Меги Дерм стана известна през 2007 г. покрай участието си в риалитито „Сървайвър“. Там тя среща Георги Кръстев или Жоро Руския, с когото имаха едногодишна връзка. Доскоро Меги държеше няколко стриптийз бара, заведение за бързо хранене и дискотека. А миналата година в медиите се появи информация, че е избягала от България! Истината обаче се оказа съвсем различна от плъзналите версии. Единствено в „ШОУ” ще прочетете откровената изповед на Миглена Дерменджиева, след която със сигурност ще последват много коментари и реакции.
– Меги, всъщност доста хора не знаят, че си в България, защото известно време се появяваха заглавия, че си избягала, че няма да се връщаш повече и т.н…
– Никога не съм бягала от България. Просто много пътувах, а това, че някой през това време е правил такива интерпретации… Живях доста време в Германия, работих там, но съм се връщала, не съм бягала никога. Няма за какво да го правя. Заминах през 2004 г. – купих си стриптийз бар на остров Зюлт, който затворих 3 години по-късно. След това отново го отворих, но като дискотека. Още когато завърших училище през 1992 г. обаче семейството ми имигрира в Германия. Там се сблъсках, разбира се, с доста трудности.
– Какви трудности? И всъщност как стигна до собственик на стриптийз бар?!
– Работех като чистачка по хотели заедно с майка ми. Но успях да мина и през това. Реших, че не искам да се отчайвам от нищо, продължих с амбициите и стигнах до това да бъда собственик на стриптийз бар – и истината е, че давах възможност на много български момичета и момчета да изкарват добри пари. Бях собственик и на интернационална импресарска агенция, работеща в цяла Европа, най-вече в скъпи курортни селища. Освен това открих и дискотека, както и заведение за бързо хранене – на остров Зюлт в Северно море.
Успях да обиколя половината свят, живях в разкош, носех скъпи маркови дрехи, ползвах най-скъпата козметика и бях в компанията на световноизвестни личности. Посещавах изискани заведения, глезех се с шампанско, подбрани вина и гурме-кухня, изненадвах близките си със скъпи празненства за рождените им дни, а на мама подарявах солидни почивки и златни бижута. И понеже много пъти са ме изкарвали каква ли не, ще ти кажа и още нещо – всичките ми връзки с мъже са били по любов, страст или симпатия, никога за пари, никога по интерес! Определенията, които ми дават в публичното пространство, изобщо не описват реалния човек, който съм аз.
– Как стигна до „Сървайвър“?
– Съвсем спонтанно. Моята детегледачка и кучегледачка тогава беше споменала ей така, между другото, че „утре е последният ден за подаване на документи за „Сървайвър“. Аз я попитах какво е „сървайвър”, защото не знаех. Тя ми обясни, че се ходело на някакви самотни острови и се оцелявало. Идеята ми допадна в първия момент и й казах да ми подаде документите. И когато ми каза, че там няма да има нито шампанско, нито хайвер, ме амбицира още повече. Но аз съм си такава – авантюристка – обичам приключения.
– А кое беше най-страшното, което ти се случи там?
– Скачането в океана, плуването. Защото аз принципно имам страх от дълбока вода. И до ден-днешен не влизам в дълбоки води. Истината е, че от тези моменти на острова аз си спомням много малко неща.
Бях изпаднала в шок!
– А откъде е този страх? Имаш ли обяснение…
– Имам. Моята приятелка почина, удави се, когато беше на 13 години. Дори аз бях тази, която я погреба. Носех венеца. Голям шок беше за мен. Опитвали са се да я реанимират в болницата, но безуспешно. Оттогава изпитвам неистов страх от дълбока вода. На всичкото отгоре преди година племенникът ми също се удави…
– Как се случи това? Къде е бил той? Звучи зловещо направо!…
– Такова е, зловещо е, оттам имам и този страх в себе си. Племенникът ми беше само на две годинки и половина, удави се в басейна в къщата. Беше 18 юли. Беше се върнал точно от морето с майка си и татко си и точно за една минута си отиде от този свят. Близо 45 минути са се опитвали да го върнат към живота, но нищо не е станало. Той беше единственото ми дете с наша кръв… Сега през май ще им се роди друго детенце, слава Богу. Самата аз нямам биологични деца.
– Меги, сблъска ли се в „Сървайвър“ с така характерните за нас, хората, интриги и лицемерни поведения?
– О-о-о, разбира се, с много лицемери и интриганти! И това идваше най-много от момичетата, защото с част от мъжкия колектив бързо се сприятелихме. Просто с тях се разбирахме по-добре, те ме харесваха, аз съм мъжко момиче от малка, а част от момичетата просто изревнуваха от това. Станах особено близка с Жоро Руския (Георги Кръстев – б. а.). След края на шоуто двамата даже имахме и едногодишна връзка.
