През тази седмица Борислава Ботушарова играе в международния тенис турнир Prista Cup 2013 в Русе с награден фонд $ 10 000. Преди това тя спечели първата си международна титла със същия награден фонд във Варна, а след това загуби спора за титлата в Албена от братовчедка си Вивиан Златанова. Към момента Ботушарова заема 469-а позиция в ранглистата на WTA, но след доброто й представяне тази седмица, ще се изкачи напред с около 40 позиции. Разговаряме с Борислава след една от победите й в Русе:
– Кой е първият ти спомен, свързан с тениса? – Толкова са много… Наскоро видях една стара снимка от турнир в Пазарджик, където много исках да се снимам с купата на победителя.
– Кое е най-характерното за теб? – По принцип съм спокоен играч като характер, а на корта се старая да съм агресивна.
– Как се почувства след спечелването на титлата във Варна? – Разплаках се от щастие, беше особен мач – водех с 5:3 и 40:15, след това стана 6:5 за нея, но в тайбрек успях да триумфирам.
– Плакала си от щастие. А след загубата в Албена седмица по-късно? – Много.
– Каква е формулата да бъдеш шампион? – Трябва да си много спокоен. Да мислиш, да търпиш и атакуваш във важните моменти.
– Вече си в топ 500. А занапред? – Искам до края на годината да вляза в топ 300.
– Какво искаш да спечелиш оттук нататък? – Може би още един турнир 10 хил. долара и след това 25 хил.
– Не би отказала и първо 25-хилядник предполагам? Да, естествено. (смее се)
– Кои други 3 български тенисистки би отличила? Цветана Пиронкова, Диа Евтимова и Виктория Томова.
– Имаш ли си специален кът за купите? – Да, половината са в хола, другата половина – в моята стая.
– Когато съберат прах ти ли ги почистваш? – Винаги мама! Аз нямам нерви да се занимавам.
– Какво си мислиш когато трябва да спасяваш мачбол? – Повтарям си, че трябва да остана спокойна и да не се притеснявам. Старая се да държа топката в корта.
– Твоят дядо често е с теб по турнирите и те наставлява. Случвало ли се е да изядеш някой шамар ако не си слушала? – Не, никога. Карал ми се е, наказвал ме е, но не ме удрял.
– Вслушваш ли се в съветите му? – Винаги, защото знам, че той иска да ми помогне.
– С кой от семейството предпочиташ да ходиш по турнири? – Няма голямо значение, след като влезеш на корта си сам.
– Какво искаш да подобриш в играта си? – Сервиса и слайса.
– Чупила ли си ракета по време на игра? – Да, последната стана случайно. Иначе в един турнир на „Дема“ в София преди 3 години счупих ракета, добре че съдията тогава не ме видя.
– Имаш ли предпочитания къде да играеш? – Не. За пръв път идвам в Русе например, но съм очарована от клуба и от организацията, всичко е прекрасно. Като цяло няма значение къде играя, важното е да побеждавам.
– Какво правиш когато не си на корта? – Излизам с приятели, отделям повече време и за моя приятел, тъй като много пътувам по турнири.
– Пожелай нещо на хората, които ще прочетат това интервю. – Да са живи и здрави, няма по-важно от здравето. Не се предавайте и се борете до края.
от Калин Дацов © 2013 RE:SPORT, Всички права запазени.
