Мюсюлманите празнуват Курбан байрам

Свещеният празник Курбан байрам започва днес с молитва в 1100 джамии в страната и ще продължи четири дни. Близо 1,5 милиона мюсюлмани в България честват празника. Курбан байрамът продължава четири дни и свършва след следобедния намаз (молитва) на четвъртия ден. Според исляма курбанът е задължение за богатите.

Духовниците обаче обясняват, че всеки би трябвало да заколи курбан, стига това да не се отрази сериозно върху неговото препитание. Ако човек, след като заколи курбан, няма да има възможност да си купува основните стоки за препитание, то тогава това задължение за него отпада.Жертвеното животно се дели на три части. С едната се готвят традиционните ястия – печено с ориз, манджа със зеле или каквото домакинята прецени.

Друга част непременно се раздава на съседи и приятели. Третата остава за дома. Вечерта при възрастните родители се събират всички синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Те целуват ръка на по-старите си роднини и им искат прошка за сторени грешки. Трапезата е обилна, с поне 7 вида ястия и непременно завършва с многолистната баклава с орехи и студен айран.    

Празникът е свързан със силата на вярата и готовността за жертвоприношение в името на Аллах и символизира смирението, покаянието, помирението и опрощението. Курбан байрамът се предшества от деня Арефе, в който мюсюлманите трябва да постят. Нощта срещу Курбан байрам е благословена, вярва се, че в тази нощ молитвите се сбъдват.

Курбан Байрам е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди заколението. Празникът започва 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 4 дни.

На този ден цялото семейство се събира около трапезата. Младите искат прошка от възрастните, а скараните, се помиряват.

По време на празника, изповядващите мюсюлманското вероизповедание, трябва да извършат поклонение (хадж – в Мека) – ритуалът се извършва в долината Мина, където се „убива Дяволът с камъни“. Всеки поклонник трябва да хвърли по седем камъка по три 18-метрови колони край моста Джамра, които символизират дявола. Хвърлянето на камъните става на мястото, където според историята Сатаната изкушавал Ибрахим.

Курбан Байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в заколението на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото на животното. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и подчинението на Неговата повеля.

Преди същинския празник обаче има два предпразнични дни – малко и голямо Арафе. На малкото Арафе се раздават тестени храни – мекици, питки, баници, но само на съседите. На голямото Арафе мюсюлманите трябва да постят и да се подготвят за посрещането на гости за празника. Нощта срещу Курбан байрам е благословена и на вярващите се препоръчва да се молят горещо. След нощния намаз до късно те четат откъси от свещения Коран. Вярва се, че в тази нощ молитвите непременно биват чути, а желанията се сбъдват.

Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава продължава четири дни и свършва след следобедния намаз на четвъртия ден. Първият ден започва със сутрешния намаз, последван от проповед на имама, който припомня основните ценности в исляма и дава наставления за правилното изпълнение на жертвения ритуал – курбан. Задължително в този ден се дава садака (подаяние) на по-бедните.

Курбан Байрам е религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание в България и официално се отбелязва – два дни и на 17 ноември. Определен с Решение 958 на Министерски съвет от 16 декември 2009 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2010 г.