Скандалният писател и чейнчаджия по времето на соца Атанас Панайотов, който се засели в Испания, скоро преживя поредния семеен скандал. Бившата му съпруга – гамбийката Айша, беше арестувана, защото пребила 6-годишната им дъщеря Мина с каиш, сподели той пред наш репортер. Още преди 4 години Наско каза пред „ШОУ”: „Айша дереше детето, биеше го. Гърбът му е издран, ушите, където го докопа, го дереше! Представил съм снимков материал за делото за попечителството над детето, което сега водя. Подадох и молба за развод. Заплашваше го с убийство! Казваше: „Ще го убия, ти няма да му се радваш, то ще ти умре в ръцете, няма да си с него, няма да си с мен!”. И мен ме е драла. Два пъти прави опит за самоубийство – искаше да се хвърли от балкона, а, докато я свалям, ме беше издрала по лицето. Много пъти съм викал полиция… Ето как продължава семейната драма на Наско Панайотов:
– Наско, къде е сега дъщеря ти Мина, как приключи случаят с побоя над нея, извършен от майката – бившата ти съпруга – гамбийката Айша Джалоу?
– По невероятно унизителен и гаменски начин спрямо мен! Никога не съм очаквал, че тези вещери от Отдела за закрила на детето в квартал ”Слатина” ще постъпят по толкова брутално непрофесионален и нескопосан начин и ще върнат Мина на майка й! Със случая се занимаваха другарят Теодор Иванов – завеждаш отдела, и другарката Йорданова – червени мишки, назначени по партийна линия!
– Дадоха ли ти някакво обяснение защо са го направили?
– След като Мина беше въдворена за няколко седмици в Дом за деца, лишени от родителска грижа в квартал “Драгалевци”, аз разговарях с нея всеки ден по телефона от Испания. С Йорданова или Иванов разговарях през ден-два и доста често със служителки от Агенцията за закрила на детето към социалното министерство, както и с неправителствени организации като SOS-Kinderdorf. Иванов все ми мънкаше по телефона, че скоро ще се разреши случаят и преценявали какво да направят, извършвали проверка и още куп глупости на търкалета. Казах на въпросния Иванов, че Мина категорично не изявява желание да се върне при майка си, затова да ми приготвят документи, за да мога да се върна в България и да си я взема с мен в Испания, където ще тръгне на училище и ще живее в много по-различна среда. Предложих, ако не могат да ми я дадат на мен, макар че те са органът който решава, да я дадат на мои първи братовчеди, които са юристи. Казах на Иванов и изпратих поне 10 електронни писма на отдела в Слатина да разпитат всички бивши хазяи на майката, за да разберат защо отвсякъде я гонят и през 2-3 месеца тя сменя квартирите.
Препоръчах им още да се обадят на свидетели, които са забелязвали многократно следи от насилие по детето – белези от нокти по гърба и ръцете и синини, за да им разкажат за какво става дума. Да проверят за издадена заповед за незабавна защита през 2008 г. от СРС, вследствие на непрестанни побои над дъщеря ми от страна на майката; да направят справка в други отдели за закрила на детето и в 3-о РПУ, където съм подавал сигнали, жалби и оплаквания…
Но… в края на август със заповед на Иванов Мина е върната при майката за реинтегриране, защото Айша „щяла да се поправи” и
дала обещание да не я млати повече
и дори подписала декларация!!! До ден-днешен нито съм прочел заповедта, нито някой от този отдел ме е известил защо са взели това решение! Майката вещица , социалните от отдела – вещери – търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака!… Искам да ги попитам: Ами ако някой бие така вашите деца?…
Като се прибера в България, ще им дам телефонните сметки и билета за самолета за осребряване, защото те ме принуждават да се върна и саморазправя с тях! Пуснах и жалба в прокуратурата за извършено престъпление по служба от лицето Теодор Иванов. Получих едни много лъжливи и несериозни отговори от министерството и дирекция „Социално подпомагане”. Набляга се единствено, че дъщеря ми Мина е върната на майката, която била посъветвана да не бие повече детето и била подписала декларация! В отговорите на институциите никъде не се споменава защо дъщеря ми е била под полицейска защита и за жестокия побой с каиш, нанесан от майката, защото детето ми е сбъркало една-единствена цифричка! Не се споменава дали въпросният орган – ОЗД – в квартал “Слатина” и Теодор Иванов като негов председател е сезирало СРП за извършено престъпление по чл. 130 от НК. И, ако районната прокуратура не е сезирана, защо?! В случая той става съучастник в престъпление и извършва престъпление по служба! Аз писах до прокуратурата и чакам отговор.
В отговора лъжат още, че са разговаряли с директорката на детската градина, която посещава дъщеря ми. С нея аз разговарях над двадесет пъти в последно време и тя ми повтаряше, че никой не се е обаждал и не е идвал! Защо е тази лъжа? А когато казах това на Йорданова, тя ми заяви най-безцеремонно по телефона: „Ам’чи това си е ваше мнение!”. И ми затвори.
