлет Йохансон, заедно със задължителното копие на Брат Пит (Крис Хемсуърт), няколко други, които са понатрупали слава покрай цяла поредица прикуъли в последните години (Крис Еванс, Том Хидълстоун, Джеръми Ренър) и още по-задължителния представител на отбор Уидън във второстепенна роля – в случая Алексис Денисоф.
Прибави малки дози от мистичен извънземен артефакт, с – нали – потенциално огромна, но все още не изцяло разгадана мощ, надправителствена кабала, загрижена за сигурността на света, летящ самолетоносач, скандинавски бог с твърде голяма самочувствие и извънземна раса, която не знае с кого си има работа, и ще получиш рецептата на неповторимо забавление.
Сериозно, в „Отмъстителите” може и да няма никакъв смисъл, но при все това, той е един от най-добрите филми, които съм гледал в последните месеци – при положение, че дори не харесвам супергерои. А геният на Джос Уидън – както знаем – отстъпва само на този на Господ… така де, вероятно, макар и разликата да е малка.
П.С: 3D-то не струва!
Сподели във Facebook
