Ицо Петрофф е рокмузикант, певец, композитор, мениджър и легенда. Умее да разказва и знае историите на най-големите имена от музикалния, мутренския и обществения елит. Специално за “ШОУ” той споделя своите спомени за Леа Иванова и мъжа й Еди Казасян…
– Как и къде се запозна с Леа Иванова и Еди Казасян?
– Запознах се с Леа и Еди в бар ”Астория”, където работех с известния музикант Никола Чалъшканов – Чоли и неговия оркестър. След концерт във Варна, Леа и Еди заедно със саксофониста Кирил Йорданов бяха в бара по покана на Никола. След програмата Чалъшканов и една от певиците – Розина, която беше фаворитка на Чоли и по това време бяха много близки, отидохме на тяхната маса и стояхме до късно сутринта. Леа беше изключително представителна, с много скъп тоалет. Но при тези първи контакти с тях двамата, каточе ли по-силно впечатление ми направи Еди Казасян. По-късно Леа ми стана любимка, много я харесвах и пеех почти всичките й песни.
Спомням си, че късно през нощта, за нея не беше проблем да звънне на когото и да било и да го покани на чаша вино в нейния апартамент на малките Пет кьошета. Домът й беше обзаведен в стил „Рококо” и за разлика от по-късните звезди, които обзавеждаха къщите си с бутафорни мебели от реквизита на Операта и Народния театър, Леа купуваше мебелите си от Франция, Англия, както и мистични предмети от Индия и Китай!…
– Как ти се представиха те двамата като семейна и творческа двойка?
– Те се представиха като хора, които ценят всеки професионален музикант или изпълнител, какъвто бях аз. Ръководителят на групата, с която работех – Никола Чалъшканов, вече беше говорил на Еди за мен. Те знаеха, че според Чоли имам доста перспективи. Еди беше обещал на Чоли да ми напише песен и това стана през 1978 г., аз записах песента на Еди – „Странна любов”, по текст на поета Тодор Анастасов и тя се завъртя доста успешно в класациите на БНР.
По това време Леа се опитваше много сериозно да ме напътства за изграждане на моето сценично поведение, определено й харесвах, а това че пишех музика и стихове още в първоначалния ми период на развитие й харесваше. За себе си тя ми разказваше, че като ученичка е проявявала интерес да рисува. Учила е в българското училище в Истанбул в началото на 40-те години. По-късно, когато е дошла в София, е имала намерение да постъпи в Художествената академия, но страстта към музиката надделява. Нейните учители са били Павел Елмазов и знаменитата оперна актриса Илка Попова. Но, умело приплетени с по-късните й впечатления с Елла Фитцджералд, Хари Белафонте, Луис Армстронг и Том Джоунс. Споделяла ми е с голям възторг и за съвместните си участия с легендата на вариетето Джоузефина Бейкър.
– Еди съзнаваше ли, че Леа е звездата от тях двамата?
– Да, съзнаваше, но звездата винаги се съобразяваше с по-малката звезда! Еди беше мъжът на нейните мечти, дори и когато беше в тежък възстановителен период след инсулт, много пъти, когато съм бил в тях, съм чувал да казва на Еди:
„Ей, арменец, престани да се чувстваш виновен за моето заболяване. Получих инсулта заради Рики !
/кученцето й, което беше починало – б.а./, а не заради теб.” Но, това далече не беше така, Леа държеше изключително на семейството си, но в артистичните среди се говореше за любовната афера на Еди със Зоя Визона. И аз най-добре го зная това, защото много често, оставайки в тях до късно, Зоя й звънеше по телефона и я тормозеше, като й казваше: „Дърта вещице, ще умреш! Болна си от рак!”. И когато вече ставаше много досадна, Леа ми даваше да вдигам телефона аз. Тогава аз
разпознавайки гласа на Зоя, й казвах: „Курво долна, селянке долна, варненска проститутко, престани да обиждаш Леа, защото тя е звезда, а ти си боклук от Аспарухово!”
– Леа Иванова ревнуваше ли Еди Казасян от другите жени?
– Определено ревнуваше и то изключително много! Парадоксално, но факт – разочарованията й и нанизът от случки, които не бяха добронамерени към нея, увеличаваха любовта й към Еди, но като че ли тя не обичаше да споделя мъките си. Тук си спомням една нейна песен: „Своите песни аз раздадох на вас, а тъгата си скрих” – като че ли музиката и текстът бяха направени точно за нея. За това си мисля, че тази нейна всеотдайност, много често преминаваше в чувство за собственост към Еди, към приятели и близки.