Никъде не се споменава за проведени разговори с бившите хазяи на майката Айша, която за 2-3 години е сменила над 10 квартири. А именно това е една от причините, поради които не биваше да й се връща детето – тя не може да му създаде домашен уют и условия за живеене! Не е проведено и разследване за постоянните скандали, побоища и
агресивното отношение на майката към всички околни, не само спрямо детето!
Самият аз, за да я изгоня със съдийска заповед на улицата през 2008 г., съм го направил заради силната агресия от нейна страна!
Никъде не се споменава и за проведени срещи и разговори със свидетели, които съм посочил, забелязвали през годините белези на насилие от страна на майката по гърба, ръцете и шията на детето! Нито един ключов свидетел не е попитан!
След побоя, който е рецидив, на майката не е направен преглед при психиатър – нещо задължително, а на мен ми се отговори по телефона, че не можели да нарушават човешките права на майката! Горкичката, чак да я ожалим!.. А моите и на дъщеря ми могат да бъдат нарушавани!
– Питана ли е Мина при кого иска да живее?
– Дъщеря ми изобщо не иска да живее с майка си и винаги го повтаря! Аз изрично казах на социалните работници да попитат детето насаме, а не в присъствието на майката, при кого иска да живее, но те са го направили пред палача! Как жертвата да отговори, когато изпитва неистов страх?! Детето не е просто объркано, както социалните твърдят, а се страхува от майка си! На всички снимки с мен Мина е усмихната, радостна и щастлива, а на направените с или от майката е все тъжна и умислена!
– Защо, според теб тогава от ОЗД-“Слатина” са взели решение да върнат дъщеря ти Мина на майка й?
– Ами, и те са вещери като нея! Те са се споразумели, може пари да е бутнала, знам ли?… След ареста майката е освободена, има ли прокурорска проверка, повдигнато ли е обвинение по чл. 130 от НК, аз нищо не знам, а и никой не ми казва и отговаря! Питам, питам, пълно мълчание освен тези приказки ала-бала за замазване на положението за момента.
Като се прибера в България, предстои сериозна битка с тези хора, аз магарето в калта не си го оставям! Ще защитавам дъщеря си!
Не мога да я оставя в ръцете на нейната жестока и агресивна майка!
Като нищо ще я убие!
Тогава какво трябва да ги правя тия Иванов и Йорданова? Те явно нямат акъл и не разсъждават!
– Знаеш ли какво се случва с Мина, след като са я върнали на Айша?
– Майката няколко седмици не я води на детска градина. Държи я затворена между четири стени като пандизчия! А това е дете на 6 години и има нужда от контакти с други деца! Трябваше да се обадя отново и отново навсякъде, за да принудят майката да започне отново да я води на градина, а Мина вече е в предучилищна паралелка…
Прекъсна контакта на детето с най-близките му роднини – майка ми и брат ми. Той се опита преди 2 седмици да я вземе за събота и неделя, но Айша е затваряла телефона и не искала изобщо да разговаря. Макар тя да е обещала пред социалния шеф Иванов, че ще дава Мина на майка ми за уикендите, а той е обещал пък на брат ми.
Аз също се обадих на Айша и тя се разкрещя: „Няма да давам Мина на майка ти! Ще си правя, каквото искам! Не ме интересува какво сте се разбрали със социалните!”. И ми затвори телефона.
Аз преди да замина за Испания, оставих на Мина лаптоп за 1000 долара, за да си гледа детски филмчета и да може да разговаря с мен по скайп. Докато беше в дома за сираци и разговаряхме всеки ден по телефона, тя ми каза, че майка й не дава лаптопа нито да разговаря с мен, нито да си гледа филмчета.
Социалните не взимат никакви мерки, не правят абсолютно нищо или с две думи: ослушват се!
Аз с тази жена съм приключил – нито искам да я чуя, нито да я видя, но контактът с дъщеря ми си го искам и ще се боря да си я взема в Испания при мен!
– А какво казват от Държавната Агенция за закрила на детето?
– Те нямат право да се намесват в работата на отделите, а само да питат и евентуално да контролират. И там системата е много тромава и бавна като при всяка друга държавна агенция. Имат си междупартийни вътрешни борби, защото и там назначенията са по партийна линия, и понеже познавам някои от тях, мога много да разкажа, но темата е друга и е за съвсем друга рубрика. Но съществен отговор от тях нямам.
– Смяташ ли да се обърнеш към международните институции?
– Отговорите, които чакам, са за едно предстоящо дело в Страсбург срещу държавата! Защото не може един родител да бие и измъчва постоянно детето си и държавата да не предприема нищо! Не може прокуратурата и съдът да не се намесят и да потърсят отговорност от виновните! Или я прикриват заради взет подкуп, или просто си викат: „Аре, бе, тоя ходил в Африка да ч…ка маймуните, направил й бебе на жената, докарал я в България, изхвърлил я на улицата с 2 лева в джоба, взел й детето, съдът й го върнал, развел се и я изоставил, той си вдигнал партакешите в Испания и сега иска отново да й го вземе, защото тя го нашляпала малко, както ние си пошляпваме нашите деца, и сега от мухата прави слон…”. Само че да си пребиеш детето с каиш е нещо жестоко и престъпление по чл. 130 от НК!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
