Лаймска болест в сезона на кърлежите

25
Добави коментар
koce79
koce79

С настъпването на летния сезон опасността от зараза с лаймска болест се увеличава прогресивно. Причината – поляните, плажовете и междублоковите пространства са пренаселени от кърлежи. Какво трябва да знаем за лаймската болест?

Ухапването от кърлеж става неусетно и безболезнено. Особено застрашени сме, когато се разхождаме в необезпаразитени поляни или имаме домашен любимец. У дома най-често кърлежите се пренасят чрез животните или, ако сме се разхождали дълго сред буйна растителност, чрез дрехите. Кърлежите са паякообразни, разред акари. Размерът им е колкото на малка калинка, а формата напомня на паяк.Кърлежът е паразит и се храни с кръвта на своя „гостоприемник“. Обикновено кърлежите се забиват в бозайници, птици и хора. Избират местата, където кожата е по-нежна и забиват главичката си. Започват да смучат кръв и тялото им постепенно набъбва, побелява и се втвърдява.   За да се справим с тяхното нашествие трябва, редовно да се обезпаразитяват площите, които се посещават от хора и домашни животни.
                               Премахването на кърлеж от домашния любимец може да направите сами вкъщи, използвайки пинсета. Хванете тялото на насекомото и го завъртете внимателно обратно на часовниковата стрелка, като внимавате да не откъснете главичката на кърлежа. Не използвайте олио, тази практика не е препоръчителна, макар че много хора я практикуват.
                            Премахването на кърлеж от човек трябва да се прави само в медицински условия от лекари. След премахването на кърлежа се поставят медикаменти, за да се избегне опасността от евентуална зараза. Най-разпространената и опасна болест е лаймската болест. Ухапването от кърлеж не води задължително до зараза с лаймска болест. Кърлежът е носител на лаймска болест, когато преди това се е хранил от заразено животно (най-често гризачи, коне, кучета, добитък).                        
Какво представлява лаймската болест?
                      
Лаймската болест е преносимо инфекциозно заболяване. За първи път е регистрирано през 70те години на миналия век в САЩ, което го определя като сравнително ново.

Няколко дни след ухапването от кърлеж, носител на заболяването, мястото се зачервява и образува кръг, наподобяващ „дартс“. Лаймската болест се развива на етапи и е съществено важно на какъв етап ще бъде диагностицирана. Първите симптоми се наблюдават до няколко дни или дори месец след ухапването. Обикновено заразеният човек вдига температура и започва да се чувства отпаднал. Появяват се болки в мускулите и ставите, главоболие, подуване на лимфните възли. Това е периодът, в който лаймската болест трябва да започне да се лекува, за да няма последствия върху човешкия организъм.

На по-късен етап, ако не е предприето лечение, бактерията на лаймската болест (спирохетата) навлиза в кръвта и започва да засяга голям процент от органите и ставите. Засягат се сърцето, черният дроб, ставите, мозъкът, нервната система. Обикновено се развиват менингит и сърдечни увреждания. Възможно е да се получи парализа на лицевия нерв. Артритът е често срещан спътник на лаймската болести и именно чрез него тя е била открита преди години.  Болки в ставите, задушаването и лесната уморяемост съпътстват заразения човек.

Възможно е артритът да се превърне в хроничен на по-късен етап. Засягането на главния мозък обикновено води след себе си психични смущения, нарушения в координацията, постоянна умора и загуба на чувствителност.

След диагностициране на лаймска болест, лечението се провежда чрез антибиотици – перорално или венозно, в зависимост от стадия на заболяването. Прилагат се и медикаменти, които лекуват засегнатите части от тялото на човек, които не винаги са едни и същи. При някои пациенти заболяването може да бъде открито месеци, дори години след ухапването от кърлеж. Затова при всеки от гореизброените симптоми, особено ако са съпроводени с кожен обрив, трябва да се потърси лекарска помощ.

Човек, заразен с лаймска болест, не е заразен за околните. Тя се пренася след ухапване от заразен кърлеж. В случай, че откриете забит кърлеж по тялото си, моментално се обърнете към лекар и не се опитвайте сами да се лекувате. При изваден кърлеж от животно, не го смачквайте и изхвърляйте в коша, защото все още има опасност от зараза. В никакъв случай не го пукайте, ако е пил кръв (побелял е). Най-правилно е кърлежът да бъде изгорен, за да се унищожи евентуална зараза и да не останат тъкани от животното около вас.

Избягвайте необезпаразитени тревни площи през късна пролет, лятото и есента. Винаги оглеждайте тялото си и децата си, след като сте се разхождали сред поляни и гори.

27.05.2009/Деси Великова