Помним Емилия Радева като Султана в „Иконостасът”, Юрталанката в „Снаха”, Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Марьола в „Татул”, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена Алданова в „Дом за нашите деца”… Тя създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Наричат я „ледената кралица на българския театър”.
В книгата „Коя съм…?” голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота – влюбена, майка, героиня, звезда… Това е откровен, понякога забавен, друг път пропит от болка и философска дълбочина разказ, който ще развълнува всеки читател.
От откровения разказ на Емилия Радева се разбира, че
известната актриса винаги е живяла с чувството на аутсайдер,
на човек второ качество. И това усещане вероятно се породило, защото петгодишна тя останала без майка. А това, според нея, вече я правело различна от другите деца. Малкото момиченце страдало от определението „дете без майка, жив сирак”. Като пето дете то износвало дрехите на двете си по-големи сестри. Купували й обувки, когато предишните й омалявали така, че петите й изскачали. Това се случвало за Великден или при започване на новата учебна година. Имала по някоя басмена рокличка за лятото, иначе – униформената престилка.
Започнала да снима в киното. Първите й филми били „Точка първа от дневния ред” и „Ребро Адамово”. Ролята на Зюлкяр от втория филм допринесла за доброто филмово начало на пътя й. По разпределение изкарала три сезона в Пловдивския театър и 33 в Театъра на армията в София. Продължила да снима в киното, да играе в телевизионния театър, да записва в радиото.
С голямата си и единствена любов – актьора Любомир Димитров, Емилия Радева се среща като студентка първи курс в театралното училище. Той бил във втори курс. „Погледите ни се срещнаха. Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми.
Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта
Дълбокият тембър на гласа му ме следваше, стройната, жилава, гъвкава младежка фигура се виеше около мен. Красивите му ръце ме обгръщаха, устните му шептяха „Обичам те!”, връща се към младостта си актрисата.
Взаимоотношенията им претърпели различни метаморфози. Станали родители, дъщеря им Катето внесла в ежедневието им не само радост, но и грижи. Не ги отминали и нещастните случки. Ревността взаимно ги съпътствала. Не се ревнували само от явни и тайни обожатели, ревнували се и заради творческите си постижения. У всеки живеела амбицията да догони другия. Често подлагали любовта си на изпитания. Стигали и до дълготрайни раздели.
На два пъти подавали молба за развод, после пак се събирали и продължавали…
Радева се оказала много емоционална жена. Трудно приемала мъжките му страсти: бохемски компании, увлечение по алкохола, неутолимата страст за изява не само на сцената, но и в живота.
Ревнувала го от всичко това. А и ревността от негова страна била непоносимо бурна. Преследвал я по време на снимки, „вардел” я от колеги и партньори, от почитатели и ухажори. “От накърнено самолюбие, слабост, малко инат и лудост изживях няколко увлечения, но не допуснах да се превърнат в изневяра. С Любо се разделяхме, събирахме, преоткривахме и помирявахме в името на любовта и детето ни. Взаимното опрощение спасяваше съвместния ни живот, творческата работа и любовта”, прави тя равносметка на съвместния им живот.
Години след като съпругът й се преселил в отвъдното, Емилия Радева прозряла какво е той за нея….
Марина ШИВАРОВА
