Светослав Пеев е български театрален и киноактьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. при проф. Желчо Мандаджиев. Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”.От 2009 г. Светослав Пеев е директор на Драматичен театър “Невена Коканова” в Дупница. Четири съкровища осмислят живота му – внуците Дани, Марти, Апъл и Слави. “Викат ми Славчо, няма дядо”, смее се актьорът. Ето какво разказа за здравето си известният артист специално за в. “Доктор”.
– Г-н Пеев, как сте със здравето?
– Да чукна на дърво, не се оплаквам, чувствам се добре. Не пия хапчета, от време на време вземам малко за кръвното, когато се налага, и само мелатонин за по-качествен сън. Има стресови ситуации, които ми повишават кръвното, и трябва да се пазя. Малко напълнях напоследък, трябва да махна 5 кг. Попрекалих с бирата, трябва да я спирам.
– Правили ли сте компромис със здравето си?
– Много пъти се е случвало! На едно от представленията на “Бай Ганьо” 2-3-ма от трупата бяхме с температура, с кашлица. Преди да стана актьор, бях спортист, играех баскетбол. Травми, болежки – стискаш зъби и продължаваш. И се радвам, че е така – не обичам да се залежавам.
Имах обаче период в живота си, когато направо ме бяха отписали и дори видях смъртта – много е красива. През декември 1988 г. двамата със Стратиев ни уволниха от Сатиричния театър. От големия стрес четири дни по-късно получих кръвоизлив на задната стена на стомаха. Нищо и никой не можа да ми помогне. 19 дни изкарах в реанимация, два пъти съм изпадал в кома.
Видях всичко – светлината, тунела… Яви ми се и една жена, ефирно същество, цялата в бяло и с огромна бяла коса. И се движи леко, леко… Мина покрай мен, поизвърна се, видях й лицето и отмина… И на 19-ия ден един бог – д-р Тодор Бояджиев,
след 8 часа “бродерия” ме върна обратно на Земята
Този живот се крепи на хора като него, които правят така, че да вярваш, че нещо добро може да се случи в този ти живот. Загубих следите му, тогава работеше в ИСУЛ, но големите ми благодарности не са достатъчни да изразят уважението ми към него.
– Кое ви действа стресиращо?
– Много неща, от гледна точка на това, че много пътувам, играя в два театъра. Много неправда има в нашето общество! Като пришълци сме сред хората – отиваме някъде, спим в хотел, ядем кой каквото намери. Забелязал съм, че в по-уредените градове хората са по-спокойни, по-сигурни за утрешния ден. Но много от нас трудно изкарват хляба си, едвам изхранват семействата си, това ги стресира и разболява. Не искам да потвърдя, че българската нация е доста болна – но го виждам и това доста ме натоварва емоционално. Бедни хора, болни възрастни, деца, изоставени от службите и държавата… Какво да ни радва – толкова много неща загубихме!
– Къде загубихме културата на здравеопазването си?
– Тя зависи от тези, дето ни управляват – в последните години неподходящи хора се “грижат” за здравето ни. В кавички, защото въобще не го правят – преливат някакви пари от пусто в празно – и това рефлектира върху здравето на нацията ни. Живях в Италия, в Кипър – там здравето е основна грижа на тези, които ръководят държавата. Здравните осигуровки трябва да се плащат от всички, макар че богатите могат да си позволят да се лекуват навсякъде по света. Цените на лекарствата у нас са уникални – хората изнемогват, в малките населени места много от тях отказват да се лекуват именно защото не могат да си купят медикаментите с нищожно ниските пенсии.
Нашата фармацевтична мафия ни “реже” главите
Има договорки между вносителите, иначе няма как да бъдат толкова високи цените на лекарствата у нас, а при съседите да струват жълти стотинки!
– Успявате ли да спазвате здравословен начин на хранене, споменахте късните часове на постановките?!
– Не е възможно да го правя! 5-6 кг искам да сваля, но много ми се яде, имам страхотен апетит! А с това пътуване – непрекъснато нещо хрупаме! Хляб почти не ям, много обичам сладко, но колкото мога, се въздържам. Избягвам мазни храни, бягам и от тестените, наблягам на пилето, пия обаче по чаша бяло вино… Обожавам киселото мляко, сиренето, но търся истинското, а не някое с палмово олио…
– Пушите ли?
– Сега не пуша! Преди години прекалявах с цигарите, но в един момент ги отказах – не доброволно, а в болницата! Д-р Бояджиев, за мен най-големият лекар, този, който ми върна живота, каза никога повече да не запаля цигара – и оттогава не пуша! Но българите много пушат – и нямат толерантност към непушачите, дори към децата. Много искам да им кажа да спрат с цигарите, с алкохола, но да продължат да търсят и дано намерят спокойствието, здравето, радостта от живота. Да не спират да работят, защото това ни прави човеци, даже по-здрави.
– Ползвате ли народната ни медицина?
– Във вид на билкови чайове, да, използвам я. Сега ми казаха, че канелата е много полезна и всяка вечер в чаша кисело мляко хапвам по една лъжичка. Обичам планината, но предпочитам морето – по 2 месеца лятото изкарвам там. Водих колеги от Кипър в Стара планина, те не могат да повярват, че у нас има толкова бедни и болни хора – според тях природата ни би могла да лекува всичко! Де да беше така – спасяваме се сами от бедите, не сме толерантни един към друг. Страшно е това безразличие – лично аз не виждам изход!
– Какъв е вашият живот – смешен, тъжен, радостен?
– Моят живот е странна смесица от всичко това. Много пътувам из страната със спектакъла “Бай Ганьо”, представление в памет на Георги Калоянчев, радва се на голям успех. Радва ме, че българинът се върна към театъра, билетите се разпродават за месеци напред. Да не ми се хвалят от поп-фолка – ние имаме 11 000 души на представление на “Римска баня” – затова го играхме на стадион.
Люба МОМЧИЛОВА
