29.10.2013
Темперамент: Унгарската визла е ловно куче по предназначение и по душа. Тя е роден кръвоследник, справя се умело както с лова на птици, които донася, така и с по-едър дивеч. У дома е привързана към собствениците си. Благият й характер я прави чудесен домашен любимец, който желае всячески да задоволи желанията на стопанина си и по тази причина е лесна за обучение.
Данни за породата: Тегло: 22-30 кг; височина при холката: 57-64 см
Тегло: 22-30 кг; височина при холката: 53-60 см
Външни белези: Главата е средно дълга. Очите са тъмножълти на цвят. Стопът е слабо изразен. Муцуната е дълба, с почти правоъгълна форма, заострена към носа. Носната гъба е кафява. Ушите са високо поставени, средно дълги, висят странично на лицето. Шията е леко извита, добре замускулена. Гръдният кош е средно широк и дълбок. Гръбната линия е права. Опашката е ниско поставена. Крайниците са прави, добре замускулени. Лапите са овални и стегнати. Космената покривка е къса, едноцветна в златисточервеникава окраска. Понякога може да има малки бели петна по гърдите и лапите. Различават се късокосместа, твърдокосместа и дългокосместа визла (последната е рядка и нерегистрирана).
Здравословни проблеми: Унгарската визла страда от някои генетични заболявания, типични за породата, сред които епилепсия, тазобедрена дисплазия, хипотиреоидизъм, лимфосаркома (вид рак на лимфната система), прогресивна ретинална атрофия (PRA).
История, произход и предназначение: Първите сведения за кучета, много подобни на унгарската визла, се откриват в хроники и рисунки от 10 в. Смята се, че тези кучета придружавали маджарските племена при лова на соколи. Маджарите произхождали от древен Сибир, но с течение на вековете били изтласкани към земите на днешна Унгария, където се преместили заедно със своите верни четириноги спътници. Тук унгарската визла намерил своето ново предназначение – лов на зайци и елени. Цветът на кучето вероятно е останал непроменен оттогава, защото породата била известна като „златна визла”. „Златният век” на златната визла обаче бил към края си, защото към края на 19 век породата загубила някогашния си блясък и броят на кучетата в родината, която дала името им, намалял до критичен брой. Оттогава до днес, унгарската визла била на ръба на изчезването няколко пъти, но достойни наследници на златното куче винаги се намирали и тя се издигала като феникс от пепелта, за да достигне популярността, която си е спечелила в наши дни.