Той й изневеряваше много често! Но, Леа не обръщаше внимание на битовите изневери. Тя се дразнеше от изневярата със Зоя, която му роди 2 деца и ги кръсти Еди и Вили. Не искам да скрия, че познавам и Зоя, и децата. Те са прекрасни 2-ве момчета, които за съжаление от майка им са запазили лош спомен, че тази леля Леа им пречи да бъдат щастливи. И по-късно, когато Зоя забременя 3-ти път, ехидно клюкарите от шоу-бизнеса казваха –
„Дано да не е момиче, че ще го кръсти Леа!”
– Казват, че Леа е била „царицата на френската любов” и чрез тези свои качества дори е ощастливила другаря Вълко Червенков?!…
– Това е много неточно и казано от хора, които не знаят интригата. Тя може да е била не царица, а императрица на френската любов, и в това няма нищо лошо, но аз познавам Леа, когато беше зряла, красива и представителна жена. От нея знам за срещата й с Вълко Червенков. Зная за това, че при срещата те са били добронамерени един към друг и че той наистина е бил готов да помогне с каквото може по това време – за излизанията й в чужбина, за нейните турнета и участия в шоу-програми. Министър-председателят Вълко Червенков, дори в личен разговор я попитал как я е излъгал Еди Казасян и е успял да се ожени за нея.
При тези разговори Вълко Червенков не е бил сам. Веднъж дори, когато недобронамерен кадровик се опитвал да й припише разни деяния, певицата е захвърлила пепелник към главата му, който се пръснал в стената. С тази си постъпка тя станала любимка на Вълко Червенков. Само че за спасяването от заточението й в с. Ножарево е помогнал друг министър – Антон Югов, който освен добър комунист бил и много добър любител на женската красота. Той е бил очарован от чаровницата Леа Иванова. Тя ми е разказвала за него и винаги се усмихваше многозначително. Вероятно е имало флирт, но целта оправдава средствата, както се казва.
– Пиеше ли много Леа Иванова и как се изразяваше нейното пиянство?
– Пиеше като донски казак,
само че не винаги. По време на работа, при срещи с хора, които искаха да се видят с нея, тя дори спираше да пие от предния ден. Много пъти сме били в компания, в която са били заклети алкохолици. Тя умееше да влезе в тон с всеки един, да намери добра дума и да говори по подобаващ начин.
– Говореше ли Леа за престоя си в женския лагер в Ножарево?
– По тази тема беше много дискретна, може би, защото това й е било забранено. Но, определено във вечерите, на чашка шампаньолка, поради приятната обстановка и добрия приятел за какъвто аз минавах, тя много често е била откровена и с много тъга ми е разказвала как е посрещнала Новата година, когато е била там. От стари вестници и от картонени кутии си направила рокля, с която забавлявала съкилийничките си близо час, преди да настъпи полунощ. Пяла песни от концерти в нощните вариетета. От дните, в които е престояла на тъмно, тя имаше страх да остава сама и когато имаше режим на тока – 2 часа има, 2 часа няма, ме викаше при нея да си говорим….
Говорехме предимно за преживяванията й на сцената, може би и за това съм запомнил най-вече впечатленията й от срещата и с „Бийтълс”, които работят по това време в Германия. Още тогава тя е била впечатлена от любопитството на Джордж Харисън към българския фолклор. Разказвала ми е и за срещата си с царя, която е станала в Хайделберг. Заедно с Еди и музиканта Ангел Везнев – Ачо, който по-късно става съпруг на другата безспорна звезда – Лияна Антонова, решават да отидат да видят Симеон Сакскобургготски. Безспорно набедената за западно-пропагандираща влияние певица е тръгнала с доста колебания, но когато вижда широко скроената усмивка на Симеон ІІ, който ги посрещнал изключително сърдечно, страховете им на секундата изчезнали. Дори той ги поканил на рождения си ден в Мадрид.
– Казват, че Леа е имала контакти преди лагера с много американци и за това са я заточили там – вярно ли е?
– Родената през 1923 г. Леа Иванова в град Дупница е била изключително красиво и талантливо момиче. Аз я знам като солистка на „Джаз Овчаров”, на оркестър „Оптимистите”. Плочите, които имаше, я показваха като просперираща и преуспяваща световна звезда. Първата песен, с която е успяла да се наложи в България, е „Чико от Порто Рико”, тя е записана през 1956 г. Може би, защото са предугаждали големия мащаб на нейния талант, връзката й с американския посланик е подразнила тогавашната номенклатура.
