Много се изписа и изговори за автобиографията напоследък – как да се съставя, какво да съдържа, какво да не съдържа…
Имам чувството, че повечето съвети за съставяне на автобиографии идват от хора, които рядко са писали своята собствена автобиография, какво остава да са се явявали на интервюта за работа и са ги печелили!
Може би това е причината толкова много хора да продължават да съставят по ужасен начин автобиографиите си?
Реших да се облегна на личната си статистика от 99% успеваемост при писане на автобиографии и 100% успеваемост при явяване на интервюта, за да те запозная с правилата за перфектна автобиография, които неизменно следвам.
1. Основната цел на твоята автобиография (cv) е да ти спечели покана за интервю
Когато съставяш автобиографията си, нито за миг не забравяй това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.
Представи си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина вероятно само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю за работа (около 20%).
Може да си отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ти не струва, едва ли ще те поканят на интервю (освен ако не си единственият кандидат). Така че, вложи старание в автобиографията си.
Същевременно, не очаквай от автобиографията си чудеса! Тя вероятно няма да ти донесе желаната работа просто ей така. Нейната цел е да ти спечели покана за интервю, а какво ще се случи на интервюто – това е отделна тема.
2. Гледай на автобиографията си като на средство за продажба
Да, чрез своето CV ти рекламираш и продаваш себе си. Ако работодателят хареса това, което му продаваш, той ще го купи, т.е. ще реши да инвестира време и да се срещне с теб, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.
Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те не казват нищо важно за себе си. Това са лошите автобиографии, които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.
Критично важно е автобиографията ти да демонстрира с какво си ценен за работодателя. В твоето CV следва да има доказателства, че именно ти си точното решение на проблемите му.
3. Избери най-подходящия за твоя случай формат на автобиография (cv)
Всяка вакантна длъжност, за която кандидатстваш е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Ти имаш различни знания, умения, опит. Всичко това изисква да умееш да преценяваш на какъв формат автобиография да заложиш.
Хронологична автобиография (CV) – използвай я, ако искаш да акцентираш на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че си човек с опит в конкретната сфера.
Този формат е подходящ и когато бившите ти длъжности и/или името на последния ти работодател са впечатляващи.
Не използвай хронологичната автобиография, когато си сменял твърде много работи, когато си търсиш работа за първи път, както и когато сменяш посоката на развитие на твоята кариера.
Хронологичната автобиография е най-често срещаният формат, но и твърде често – най-неудачно използваният.
Функционална автобиография (CV) – използвай я, ако искаш да подчертаеш, че имаш силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.
Този формат е подходящ, ако си търсиш работа за първи път или когато си сменял твърде много работни места.
Минусите на този формат са, че чрез него не можеш да демонстрираш развитие в кариерата. Функционалната автобиография не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.
Целева автобиография (CV) (любимата ми) – тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познаваш добре изискванията на длъжността, за която кандидатстваш.
Целевата автобиография ще ти свърши отлична работа, ако искаш да направиш силно впечатление, ако си наясно с работата и ако имаш умения, дори и да ти липсва голям стаж.
Не използвай този формат, ако просто искаш да си имаш под ръка една универсална автобиография за всички възможни случаи. Също и когато не ти достигат умения, както и когато нямаш добра представа за каква длъжност кандидатстваш.
4. При всяко ново кандидатстване съставяй нова автобиография (cv)
Много хора използват една и съща автобиография за различни вакантни длъжности.
Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”
Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за неуспех и като цяло си губят времето.
Преди да изпратиш автобиографията си на нов работодател, огледай я с критично око. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ти живот, което си струва да добавиш? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?
5. Побери автобиографията си на 1 страница (!)
Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията, а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”
Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ти по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.
Освен това, като не съобщаваш всичко за себе си до най-дребния детайл, даваш възможност на работодателя да поиска да узнае повече за теб, като те покани на интервю. Всъщност, нали това искаш и ти?
По-дългите автобиографии носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.
Ако наистина държиш да акцентираш на някои факти, но не успяваш да сториш това в рамките на една страница, обмисли възможността да изготвиш 1-2 приложения към автобиографията си.
