Всяка година благодаря на съдбата, че ми подарява поредния рожден ден, сега за 78-и път, казва за в. „Над 55” актьорът Васил Стойчев, който на 29 септември навърши достолепната възраст. Имам любовта на близките си, радвам се на плодовете на целия си живот, щастлив съм, успял съм, жив съм, нищо повече не ми трябва, твърди актьорът.През март и съпругата му Виолета Бахчеванова достигна този житейски връх, преди три години двамата заедно честваха и златна сватба и продължиха ръка за ръка, в здраве и болест живота напред, дай Боже всекиму!
„Откакто се помня, съм женен за Виолета и не мога да си представя дните без нея!”. Това споделя често Васил с широка усмивка. Съпрузите са сред малкото в артистичната гилдия, които не просто запазиха хармоничния си брак и никой не ги чу да се карат или оплакват един от друг, но и сред малкото българи, които твърдят, че са щастливи и напълно доволни от всичко постигнато. И сега като се обърна назад, съм удовлетворен от всичко, което ми се случи – от семейството си, от професията, от живота, от нашата публика. Имаме и награди, и популярност, и признание, и обич – какъв по-добър подарък от това би могъл да си пожелае човек, казва Васил.
Пет на пет и още веднъж на пет са пропорциите в семейството – петима мъже (с внуците), пет жени (с внучките) и петима (засега) актьори.
С годините актьорската фамилия се увеличи със завършилите ВИТИЗ – голямата дъщеря Десислава Стойчева, малката Биляна Стойчева–Хорисян, зетят проф. д-р Атанас Атанасов, а сега и внучката Алиса Атанасова, студентка в НАТФИЗ. Внукът влезе направо в крачка в професията – Ясен Атанасов вече изигра няколко главни роли на сцена и лента. Биляна също играе, режисира и преподава в колеж във Вирджиния, САЩ, където живее със съпруга и двете си деца и често общува с родителите си в интернет. Не знаем какво ще изберат внуците ни, но напълно одобряваме техния избор, казва Стойчев.
– Кои са петте знакови роли на Васил Стойчев?
– Независимо колко роли си изиграл, всеки артист има пет, които са го променили. Една от тях е на цар Калоян – в първия цветен български исторически филм, излязъл на екран през 1963 г., споделя Стойчев. Това е филмът, който се прожектираше непрекъснато, премиерата му беше от 8 сутринта, после в 10, 12, така до 22 часа непрекъсната прожекция.
– Как се чувствате като пенсионер?
– Аз съм класически тип телеман – пускам телевизора в 7 и 45 и гледам много, особено внимателно следя новините. С жена ми не пропускаме театрална премиера не само когато в нея участва някой от младите в семейството ни.
– А какво бихте пожелали на младите актьори?
– Да имат щастието да изиграят много роли, да са удовлетворени от професията си, колкото и трудна да е, но да са удовлетворени както ние от авторитета на тази професия. И, естествено, от заплащането. Гледаха ни с обич и ни обграждаха с любов, пожелавам и на днешните млади същото.
Надя СТАМБОЛИЕВА
