Легендарната певица Ани Върбанова, сега Пачини, е родена на 2 януари 1950 г. в Бургас. Започва да пее в “Тоника”, която баща й създава заради нея. По-късно попада в “Студио В” на Вили Казасян заедно с жена му Надежда, Стефан Димитров и Петко Петков. След 5 години става солистка в джаз-квинтетите на Райчо Иванов и Симеон Щерев. През 1977 г. печели голямата награда на “Златният Орфей”. Следва първа награда в “Гала`83” в Куба. Година по-късно е първа на шлагер-фестивала в Дрезден. Изнася концерти в Полша, Германия, Чехословакия, Съветския съюз, цяла Скандинавия, Алжир, Япония. Има издадени стотици плочи за българското радио и телевизия, “Балкантон” и други. 18 години пее в Швейцария. Там е свирила с китариста на “Джипси кингс” Тони. Съпругът й Алберто – трети поред, е флорентинец. Сега Ани работи в Музикалното училище в София и подготвя нов албум с почти само български песни. Промоцията му ще бъде февруари-март следващата година. В уникална изповед пред “ШОУ” легендарната певица разказва шокиращи истории от живота си, който е достоен за тв сериал!
– Ани, баща ти създава вокалната група “Тоника” заради… теб! Това е малко известно на широката публика. Как се случи всичко?
– Да, “Тоника” е създадена от моя баща. Той беше директор на една музикална школа към транспортните работници в Бургас. Стефан Диомов беше негов преподавател, учител по акордеон в школата му. Аз учех в Музикалното училище. И понеже аз исках много да пея, за да кандидатствам в Консерваторията с пеене, казах това на баща ми. Той тогава реши: “Ще възложа на Стефан Диомов да направи вокална група, в която да пееш и ти!”. И
татко нареди на Стефан Диомов да създаде групата заради мен, за да мога аз да пея в нея
Даже той измисли името “Тоника”! Направихме групата. Стефан Диомов събра хората – Гого, Ева, едно момче Яким и аз. Пеехме в Бургас, но после аз бях приета в Консерваторията и ги оставих. На мое място дойде Сийчето.
– В какви отношения си сега с тях?
– В много добри отношения съм със Стефан Диомов. Те се карат, претендират за името “Тоника”, но аз нямам нищо общо. Не искам повече да ме занимават с тези неща! Искаха да ме водят по съдилища, но това са минали истории! Те са нон стоп в такива дрязги и истории! Не желая да се занимавам! По-близка съм с Милица. Пях на 60-годишнината на Гого, оттогава не сме се виждали. Ева ми се обажда няколко пъти, искаше да я водя на някакви гледачки. Знам само, че майката на Ева също е много болна и е на инвалиден стол…
Въобще не искам да се занимавам с нашата гилдия! Вече не е като преди, когато бяхме много близки и си помагахме, сега е само завист, омраза… Държа връзка със Силвия Кацарова, с Васко Найденов, с Жоро Христов – това са ми приятелите и не са ме издънили с нищо. На Кичка бях на гости в Америка. С други не общувам, въпреки че с никой не съм се карала. На никого не съм пречила…
– Преди време се пишеше, че твоя “американска леля” ти е оставила огромно наследство. Наистина ли е така?
– Леля ми – сестрата на баща ми, беше преподавател в Консерваторията в Лос Анджелис. Като поостаря, се премести в Сан Бернардино и там преподаваше уроци по пиано и оперно пеене. Тя се казва Анна и аз съм кръстена на нея. Няма деца, навремето е искала да ме осинови, но нашите не са ме дали.
Леля ми общувала с две сестри, на които е била кръстница. Смятала ги за много близки. Майка им е македонка, а баща им американец. Едната от тях била нотариус и вършила всичките й сделки. Но като остарява, майка им
започва да ги “работи” как да убият леля ми, за да й вземат всичко!