По-късните изяви на Леа доказват, че ограничените номенклатурчици са били прави да се страхуват от нея. Тя пееше наравно с Джоузефин Бейкър, Том Джоунс, Силви Вартан, разговаряше на 8 езика, пееше френски шансони, италиански канцонети и американски евъргрийни! След нея никоя българска звезда не е могла да постигне това, което е постигнала Леа Иванова.
Завиждали са й много и трудно са понесли успехите й…
– Вярно ли е, че Леа и Еди са били скъперници и доста са се пазарели при покупките на вещи и имущество?
– Всички нейни компании, които са били с нея на маса, знаят, че тя не е позволявала друг да се бръкне и да плати сметката. Нещо повече, когато сме влизали в заведение, веднага на пиколото се дава 5 лева! След това се запазва най-хубавата маса и се плаща сметка, която е най-скъпата в заведението. Много пъти съм чувал, че когато с Еди Казасян са били затруднени, никога на са допускали, че ще имат скъпи коли и ще се разхождат по целия сват. За мен Леа и Еди не са били хора, които се стискат.
– Пътувал ли си заедно с нея и Еди в чужбина и къде, какво си спомняш оттогава?
– Аз никога на съм пътувал с Леа и Еди Казасян, но когато тя беше тежко болна и наистина умираше от рак, Еди написа една от най-хубавите песни, които съм изпял – „Момичетата, които обичах”, по текст на Александър Петров. С нея заедно с Еди Казасян участвахме в Мелодия на годината през 1986 г. Няколко месеца по-късно в моите ръце, почина незабравимата чаровница, голямата българска суинг-певица Леа Иванова. Тя почина към 11.30 ч. към обяд на 28 май 1986 г. в „Пирогов”. По пътя в линейката една обикновена медицинска сестра каза: „Отива си българската Един Пиаф!”. Толкова много я обичаха хората и за толкова много беше ясно, че този изключително надарен талант години наред се бори с колосалната завист, за да развива своя талант.
– Как Еди преживя смъртта на Леа Иванова или те отдавна вече се бяха дистанцирали един от друг в този момент?
– Долна лъжа, измама и интрига е това! Еди Казасян беше покрусен, три денонощия аз и саксофонистът Кирил Йорданов бяхме неизменно до него.
На 3-ия ден по обяд, изключително красива кристална ваза, поставена на мраморната масичка в хола,
се пръсна на стотици парчета, без никой да се е докосвал до нея.
Присъстващите бяхме стъписани и онемели, само Еди тихо промълви: „Това е моята Леа!”
– Кога Еди Казасян започна да се вижда с т. нар. Зоя Визона и коя е тя всъщност? Как са се запознали, къде?!…
– Този въпрос не искам да коментирам, въпреки че знам всичко от самото начало. За мен тя е майка на двете му деца, които са безкрайно симпатични и умни момчета /за Зоя не мога да кажа същото!/. От самата Леа, когато беше болна, съм чувал да казва на Еди: „По празниците доведи децата вкъщи и им дай течен шоколад или торта, която Весето /слугинята им/ е направила за мен.
Има достатъчно агнешко месо, за да ги нахраниш!” За това мога да кажа, че тя беше много великодушна към децата, за което получаваше злобни съскания от страна на майка йм И когато Леа почина, Зоя чак тогава успя да се омъжи за него. И с децата се настаниха в нейния апартамент, наследиха вилата в Луково, както всички скъпи палта-визони и маркови рокли.
– Еди споделял ли ти е защо харесва тази жена Зоя и с какво го е привлякла толкова?
– Да, казал ми е – с прстотията си и непукизма. На нея не й пукаше за Леа Иванова, тя се надяваше час по скоро да умре. Заради Леа почти всички приятели, с малки изключения, му останаха верни до неговата кончина. Един от тях бях аз. От него знам, преди да почине, че изключително много съжалява, за обидата, болката и това, че е наранил Леа Иванова чрез връзката си със Зоя Визона. Оплакваше ми се, че големият син му е викал: „Педераст!”, той беше много натъжен и самотен и се молеше дано Леа да му е простила, за да може, като отиде горе при нея, отново да са заедно.
– Как се развиха събитията между тях двамата – Еди и Зоя, впоследствие?
– Тя се омъжи за Еди, но отношенията им бяха трагични. Тя постигна своето, но Еди откри разочарованието. Той не беше щастлив с нея, така както го помня отпреди с Леа.
Едно интервю на Светлана Терзиева – Сесил
