Археологически комплекс „Калето“, Мездра
Крепостта „Калето“ може много лесно да се види от главния път между Ботевград и Враца. Нашата препоръка е, ако имате път натам, отбийте се за половин час да видите изцяло обновената крепост. Вижте и експозиционна зала, в която е изложена по най-модерен начин постоянна експозиция за проучванията и намерените предмети в тази местност.
Нашето посещение беше от случайните. Многократно сме минавали от тук и миналата година видяхме, че текат реставрации и обновяване. Пътувахме за Враца и пещера Леденика, но отчетохме, че си заслужава да видим какво са направили в Мездра.
Има входна такса, която е съвсем символична. Обясняват ни как е най-добре да направим своята обиколка и да проучим всичко за това, което ни заобикаля. Между крепостта и информационния център/билетен се намира и малък амфитеатър, на който в Мездра се правят различни постановки.
Амфитеатър, крепост „Калето“, Мездра
Сцена на амфитеатъра, Мездра
Избираме първо да влезем в залата. На входа ни посреща миниатюра на крепостта.
Вътре в залата може да видим различни находки намерени по време на дългогодишните проучвания на крепостта.
Ето какво научихме и прочетохме вътре:
„Крепостта „Калето” се споменава за първи път от Феликс Каниц
в известния му пътепис „Дунавска България и Балканът”. Научен интерес към
крепостта се появява през 1921 заради случайни находки.
Истинските сериозни проучвания започват през 1974 година.
Установено е, че каменната крепост е създадена след римската колонизация на
тракийските земи през II
век след Христа като в следващите столетия претърпява редица поправки.
Крепостта е играла важна роля на пътя свързващ градовете на
Долна Мизия със Сердика-Средец. „Калето” в град Мездра през античността и през
средновековието е бил силно укрепен кръстопътен възел при изхода от Искърското
дефиле, неразделно свързан със селището разположено североизточно от него под
застроената част на днешния град Мездра.
Римското укрепление е издигнато около средата на II век върху необитаван
тогава терен край вече проспериращо по това време цивилно селище. Има
контролно-охранителни функции по отношение на пътната система в региона.
Изградена е крепостна стена с дебелина 2,45 метра, подсилена с две четириъгълни
кули и една кула-порта от към северната част на крепостта.
Освен местното романизирано тракийско население тук е
засвидетелствано присъствие на преселници от гръцките и елинизирани области на
Римската империя. С тях се свързва функционирането на Калето на един значителен
за времето си център за производство на битова керамика. Керамиката от местното
ателие ясно се разпознава по качеството на използваната глина и спецификата на
декорацията на съдовете.
Археологическите проучвания разкриват останки от периода на
първата българска държава (част от съдовете с врязани хоризонтална и вълнообразна
украса и излъскани ивици). Добре изразен с останки от сгради е и периодът XI-XII век. Има данни за съществуването на крепостта и през XIII-XIV век. Вероятно тя е разрушена след турското нашествие и похода
срещу цар Иван Срацимир във Видин през 1396 година.
През X-XII век
средновековното селище добива различен градоустройсвен облик. Зад крепостната
стена, поправена и заздравена, се разкрива жилищна и обществена застройка,
подчинена на средновековните социално и икономически изисквания за град-крепост,
градска среда и бит. Архитектурните останки и материали дават данни за два
средновековни строителни периода.
През IV-V век след
разрушения причинени от природни бедствия и варварски нападения крепостта
няколко пъти е възстановявана и презастроявана. Едно от най-мащабните
преустройства на крепостта е извършено по време на императора Юстин II (565-578 г.). Културният
пласт от този период е наситен с битова и строителна керамика, оръдия на труда,
бронзови и железни предмети, накитеи, монети на византийски императори.
При разкопките са извадени добре оформени архитектурни
детайли: капители, бази и барабани от колони, корнизи, вотивна пластика,
каменни съдове, фризове и надписи. Разкрити са части от сгради строени чрез
квадров градеж, голямо количество добре изпечена керамика, работена на колело,
предмети от кост, стъкло, желязо и бронз отнасящи се към периода III-IV век.
Открири са още фрагменти от няколко латински надписа и десетки монети от II до IV век.“
