Случайно ли се появяват болестите, за да превърнат земното ни съществуване в изпитание чрез болките, или имат още някакъв скрит смисъл? Ние, хомеопатите, разглеждаме земния си живот, като част от пътя…, когато трябва да решим определени проблеми, като стъпалата на стълба, по която трябва да се изкачим…или да слезем. Пред всяко стъпало се появява своеобразно нарушение на равновесието, поставя се нов въпрос. Ако сме способни да му отговорим, всичко е наред, но ако не можем, нарушеното равновесие води до заболяване. Външните фактори (например, различните обкръжаващи ни микроби и вируси) само се възползват от нарушеното равновесие нахлувайки в разкрилия се пробив. Следователно, за да сме здрави, трябва да създадем ред вътре в себе си. Трябва да приведем в равновесие този необикновен свят от клетки, който изгражда нашето тяло. Болестите са езика на тялото, което изразява несъзнателното. Несъзнателното се проявява в сънищата, а понякога и в бълнуванията. Но то поражда преди всичко физическите ни недъзи. Думите, които не са били изречени, се трансформират във физически недъзи. Преминавайки от болестите към думите, хомеопатията като терапевтичен метод, може да ни помогне да открием ключа към езика на тялото. Лекарят-хомеопат, който изслушва и наблюдава страданията на пациентите си, ще намери „подобното“ хомеопатично лекарство, т.е. онова, което е способно да предизвика у индивида същите симптоми. Всяко лекарство предизвиква хиляди симптоми и съществуват хиляди лекарства, представящи цялата гама от човешки страдания. Гениалността на С. Ханеман го е навела на мисълта, да изпробва природни вещества от околната среда, взети от минералния, растителния и животинския свят. В съвременната „класическа“ медицина съществува истинска пропаст между „органичната“ медицина, която лекува нашите болни „материални“ органи с медикаменти и психологията и психоанализата, които се интересуват само от мислите и духа ни и лекуват разстройствата с думи. Хомеопатията е мост, който дава възможност да се свържат тези две области. „Класическите“ лекарства преодоляват някои прегради само в големи дози, като при това проявяват странично действие (чревна бариера, хематоенцефалитна бариера), докато хомепатичните препарати проникват незабавно в много малки и не токсични дози.
автор: Д-р Дидие Гранджорж