6. Използвай мощни думи
Както стана ясно в правило 2, автобиографията е инструмент за продажба. За целта, продавай по правилата – чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са най-важното, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за теб.
Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:
УправлявамПродавамОрганизирамИзобретявамУсъвършенствамОптимизирамРазработвамПодобрявамКоординирамПроизвеждамРазширявамПреговарямСъздавамВнедрявамКонтролирамОценявамИзграждам
Тези глаголи ще покажат ясно, че си човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не просто “ходиш на работа”, а носиш резултати.
7. Бъди конкретен
Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография – онази, която говори много, но не казва нищо.
По възможност, позовавай се конкретни цифри и факти. Например, ако търсиш работа в продажбите, позови се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти и т.н.
Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”
Не бъди чак толкова притеснителен – не винаги и не всичко е фирмена тайна! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.
Освен това, потенциалният ти работодател ще иска да разбере с какво именно ти си ценен и полезен. Помогни му, не го затруднявай.
8. Заложи на първокласния външен вид
Начинът, по който изглежда автобиографията ти може рязко да повлияе на шансовете ти да постигнеш основната си цел – да те поканят на интервю.
Ето няколко идеи:
Оставяй достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците – така текстът ще „диша” и ще привлича окото.Използвай булети (без да прекалявате) – те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти.Подчертавай или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекаляваш).Ако имаш възможност, използвай малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ти уникална и лесно откриваема в общия “кюп”. 9. Не пиши глупости
В идеалния случай, автобиографията ти ще съдържа три типа информация:
Трудов опит и способностиОбразованиеКоординати за контакт
Съотношението между първите два типа информация следва да е приблизително 80%:20%.
Ето защо, не помествай безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго ще краде от оскъдното ти пространство от 1 страница.
Имам предвид по възможност да не поместваш следните неща:
ПолЕГН или дата на ражданеСемейно положениеДецаЦвят на очитеРъстЗдравословно състояниеХобитаВсякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжносттаЧуждициАдреси на бивши работодателиЗнамето на европейския съюз или друго графично изображениеЗаглавия като „Автобиография”, „CV” или „Европейски формат на автобиография” – това е ясно и без да го казваш. Просто започни с името и фамилията си.
Убеди се, че автобиографията ти не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринеш репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за твоята разсеяност или неграмотност.
10. Бъди откровен
Безусловно, в автобиографията си можеш лесно да изопачиш, преувеличиш или дори да си измислиш факти и събития, само и само да постигнеш целта си – да те поканят на интервю за работа.
Не го прави! Подобен подход е твоята гаранция, че няма да получиш желаното място, както и че никога повече няма да се явиш на интервю в тази организация.
Да си откровен не означава, че автобиографията ти трябва да се превърне в детайлна история на твоя живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ти път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред – не ги споменавай и се яви на интервюто без угризения.
За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.
11. Състави убийствено мотивационно писмо
Съставяй мотивационно писмо всеки път, когато кандидатстваш за работа. Посланието на доброто мотивационно писмо подсилва ефекта от автобиографията и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.
И най-добрата автобиография обаче може да се окаже недооценена, ако съставиш стандартно писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”
Подобни писма не казват нищо. Те не са точно мотивационни писма, а форма на придружителни писма, но в един момент работодателите спират да ги четат.
Най-важното, което следва да запомниш сега е, че мотивационното писмо трябва да открои няколко конкретни способности, умения или постижения, които са споменати в автобиографията ти. То трябва да свърже работата, за която кандидатстваш с твоите знания и умения.
И още – мотивационното писмо следва да е интересно за четене и да звучи ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да разгледа още веднъж автобиографията ти и евентуално да те покани на интервю за работа.
В резюме
Това бяха моите златни правила за перфектна автобиография (cv). През годините съм се придържал стриктно към тях и те са ми носили успех.
Защо да не донесат успех и на теб?
Снимка: César Santiago Molina, CC
Още по темата:
