Този месец се навършиха 90 години от рождението на Апостол Карамитев. По този повод наш репортер потърси 88-годишната бургазлийка Мара Карамитева, за да разкрие някои тайни от живота на големия актьор. Достолепната дама е съпруга на покойния вече Асен Карамитев – един от най-известните бургаски фризьори и по-голям брат на Апостол. Ето продължението на разказа на снахата на Чочо, както го наричат близките му:
– Лельо Маре, какво още е разказвала свекърва ти Дочка за своя син Апостол Карамитев, което не се знае?
– Свекърва ми като забременяла за втори път, много искала да има момиченце, но се ражда Чочо. Не стига, че бебето било момче, но се родило и много черно и грозно. И майка му не искала да го погледне! Но дошла една нейна леля да я види, взела детето на ръце, прегърнала го и започнала да му пее песента: „Макар съм майко, черен и грозен, но съм ихтибарлия”…
– Тази песен май се оказва пророческа?
– С тези думи лелята сякаш орисала Апостол да печели сърцата на хората с лекота. Още като дете той започнал да показва тази си дарба и така оставал ненаказан за пакостите, които вършел – все се оправдавал с другите. Свекърва ми често разказваше един случай, когато Чочо запалил пожар в двора на старата им къща на улица „Славянска“, в която живеели по това време. Но, когато го попитали кой го е направил, той отговорил: “Батко”. А Асен даже не бил с тях!
– След като се е омъжила, майката на Апостол Карамитев никога не е работила, а баща му Мильо е бил каруцар в пристанището. Как това сравнително бедно семейство е успяло да запише втория си син в едно от най-елитните на времето училища в Бургас, в което са учили най- вече децата на първенците на града?
– Като малка още преди женитбата си, майката на моя мъж е била прислужница в дома на богато гръцко семейство. Те били много добри хора и се грижели за нея като за свое дете. Благодарение на връзките на гърците, успяват да запишат Апостол в Италианския лицей. Там Чочо учил заедно със сина на тогавашния италиански консул в Бургас. Още първата година се качва на сцената за пиеските, които представяли с другите деца. Именно тогава, на една такава вечер, Чочо е рецитирал „Слуга на двама господари” от Карло Голдони на италиански език. Още по това време знаел, че ще стане артист. Като ученик Чочо е носел кофите с лепило на хората, които лепят афишите, за да го пускат в театъра и кината без билет.
– А спомняш ли си как се запозна с него?
– Беше 1943 година. Бях 18-годишна и вече работех в едно фото. Големият брат на Апостол – Асен, ме беше харесал и решил да провери дали двамата му братя ще ме одобрят за снаха. Под претекст тримата да си направят обща снимка, Асен ги доведе в ателието и ме представи. Тогава се запознах с Апостол и с най-малкия им брат Димитър.
– Би ли разказала някоя весела случка от младежките години на своя известен девер?
– Чочо
беше голям лакомник. Все казваше, че е гладен
Макар че в казармата го обичали много, веднъж другите войници решили да се пошегуват с него. Взели една филия хляб, намазали я с вакса за обувки и я оставили на масата. Връща се той, веднага я вижда и щастлив, че ще си хапне, с нетърпения я захапва, а то – вакса…
– Как започна артистичната кариера на Апостол Карамитев?
– В началото на своята артистична дейност Апостол участва и като водещ в първото българско цирково вариете. Той има и няколко запомнящи се участия в постановки на Телевизионния театър на БНТ. Участва във филми като „Под игото”, „Любимец 13”, „Специалист по всичко” и други – общо е пресъздал стотици незабравими театрални и филмови роли. Неговото радиопредаване “Весел ранобудник” стана емблема на поколения българчета, които с трепет очакваха всяка сутрин Вълшебника Апостол да разкаже приказка. Любимите му приказки бяха от българския фолклор. Участваше с роли и в записите на десетки радиопиеси. Друго негово амплоа беше рецитацията. Изнасял е многобройни рецитали в цялата страна. Особено вълнуващи са неговите рецитации на текстове на български народни песни. С еднакво желание Чочо играеше драматични, комични и романтични роли.
– Сред стотиците роли, които е пресъздал, има ли такава, която би могла да се нарече паметна за него?
– Между стотиците му театрални роли има една, която промени личния му живот – Ромео от “Ромео и Жулиета” на Шекспир. В нея той партнира на Маргарита Дупаринова, която в постановката е Жулиета. И там, на сцената на Народния театър, сред декорите на “Ромео и Жулиета”,
Апостол поставя венчалния пръстен на ръката на своята любима Маргарита
Тогава казаха, че Чочо се е оженил за нея, защото е дъщеря на Спас Дупаринов – водач на БЗНС, убит след деветоюнския преврат през 1923 г. Как могат да помислят, че Апостол се е оженил по сметка, за да може да се издигне в кариерата – нима Маргарита ще излезе на сцената, за да играе вместо него!…
– Подобно на десетки други големи български актьори, и Апостол Карамитев се изявява и като преподавател в Театралната академия…
– По този повод той казваше: “Аз мисля, че просто съм роден даскал”. И въпреки че през преподавателската си кариера Чочо достига до титлата „професор“, предпочиташе учениците му да се обръщат към него с “Даскале”. Затова и синът му Момчил избра за заглавие на филма, който направи за баща си през 2006 г. – “Ваш даскал, Апостол”.
– За разлика от повечето си колеги от годините на социализма Карамитев не е бил партиен член, макар че е народен артист в Народния театър. А това е нещо, което може да се нарече феномен!
– Много хора го питаха защо не е станал партиен член, а той се усмихваше широко и казваше: “Да си партиен член и да си истински комунист, са две различни неща”.
– За краткото време, през което беше на този свят, Апостол Карамитев остави голяма диря след себе си. Смяташ ли, че е имал и нереализирани мечти?
– Освен като актьор и преподавател Апостол се изяви и като режисьор, но всъщност това остана неговата голяма нереализирана мечта – да достигне и като режисьор това, което направи като актьор.
– Беше ми казала, че Карамитев е бил работохолик и това било пагубно за него. Какво имаше предвид, когато изрече тези думи?
– Въпреки заболяването си Апостол не преставаше да работи на пълни обороти. През есента на 1973 г. по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан Асен”, той отказва да бъде заместен от каскадьор в опасна сцена, в която трябва да влезе в студените води на река. Тогава сам влиза в ледените талази. След заснемането на този епизод и без това разклатеното здравословно състояние на Чочо рязко се влоши и на 9 ноември 1973 г. той почина на 50-годишна възраст. Тогава казаха, че
от бъбреците му са останали само ципите!
В своето надгробно слово колегата му Рачко Ябанджиев го изпрати с думите: “Сбогом, момко на моето поколение! Сбогом, Принце!”…
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА
…………………………………………
Досие
• Маргарита Дупаринова е ученичка на основателя на Народния театър “Иван Вазов” – Николай Масалитинов, Апостол Карамитев – на Боян Дановски.
• Многобройни са талантливите ученици на Апостол Карамитев, оставили незаличима следа в българския театър и кино – Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Иван Балсамаджиев и много други.
