България заедно с Италия ще приеме европейското по волейбол след две години. До 1 януари 2015-а родната федерация трябва да заяви две зали. Едната със сигурност ще е „Арена армеец“. За втората ще се избира между съоръженията в Русе, Варна и Пловдив. Всичко зависи най-вече в кой от градовете залата ще бъде завършена в най-кратък срок. Вицепрезидентът на централата Любо Ганев изтъкна предимствата на родния Русе.
Любо, докъде са нещата с залата в града? – За последно бях в Русе преди месец и нещо. Грубият строеж е готов, остава само да се покрие и довършителни работи. Всичко свършено до момента е благодарение най-вече на „Приста Ойл“. Направи ми впечатление ентусиазма с който се работи. Хората там правят всичко възможно да приключат в срок и да може градът да приеме мачове от европейското. Моите предпочитания, логично са за Русе, защото съм роден там. Израснах на метри от мястото, където е залата. Тя е прекрасен завършек на един страхотен комплекс, от където са тръгнали всички големи спортисти на Русе. Градът е волейболен център. Нямам нищо против Варна и Пловдив, напротив. Край морето националите са изиграли повечето от домакинските си мачове през последните 20 г. Да, наистина публиката е може би най-волейболната в България, но това не значи, че този спорт не трябва да се популяризира и в други градове. Нали целта е да запалим децата. И това е идеалния момент. Русе ще има една прекрасна зала за 5600 и с 1000 паркоместа, която е богатство за града. Много бих се радвал именно там да се играят част от мачовете от европейското. И ако първи я завършат, федерацията ще им даде домакинството. – Не се ли притесняваш, че след първенството това съоръжение може да не се ползва и а само да тежи на общинския бюджет? – Почти няма голям град в Европа без зала. Има за какво да се използва – както за спорт, така и за концерти и други мероприятия, подобно на „Арена Армеец“. Много бях учуден от полемиките да я има ли новата зала в София. Ами, разбира се, вижте колко прояви от световен мащаб се провеждат. Наемът е висок, но това е друг въпрос. Коста Иванов, „Стандарт“