В Америка има закон, че такава възрастна жена, която няма деца, трябва да даде нотариално заверено пълномощно на хора, които са американци. За да отговарят за нея! Но сестрата-нотариус подготвя генерално пълномощно за всичко, дава го на леля ми да го подпише и тя наивно се съгласява. Един ден леля ми пада в градината и си наранява крака, а сестрите й казват: “Сега ще те заведем в болница да те оправим!”. Но не я закарват в болница, а в приют за стари хора! Там цялата управа са македонци.
Минава време, леля ми иска да излезе оттам, но й казват: “Не може, твоят дом вече е тук! Ние решаваме и ти оттук няма да излезеш!”. Тогава тя разбира, че е измамена! Иска да вика полиция, но полиция не идва, защото управата въобще не я вика. През това време македонките претършували къщата й. Взели й завещания, взели й всичко! Скриват моя адрес, за да няма никаква връзка с никой! Но леля ми намира адреса на една близка възрастна жена от Бургас и я моли: “Намери ми Ани!”. И… един ден в Швейцария ме намира тази жена. Каза ми: “Леля ти има нужда от тебе!”. А аз междувременно звънях у тях, в Америка, и никой не ми отговаряше. Помислих си: “Тази жена почина и никой не разбра…”. А тя вече беше над 90 години!
Кичка /Бодурова – б. а./ ми помогна много в този момент! Тя отиде, намери този приют и аз вече имах връзка с леля ми. Тя ми каза по телефона: “Ако ти не ми помогнеш, аз умирам! Едни македонки ме измамиха, а аз им имах такова доверие, бяха ми като деца!”… А аз имах договор в Швейцария, не можех да мръдна! Но тя всяка вечер ми се обаждаше и плачеше. И накрая аз си прекъснах договора и тръгнах сама за Америка.
Сестрите разбрали, че аз ще ходя, и се уплашили. Решили да изтеглят от едната банка всичките 800 000 долара на леля ми! В друга банка тя е имала 250 000 долара, които бяха оставили, за да плащат разноските по дома, и в трета – 50 000, но те били освен на името на леля ми, и на името на другата й сестра, която живееше в Швеция, така че тях не могли да ги пипнат…
Отидох в приюта. Тогава разбрах, че сестрите плащали на лекарката – българка, за да я умори! И тя й дава да гълта 14 таблетки на ден, без да й има нищо! Много силни опиати, за да бъде неадекватна! Уж не могла да спи, имала депресия… Тази лекарка започна да ми говори: “Леля ви е луда, помислете дали искате да я вземете…”. Измъкнах леля ми и си я заведох вкъщи. Тя веднага изгони македонките! Направихме ново пълномощно на мое име и на името на една американка. Извика адвокат и му каза: “Сега всичко, каквото е останало, искам да напишеш на моята племенничка, която ме спаси!”. А то… беше останала къщата, сега я давам под наем, която вече не струва и 100 000 долара, и 50 000 долара, които дадох за разноски. Както и да е… Дълго време тук писаха, че съм наследила палати в най-скъпия квартал на Калифорния. Писах опровержения. Просто не е вярно!
Каква милионерка съм?!
Ако беше вярно, щеше да е добре, но всъщност никога парите не са ме блазнили! Но винаги съм имала, защото съм си ги изкарвала с труд! И така ми е най-добре.
– Знам, че ти също си станала жертва на измама от близък. Твоят втори съпруг злоупотребява с доверието ти. Какво се случи?
– Моят втори съпруг ме обра от А до Я! Заминах за чужбина и му дадох пълномощно. Подлъгах се, викам си: “Той ми е мъж, как няма да му дам пълномощно!”… Той през това време следваше във ВИФ, беше спортист, алпинист, и го издържах аз. В началото беше: “Мън, мън, мън!” – говореше благичко и аз си казах: “Гледай какво момче ми изпрати Господ!”…
Спомням си, програмата, в която работех точно преди това в Япония, беше с 200 долара вход. Там идваха президентите на “Сони”, на “Тошиба”… В договора ми пишеше, че нямам право на “бойфренд” (гадже – бел. ред.) по време на договора. Жените ни затвориха в едно общежитие с всичките екстри вътре. Под ключ! Мъжете бяха на друго място. Бани, тангентори, всичко, каквото можеш да си помислиш. Всеки ден пишеш какво искаш да ти донесат – без пари ти доставят всичко. Но бяхме нещо като женски затвор! Да не би вечерта да излезеш, да тръгнеш по барове, да пиеш и на другия ден да не си на ниво за програмата. Много хора не вярват, като го разказвам, но моите балерини са очевидци! Те можаха да издържат само 6 месеца и после ми изпратиха други.
