Амарилисите (Хипеаструмите) (Hippeastrum sp.) са род от семейство Кокичеви Amaryllidaceae, като тяхната родина е Южна Америка. Родът съдържа над 60 естествени вида, които рядко се култивират. Единственият естествен вид, който се среща по-често е H. papilio. Много често хипеаструмът се бърка с амарилиса, заради дългогодишното използване на общото наименование „амарилис“ в индустрията. Амарилисът (Amaryllis sp.) е род от същото семейство, но с родина Южна Африка. Родът съдържа един единствен вид – Amaryllis belladonna.
Най-съществената разлика между амарилисите и хипеаструмите е в периода на цъфтеж – хипеаструмите цъфтят пролетта до лятото, докато амарилисите цъфтят есента. Има сериозна разлика в структурата на листата и най-вече цветоноса (при хипеаструмите той е кух, докато при амарилиса е плътен), в структурата на луковицата.
В голямата част от случаите в домашни условия се култивира изкуствено създадените сортове на хипеаструмите. Със създаване на нови сортове се занимават редица компании съсредоточени предимно в Холандия, Северна Америка и Южна Африка и един много специален доставчик от Австралия, от където обаче не се осъществява внос в рамките на Европа и Америка.
Различават се няколко „групи“ хипеаструми, които се култивират. Различните източници сочат различно делене, но най-общо, имайки предвид формата на цвета и броя цветоноси, това са:
1. Едроцъфтящи холандски сортове – с прости цветове, кичести и полукичести; често цъфтят с по два до три цветоноса, всеки с по 4 до 6, в редки случаи до 8 цвята. В литературата едроцъфтящите сортове, с прости почти плоски цветове (тоест без изразено издължаване на „венчелистчетата“ във форма на фунийка) се определят към група „Leopoldii“.
2. Дребноцъфтящи – като Lemon Lime, като големината на цвета не се отразява на способността им да изкарват по два цветоноса, всеки с по 4 цвята.
3. Т. нар. „Multiflowering“ или „Clusters“ – майчино растения с над пет допълнителни луковици, които цъфтят с дребни цветове, но с по над 6-7 цветоноса, всеки с по 4 цвята. Такъв е например е „Supreme Garden“.
4. Cybisters – цветовете са с характерно тънки „венчелистчета“. Такива са „Chico“, „La Paz“ и т.н.
5. Тромпетовидни – С ясно изразено оформяне на цвета като фунийка. Могат да са с прост цвят или полукичести. От първите най-известния е „Pink Floyd“, а от вторите – „Jewel“.
6. Естествени видове – най-известният срещащ се в природата е „Papilio“, но сред над 60-те описани има много ефектни видове, включително с двуцветни листа.
Покупка на луковица
За да се радваме на цветовете на хипеаструмите е необходимо грижите за тях да започнат още с купуването на луковиците. Те трябва да са възможно най-едрите, според съответния сорт (някои сортове/групи – дребноцъфтящи, тромпетовидни, естествени видове, cybisters са със значително по-малки луковици – до 5-6 см диаметър; холандските сортове – между 10 и 12 см диаметър). Луковицата трябва да е без наранявания, твърда, с поне два-три дебели корена. Често луковиците имат червени петна, които по никакъв начин не бива да всяват притеснения, стига на пипане мястото да не е влажно, мухлясало и червенината да е засегнала и долния слой люспи.
Засаждане
При засаждането е хубаво за 24 часа корените да се накиснат във вода, като се твърди, че това е полезно за по-лесното преодоляване на първоначалния стрес при засаждане. Потапянето е заради корените и самата луковица не бива да се мокри. В противен случай се рискува загниване и бактериални зарази, което е фатално. Идеята е корените да омекнат и при засаждането да мога да се разпределят равномерно около купчинката, върху която се поставя луковицата. Що се отнася до самото засаждане – идеята е 1/3, не повече, от луковицата да остане отвън. Сади се в малка на диаметър саксия – два пръста субстрат между луковицата и стената на саксията. Хубаво е саксията да е по-дълбока – хем да има място за хубав дренаж, хем да има място за корените, които се развиват предимно в дълбочина. Субстратът трябва да бъде лек, с хубав дренаж, с много въздух. Да не задържа вода. Често затова се добавя повече перлит, макар и според някой многото перлит да води до изгаряне на корените . След засаждането не се полива – независимо в саксията или в подложката. Саксията трябва да е на топло – именно топлината е онова условие, което събужда луковицата – не водата, не светлината. Първата поливка, при това съвсем лека, трябва да е при поява на цветонос или листа. Поливането се засилва едва след прецъфтяване и при сериозно затопляне.
