Според много специалисти въображението е едно от най-важните качества на един писател. Не знам дали е точно така, но със сигурност фантастичните същества винаги са били част от литературата – както фантастичната, така и класическата.
Балрог – “Властелинът на пръстените” – Джон Р.Р. Толкин
Балрогът се появява в най-емблематичната фентъзи творба, дело на Толкин. Те се смятали за огнени духове, повечето от които били избити в края на Първата епоха на Средната Земя. Въпреки това някои от тях преживели, скрити в недостъпни и забравени места. Балрозите са описани като високи същества, образувани от огън, можещи да се ‘загърнат’ в него или пък в сянка, което да ги прави по-трудно забележими.
Смята се, че единственият пръстен е причината за пробуждането на това страховито същество по време на преминаването на задругата през Мория, а не вдигнатия шум. Със сигурност това е едно от най-зловещите чудовища в литературата.
Джаберуоки – “Джаберуоки” – Луис Карол
Всъщност въпросното стихотворение е част от “Алиса в Огледалния свят”. Макар да е изключително трудно за разбиране, както и самата Алиса изтъква когато се сблъсква с него, произведението описва страховито чудовище – с хищни нокти, раздиращи зъби, огнени очи, могъщо телосложение, като същевременно може да цвифейка и рикае. Чудите се какво означават последните две думи? Е, аз също, но това са използваните от Карол епитети при описването на това същество.
То – “То” – Стивън Кинг
Чудовището, което Кинг създава в една от най-добрите си творби, всъщност има неизвестен произход. Голямата му сила е, че може да променя своя облик, така че да докара жертвата си до панически страх преди да я убие. Най-често приема вида на чудовищен клоун, карайки хората да изпълняват неговите желания – било то чрез лъжливи обещания, или чрез приемане на образи, които са съвсем близки на жертвите му. Благодарение на тези си способи повечето от убийствата, които
извършва, така и не биват разрешени. Злодеят на Стивън Кинг намира още по-голяма известност след екранизирането на неговата творба.
Кракен – “Двадесет хиляди левги под водата” – Жул Верн
В известната поредица на Жул Верн кракенът определено намира най-голяма популяризация. Огромното морско същество имаше сравнително голяма роля и в крайно успешните холивудски филми “Карибски пирати”. Всъщност кракенът за първи път е отразен в скандинавските митологии, като неговото име идва точно от нордските езици. Представлява гигантски октопод или сепия. През 1752 г. епископът на Берген прави много подробен очерк на митичното чудовище според спомените на моряк, преживял нападение от кракен.
Диментор – “Хари Потър” – Джоан Роулинг
Детска работа, а? Въпреки, че книгите са най-вече детско-юношески ориентирани в първата част от поредицата, тези същества могат да накарат всекиго да изтръпне. Облечени в разкъсани черни роби, без очи, само уста, чрез която прилагат и най-страшното си оръжие – Целувката на Диментора. Въпреки милото наименование, това всъщност представлява изсмукване на душата на жертвата. Душите са тяхната основна прехрана и тези същества никога не прощават, интересува ги само да са сити. Може би все пак не са толкова детски невинни?
Очаквайте втора част….
Подобни публикации