Изкарах там 1 година. И… връщам се в България, отивам в банката да изтегля пари и да си взема златата и бижутата. Момичетата там казват: “Ами, ти имаш само 20 долара!”. Бижутата ги нямаше, бяха продадени! Направо припаднах! Съпругът ми започна да ми се подиграва:
“Сега аз съм твоят крал! Каквото ти заповядам, това ще правиш!”
Всичко беше продал и пропилял около 120 000 долара! 20-годишния труд ми взе, през който работех навънка и пътувах като луда! В Скандинавия, Япония, по цял свят съм работила…
Напуснах го веднага! Останах с два куфара на улицата и ме прибра една моя приятелка, защото аз тогава живеех при него.
Започнах от нулата! А бях първата, която имаше видеокамери, телевизори, видеа. Докарах два кораба от Япония! Нямаше как да си изхарча там парите и какво – купувах техника! Тогава в България нямаше нищо…
Но алпинистът ми разказа играта! /смях/
После разбрах, че това е било план на бащата на съпруга ми, който той е изпълнил! Баща му работеше в УБО. Двамата си казали: “Дай, да излъжем тази певица!”… Негова братовчедка след развода ми разказа всичко. Намерих и едно негово писмо до баща му: “Татко, планът е изпълнен!”…
От силния стрес получих диабет! Той ме удари в очите
получих ретинопатия. Ретината се разкъсва от диабета! Слава Богу, че в Швейцария ми обработиха много добре очите с лазер и не останах сляпа!
Добре, че отидох там, защото диабетиците в България, които ги шият по този начин с лазер, почти всичките са ослепели!
– Бързо ли се съвзе от този ужас?
– Всяко зло за добро! Ожених се в Италия за Алберто, живяхме малко там. Мъжът ми продаде трите си наследствени ресторанта във Флоренция и дойде с мен в Швейцария. Там си купихме апартамент и живяхме 20 години. Но Швейцария е много скучна държава, а в Италия е много опасно за живеене. Преди 3 години се върнахме и живеем в апартамента ми в Княжево. Мъжът ми защитава България повече от българин! Готви ми, много ми помага. Даже съседите му викат: “Недей така да правиш, защото и нашите жени ще искат!”… Купихме си малка вила на морето в Гърция. Всяко лято сме там 3 месеца, много добре се чувствам. В Италия си ходим редовно един-два пъти в годината. Там живеят децата на Алберто от първата му жена, която е починала от рак на 27 години и той ги е отгледал сам. Сега вече са големи, женени, има си внучета… Скоро ще ходя в Америка, защото искам да продам тази къща от леля ми…
– Точно преди една година ти преживя тежка операция след падане…
– Бях с подметки “танк”, но обувките ми бяха малко по-големи. Хлъзна ми се кракът някак, паднах на дясното си бедро с цялата си тежест и си счупих шийката на ставата. Беше много страшно! Тъй като съм диабетичка, 10 дена ме подготвяха за операция! Смениха ми ставата на десния крак с титаниева, най-скъпата си взех. Но големи болки изживях! Оперира ме проф. Йотов от Военна болница, много съм му благодарна, направо е факир! Силвия Кацарова ми помогна да се свържа с него, въпреки че нея друг лекар я е оперирал и сега има някакво скъсяване на крака и може да й се наложи втора операция! 3-4 месеца бях с патерици, после рехабилитация… Усещам, че е изкуствена ставата, но нито ме боли, ходя си нормално, всичко е наред. Но… сега през юли имах едно участие. Излизам от вратата, точно в центъра, прегърнала съм букетите си, пропаднах в една дупка и… си счупих ръката! Веднага в “Пирогов” – оказа се, че цялата ми китка е изпочупена! Един много добър лекар, доц. Иванов, ми каза, че ако не се оперирам, може да остана саката, а това е дясна ръка! Съгласих се веднага. Два месеца само са минали, а вече всичко мога да правя с нея!
