“ …От возилото с тъмни стъкла слизат двама мъже на около 40 години, единият с вид на брутален портиер, а другият прототип на изтънчен италиански мафиот. Двамата са с пистолети на кръста“. Така журналистката Ренате Флотау от авторитетното германско списание „Шпигел“, видя при посещението си в Дупница през 2008 година, Пламен Галев и Ангел Христов.
Днес четирима от съучениците на Пламен Галев разказаха своите впечатления за издирвания в цял свят дупнишки бабаит. Описанието на немската журналистка обаче не се вмества в представите на другарчета от ученическата скамейка от ранните ученически години на единия от двамата Братя Галеви.
Репортер на медията разговаря със съучениците на Пламен Галев на припек, на по чашка кафе в централно дупнишко заведен.
45-годишните мъже, оживено коментираха своя „именит“ съученик и откровено изразяваха учудването си, че още преди години, когато за пръв път чули да се говори за страховитата рекетьорска Банда на офицерите в Дупница, отказвали да повярват, че точно техния Пламен е нейният страховит и безпощаден главатар.
Според съучениците на Галев, образът на италиански мафиот трудно се припокрива с техните представи, защото запомнили своето другарче от 1 „А“ клас на основно училище „Кирил и Методий“ в Дупница, като безкрайно тихо, скромно и кротко дете. „Спомням си, че някъде в 8-ми или 7-ми клас, чух, че е осиновено дете. Не знам дали Пламен е знаел това тогава, но сега смятам, че неговата детска кротост и плахостта му от най-ранните години, са се трансформирали в зряла възраст“. Това сподели един от мъжете в групичката на галевите съученици, който обаче настоя да запази анонимност. От компанията около него споделиха, че човекът е блестящ авторитет в професията си на медик, което му дава право не само да запази своята анонимност, но и да изрази компетентно мнение.
Всъщност, нито един от компанията на всичките тези 46-годишни мъже, които са делили класната стая с Пламен Галев, и, които се бяха събрали на по чаша кафе в центъра на Дупница след отдавнашна уговорка за настоящата среща, не пожела да излезе от анонимност до края на разговора.
„Виждате как е у нас, днес ги няма, утре са тука, както стана и преди да изчезнат. Верно, че имаме мили детски спомени, но това не може да бъде използвано като гаранция в днешно време“, застрахова се един от тях, който е убеден, че братята може и да дадат знак, че са на разположение, щом Станишев е на власт. Сигурно затова, четиримата мъже, търкали ученическите скамейки заедно с видния дупнишки мафиот, не пропуснаха да припомнят и времето, когато бившият червен кмет на Дупница Първан Дангов, поиска съдействието за безчинствата на Галеви и техните гардове от вътрешен министър Румен Петков.
„Министърът тогава заяви официално, че в Дупница няма мафия, стиснаха си ръцете, а после си уговориха среща на басейна Спартак. Да не мислите, че са се разделили, това е бизнес с големи пари и почти неограничена власт“, каза един, който обясни, че вече 25 години живее и работи в София, познава добре обществено-политическия живот в страната и редовно следи събитията в родния си град.
„Чел съм изказвания на Пламен, в които той твърди, че са започнали от нулата. И сигурно е верно, защото си спомням, че родителите му бяха скромни хора, работници“, намеси се друг от прогимназиалните другари на Галев. „Той нямаше лидерски качества, беше посредствен ученик, дори си спомням, че в първи клас учителката непрекъснато го мъмреше, че смуче палеца на ръката си“, развесели компанията един от мъжете. Той предположи, че Пламен Галев вероятно е бил „просто едно наблюдателно дете“, което е следяло околния свят и е чертаело тихо и самотно планове за своето бъдеще. „Спомняте ли си, че през 90-те започнаха да никнат частните кръчми и заведения. Още тогава чух от една наша съученичка, че Пламен стопанисва няколко – ресторант „Козлето“ в Джерман, хотелския комплекс по пътя за Кюстендил – „Бинека“ и нощния бар „Черния пудел“ зад полицията в Дупница“. Малко преди да изчезнат пък, човекът научил от първо лице, че Пламен и Геле (Ангел Христов) имат голям бизнес в строителството и въртят няколко пътностроителни фирми. Двамата били собственици и на малък порт във Варна, въртели търговия с луксозни коли и имали амбиции да разширяват бизнеса си.
Компанията си припомни с умиление ученическите години, но наистина трудно мъжете вадеха от паметта си по-детайлни случки и подробности от спомените си за своя съученик. „Спомням си, че в трети клас, когато бяхме при другарката Хлибова, завиждах на Пламен за това, че пише красиво и рисува хубаво“, призна един.
„А спомняте ли си, че единствено той идваше на училищните тържества с костюм и вратовръзка… Ние отивахме с черни панталони, бели ризи и със сините връзки на чавдарчета. Пламен си носеше връзката върху сакото на костюмчето“, емоционално спомниха ранните си дни на чавдарчета зрелите мъже. Те признаха, че само преди няколко години, Пламен Галев направил неуспешен опит да събере на другарска среща по случай 25-годишнината от завършването на началното училище, своите съученици, с които е учил от 1-ви до 8-ми клас, чрез Ивайло Стойнев, за който точно днес разбрали, че се споминал наскоро. Нито един от четиримата обаче не успял или не искал да дойде, така и не стана ясно до края на разговора.
„Разбрах, че срещата се е състояла, но са дошли само 8-10 човека“, заяви един от тях,. който разказа, че по думите на един от присъстващите на нея – Красимир, с когото се видели неотдавна, Пламен истински съжалявал, че началната им учителка другарката Хлибова, не дошла на срещата. Затова, към средата на тържеството, поканил по телефона и с „царски почести“ пратил хората му да доведат учителят по физическо – другаря Милев.
В хода на приказките, мъжете се сетиха и за друг „виден“ техен съученик, с когото Пламен имал братска дружба от 1-ви клас та до днес. Владимир Ангелов-Стъклето, който с още трима от хората на бившите барети, в момента излежават присъди в затвора в Бобов дол. „Бяха неразделни още от първи клас. Влади беше коренна противоположност на Пламен – буен, щур, емоционален, необуздан“, спомнят си мъжете и философски шеговито заключават, че тази 40-годишна връзка между двамата е доказателство, че веселенския закон за привличането на противоположностите работи.
Припомняме, че Пламен Галев и Ангел Христов изчезнаха от страната в средата на май миналата година, след като срещу тях бяха образувани дела за рекет. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди дупнишките бизнесмени на по 5 години затвор за ръководене и участие в престъпна група за рекет и изнудване.
По-късно Галеви бяха обвинени задочно от спецпрокуратурата, че са тартори на организирана престъпна група за банкови преводи в чужбина чрез фалшиви документи и за пране на пари.
