Теория и Практика на Личностното Развитие
Публикувано от EosElitsa на август 17, 2012 в Мозайка на Света | 0 коментара
Тези думи „личностно развитие”не ви говорят нищо нали – поредната надувка, която е лишена от съдържание и хората използват наляво и на дясно без да знаят какво означава. Или пък не- вие сте в епицентъра на личностното развитие – така, де, знаете за какво става въпрос, занимавате се от години, а може би сте дори и от пионерите в тази област. А може да сте наясно с въпроса, но някак сте отвъд (или над) тези неща?
Наскоро се срещнах с познат, който спомена, че се интересува и дори има намерение прави консултации по „личностно развитие”. Попитах какво влага в това словосъчетание (съчетание на словото). В отговор чух истории и теории от няколко книги и различни направления в областта. И тогава друг въпрос се роди – дали точно този термин може да бъде дефиниран (само) научно? Напушва ме смях, да ме прощават научно настроените хора, не отричам научните дефиниции на личностно развитие, напротив, те са полезен ориентир. Нека го кажа отново – научно обяснение за личностно развитие.
Каквото и да е отношението ви към личностното развитие, го приветствам и ще се радвам да го споделите. А аз ще споделя за теорията и практиката – на практика, по пътя ми и този на хора, чийто път смятам за вдъхновяващ, провокиращ…
Като бях тинйеджърка пишех много. Все по „големи” теми – смелост, благородство, сила на волята. Докато част от писанието беше плод на преживяванията ми, друга – разсъждения, провокирани от безсънни нощи, силни литературни творби, разкази на приятели, чисто въображение. Това е чудесно.
Човешкото развитие, както и Сър Кен Робинсън в книгата си Елементът споделя, започва с една искра във въображението ни. Чувствах се преизпълнена от откритията си и все още се възхищавам при досега с творчески порив/ пробив на млади хора. Част от този творчески порив се коренеше в опита ми, преживяното, изболяното…Част си беше теория – относително, неизпробвано, плод на ума и разигравани от него сценарии.
След години и няколко погребения „теориите” ми – за развитие на личността, израстване на индивида – претърпяха промени. Някак естествено (вече) различавам въображението, философстването и плода от личния опит, от изследване, наблюдения или ”да вриш и кипиш” в проблема. Да, все още има неща, които са плод само на въображението ми, което не ги прави по малко красиви. Но си давам сметка и усещам до колко те присъстват в практиката, в живия живот и нямам претенция, че „виж сега ще ти обясня как стоят нещата”.
Вече има много книги за личностно развитие. Аз самата съм активен читател* на някои от тях. Срещала съм и читатели, които остават с прочетеното в книгите. Биха могли много добре да обяснят какво е да приемеш нещо лично, защо да не го правиш, какви са последствията. А като ги попиташ как го прилагат с децата си, го приемат лично и започват да се отбраняват. И тук не казвам, че четенето не е полезно и много плодотворно начинание. Само се питам дали живеем, проверяваме на практика каквото четем? Даваме ли си сметка, дали само на теория сме много добри в обяснението на нещо – с подобаваща увереност, спокойствие и харизма – или го живеем?
Практиката. Всъщност много от тези книги са написани на базата на реален опит, изживян урок. Теорията и практиката са в непрекъснат кръговрат, захранват се взаимно, само че…
Егото. Усещането да кажеш – о аз го минах това(т.е. вече не приемем нищо лично) или аз съм над тези неща съм, а може би – това не съм аз, никога не ми се е случвало – е страхотно. А пък да не говорим, че тези, които имат голямо предизвикателство често избират между два пътя. Първият – да се изправят лице в лице (със звяра). Вторият- да си кажат, че „това вече са го минали” и усърдно да започнат да го проповядват на другите.
Спиралата. Някои люде възприемат личностното развитие като права отсечка със последователни стъпки (или стълба). Дори говорят за „успех” и „ниво” на развитие. Тези думи може би ни помагат да обозначим или разберем нещо. Но така, както за всеки „успех” има раз-лично съдържание и смисъл, така и личностно развитие за всеки има раз-лично съдържание и смисъл. А което изглежда като „неуспех”, наричаме „неуспех”…какво е всъщност? Не е ли част от пътя?
За мен личностното развитие е повече като спирала. Ако на едно ниво приемаш всичко лично, на другото приемаш лично само онези неща, които засягат най-чувствителните ти места. В спираловидния процес, който не е еднопосочен, си взимаш уроците, меда, каляваш духа, но може да минеш през един урок/предизвикателство/модел на много нива, някои едва доловими. Или да изглежда, че се връщаш назад. И това е част от пътя.
Учителството. Любимата ми тема. Сещам се за поне трима души, които са направили голямо откритие – че могат да развиват себе си. Някои фокусират върху ума си и възможностите му, други върху трансформиране на моделите от миналото, трети върху мъжката/ женската си душа. Все парченца от мозайката, които изразяват и цялото. Някои от тези хора обаче решават, че (само) това Е личностното развитие и че е време да просветлят другите.
Като да откриеш топлата вода и да започнеш да я бутилираш за други – би могла да изстине обаче докато стигне до потребителя. Само по себе си е благородно начинание. Но и малко наивно. Дали четенето, говореното, обсъждането и пробването на ограничен брой неща върху себе си е достатъчно? Съвсем не твърдя, че тези хора нямат потенциал и какво да дадат. Но как го правят и като какви е въпросът. Понякога смирението отива по дяволите – ето аз знам, но те не искат и да чуят. Въпросът за мотивацията – защо? Ама защо тези хора имат желание да ме просветлят? Внимание, его, бунт, хаотично желание за принос? Преди да внесеш ред в собствената си градинка, можеш ли да даваш градинарски уроци?
И все пак….И все пак си мисля, че личностното развитие е повече от това (четене, обсъждане, рационално пробване и анализ). Че може би се иска време и малко смелост да погледнеш и в тъмните си страни, да направиш нещо…повече от лабораторно аналитичен тест на нещо измъдрено или прочетено. А може и да греша…
*Активно четене – „да прочета нещо и после да го приложа” един вариант за мен. То е да интегрираш това, което четеш, било то чрез опита си или по друг начин. Тогава словото е живо, служи, не е само рационално анализиране…. Как четете вие?
Be Sociable, Share!
