През VIII в. в град Аквусгранум, столицата на Свещената римска империя, провъзгласена за продължение на изчезналата три века по-рано антична Римска империя, е построена една от първите катедрали в Европа невероятната Императорска катедрала. Впечатлен от блясъка на древния Рим, императорът Карл Велики решава, че градът му трябва да бъде достоен за мощта на империята и наема най-добрите строители, майстори-каменоделци, скулптори и художници. Архитектите най-вероятно дошли от Рим. Избрали формата на ротонда – т.нар. „кръгла” или многоъгълна църква. Централната част обградили с галерия-коридор. Острият купол бил издигнат на височина 31 метра и поддържан от 8 колони. Вътрешността украсили с разноцветен мрамор, а пода – с красиви мозайки. От вътрешната страна на портите на катедралата се вижда странен отпечатък.
Легендата разказва, че някога архитектът на храма сключил договор с дявола: да получи помощта му в замяна на душата на първия, който пристъпи в новопостроената църква. Гражданите на Аквсугранум (днес Аахен в Германия) решили да измамят дявола и пуснали през портите един козел – така щели да пожертват неговата душа, вместо нечия човешка.
Разгневен дяволът замахнал и ударил портата, но нокътят му се забил в нея. Легендата останала, но това не попречило на славата на катедралата – векове наред там коронясвали германските императори, а днес тя е сред 12-те най-забележителни архитектурни обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО.