Засаждане на луковицата:
1. Почистете умрелите корени от луковицата и обелете ако има изсъхнали горни люспи.
2. Потопете корените в хладка вода за 12-24 часа, като много внимавате основата на луковицата да не се допира до водата.
3. Изтръскайте корените от водата и топнете луковицата профилактично във фунгицид.
4. Изберете глинена саксия, която е около 20 см дълбока и около 2 пъти по-широка от диаметъра на луковицата.
5. Смесете 1 част стандартна почва, 1 част торф, 1 част перлит и 1 част пясък. Задължително е почваната смес да се дренира много добре. 6. Поставете на дъното на саксията дренажен слой от поне 2 см, върху който изсипете конусовидна купчина от почвената смес. Поставете основата на луковицата върху върха на конуса и разпръснете корените отстрани.
7. Покрийте корените с почва и натиснете луковицата надолу, за да не останат въздушни ями около корените. Насипвайте почва докато покриете 2/3 от луковицата. Натъпчете и досипете почва като 1/3 от луковицата трябва да остане непокрита.
8. Не поливайте докато не се покажат поне 10-на см цветонос и/или листа. Когато се полива това се прави с хладка и престояла вода. Не оставяйте вода в подложката на саксията.
9. Поставете саксията на топло и светло място с добра вентилация, но без течение. Рафт над радиатор при температура 21°C е идеално място.
Грижи до цъфтежа:
1. НЕ ПОЛИВАЙТЕ докато луковицата не покара (може само леко да навлажнявате при засъхване на почвата). След покарване започнете обилно поливане. Използвайте винаги хладка вода като внимавате да не мокрите върха на луковицата. Най-добре да поливате в подложката, но да не застоява там вода.
2. Когато се появи цветонос, започнете подхранване на 2 седмици с балансиран течен тор.
3. Завъртайте саксията на 45 градуса всеки ден, за да предпазите цветоноса от изкривяване по посока на светлината.
4. Когато цветоносът достигне 40 см височина, завържете го около някаква пръчка, за да не се счупи под собствената си тежест.
5. Когато цветовете започнат да се отварят, преместете растението на по-хладно и сенчесто място (около 16°C), за да удължите трайността на цветовете.
6. За да запазите силата на луковицата, отрежете цветовете веднага след като започнат да повяхват, освен ако не искате да съберете семена. На семеначетата им трябват 2 до 3 години преди да започнат да цъфтят.
Грижи след цъфтежа:
1. Продължете да поливате обилно докато има растеж на листа и подхранвайте веднъж седмично с тор, богат на калий.
2. Растението ще расте добре при температура 21-30°C и добро осветление и вентилация. Може да стои навън през лятото – леко засенчено от директните слънчеви лъчи. Ако се отглежда вътре, пулверизирайте всекидневно листата с фина пръскалка с хладка вода.
3. Преглеждайте редовно за вредители и третирайте навреме.
4. Когато в средата на октомври денят се скъси и нощите захладнеят, внесете хипеаструма вътре на добре осветено място при температура 13°C. Поддържайте почвата леко влажна и спрете торенето. Листата може да започнат да изсъхват. Отрязвайте листата след като са напълно изсъхнали.
5. Ако температурата падне под 5°C, завийте растението с найлон с мехурчета.
6. След престояване 12 седмици при ниска температура отрежете всички листа с около 10 см с обеззаразен в разредена белина нож или ножица.
7. Махнете горните 6 см от пръстта и я заменете със свежа. Не е необходимо пресаждане всяка година, а е добре да се прави на 2-3 години.
8. Отделете бебетата луковици и ги посадете отделно. Те достигат размер за цъфтеж след 3-6 години. През първата зима не им осигурявайте хладен период, но след това ги третирайте както големите растения.
9. След опресняването на пръстта или пресаждането на възрастните луковици, преместете ги отново на топло и започнете цикъла наново.