– Ани, преди време стана известно, че си била голямата любов за Васил Найденов. Би ли разказала малко повече за тази любопитна история?
– Васил беше влюбен в мен, докато следвахме в Консерваторията.
Казваше ми, че ме обича, че не може без мене!
Продължи доста време – около 5 години. Нямах никакъв афинитет към него, а и бях омъжена. Казвах му: “Не може, Васко, виждаш, че съм омъжена! Чувствам те като приятел!”… Нищо не се получи!
След това той си тръгна вече по неговия си път. Даже аз не знаех. Навремето толкова ми е плакал и е искал да бъде с мене и изведнъж чувам разни неща за него… Питах го: “Верни ли са слуховете, които се носят за тебе?”. Той не ми отговори нищо, много е дискретен. Не парадира с това. Докато другият ми приятел – Деян Неделчев, си казва, той е по-спонтанен! Васко се държи на положение, въпреки че всички знаят… Държи се като мъжкар. Сега съм много близка и с него, и с приятеля му Иво. Дори идват в Гърция и ми се обаждат.
Но Васко е имал още една жена… Така съм чувала.
Разочарования от две жени, и ето какво става накрая!
/смях – б.а./
– С твоята Голяма награда ”Златен Орфей” през 1977 г. навремето стана голям скандал! Връчват се две големи награди – на теб и на съветската певица Роза Римбаева…
– По преценка на журито аз трябваше да получа Голямата награда “Златен Орфей”. Получи се телеграма от Политбюро, че някои ще ходят на посещение в Съветския съюз и аз трябва да сляза на първо място, а рускинята Римбаева да вземе Голямата награда! Но чуждестранното жури се намеси, вдигнаха луд скандал и… дадоха две големи награди! Цялата преса в чужбина гръмна след това!
– Ти доста време пееше в легендарната група “Студио В” на Вили Казасян. Какво си спомняш оттогава?
– Страхотна група! И като колеги – невероятни! Не е като “Тоника” – да се мразят, да се съдят, да не си говорят… Много хубаво живяхме! Много пътувахме по чужбина. Вили казваше: “Искам само да си приготвите два куфара със сценични дрехи!” Нищо повече. И… обажда се вечерта по телефона: “Утре пътувате за Варшава!”. До последния момент ние не знаехме за къде пътуваме и какво правим! Много сладък човек! Надето, жена му, също ми е много близка! Поддържам връзка със Стефан Димитров, с Асен Гаргов… Скоро правих един концерт в Музикалното училище и всички пяхме.
– Доста време си пяла и с Емил Димитров…
– Изключителен приятел беше! Пет години сме работили заедно.
Нали и двамата живеем в Княжево, и той само дебнеше кога ще се върна от чужбина. Редовно идваше в нас. Казваше: “Анче, водката, колата ми, готово ли е?”. Викам: “Готово е, идвай!”.
Един път научил той, че съм се върнала и не съм се обадила. Звъни ми по телефона и казва: “Идвай бързо, защото умирам!”. Аз направо се изприщих! Викам на мъжа ми: “Бързо, тръгвай!”. А аз се обаждам на “Бърза помощ”! Пристигаме у тях, а той: “Ха-ха-ха, иначе няма да дойдеш!”. Много ме обичаше Емил! Много хубав човек, само дето
пиеше и това го уби накрая!
Така мисля…
– Вашата гилдия сега изнемогва, в криза е, както и цялата ни държава…
– Чувам от колеги каква завист е, каква омраза, забиват си нож в гърба за участия… То, вярно, че няма работа и всичко е за това…
Лили, Васко, Силвия и няколко още други – работят! Но има такива колеги, които умират от глад! Роси Ганева, примерно, просто няма какво да яде. Водила съм я вкъщи да яде и даже да спи! Много голяма трагедия! Камелия /Тодорова – б. а./ ми се обажда – и тя е много зле… Не може да свързва двата края! Кризата е навсякъде!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