– А защо се разделихте с Жоро?
– Заради майка му. Тя се месеше постоянно в нашите взаимоотношения. Вкарваше напрежение. Обясняваше, че за политическата кариера, която прави, моят имидж ще му повлияе зле, тъй като имам стриптийз бар.
– Голям мъж да се влияе от майка си като малко дете?!
– Истината е, че Жоро не я слушаше, но просто аз предпочетох да се разделим, защото скандалите, проблемите бяха постоянни. Опитваше се да го настройва срещу мен. Обясняваше му как всичко това ще му изиграе лоша шега… някакви болни родителски амбиции. А на Жорето мечтата му беше да има две камили и да си живее във Варна, на морето, и това е. Изобщо не му се занимаваше с политика, даже е много разочарован от тези среди, защото там е пълно лицемерие. Жоро е много добро момче и ценностната му система изобщо не е като за политик. Не знам как ще оцелее в тези среди, но доколкото чувам, добре се справя засега.
– Добре, а ти защо реши точно със стриптийз бар да се занимаваш, при все че със сигурност си знаела какви слухове и приказки ще тръгнат?
– Аз започнах първо с мъже стриптийзьори, не с жени – точно заради тези спекулации, за да не ми се създаде такъв имидж. Но действително не ми се занимаваше с… да го кажем директно –
курвенски неща!
И започнах с момчета, тъй като колкото и да ме убеждават повечето момичета „аз съм танцьорка, аз съм танцьорка“, за мен беше ясно, че 99 % от тях са и проститутки! Не мога да им сложа вилата на врата и да ги спра да го правят. Бях убедена, че ако заложа на тях, те ще ме дръпнат надолу по този начин – със или без мое позволение или знание. Впоследствие обаче се наложи да имам и момичета, защото конкуренцията изискваше да реагирам по този начин. Наложи ми се просто. Така тръгнаха нещата. Първия си стриптийз бар отворих в София, но тук нещата изобщо не бяха такива, каквито са в Германия, както съм свикнала там да се работи.
В Германия си има и бардаци, и отделни барове с много добър имидж на европейски ниво. Знае се, че това е заведение за танци, с шоу, а не проститутски истории. Исках по същия начин да го направя и в България – да могат мъжете да празнуват с жените си, да идват на разни партита, да им бъде приятно, весело, купон да става. Но не става тук, в България!… Имаше разни хора от рода на Вълка, Мълка, които идваха, пожелаваха и разни други услуги, момичето отказва. Оттам те започват да я нагрубяват, казват й: „Ти за каква се мислиш? Няма да си намериш място в София!“, заплахи всякакви… На мен ми звънят по телефона посред нощите – ходи, занимавай се с необуздани още страсти на някакви български олигофрени, които си мислят, че светът е техен и им е позволено всичко. На мен ми писна да се занимавам с такива простотии!
– Под Вълка имаш предвид Румен Гайтански ли?
– Да, точно него. И заради такива истории
се принудих да спра да се занимавам с този бизнес
Тук не става!
– А лично ти патила ли си си от такива персони? Получавала ли си заплахи?
– Ами то си е денонощно патене! Да ходиш да се разправяш, да ти се вдига адреналинът… А повечето такива хора употребяват и наркотици, и алкохол и не знаеш как ще реагират в даден момент. При положение че съм била 18 години в Германия, в един момент да попадна на такива олигофрении тук, на напълно невъзпитани хора, как мислиш съм се чувствала?!… Побягнах с 200! Малко след „Сървайвър“ затворих баровете, а 2010-а приключих окончателно и с нощния живот.
– И стана майка! А след това – и приемна майка…
– Да, дойдох да си гледам осиновеното детенце, вместо да го подхвърлям на разни детегледачки, които… да не се повтарям пак за нашия манталитет. Скъсаха ми нервите!…
Българите като те видят наконтена, с вид, веднага те слагат под общ знаменател с чалга певиците, с тв звездите, които се шляят по цял ден напред назад или с момичета, които си хващат гаджета, за да ги издържат богати мъже. При мен това не е така! Аз парите винаги сама съм си изкарвала. Даже в повечето случаи винаги аз съм си плащала сметките, дори и ако сме били по 5-6-7 човека в компанията. Имам даже един случай с Христо Сираков или Ицо Стоте манекенки. Душко Петров ме запозна с него преди време. Бяхме в една дискотека, в една компания. Аз попитах какво шампанско имат, отговориха, че нямат розе, каквото пиех тогава, имат само от най-скъпото – 400 лв. бутилката. И аз си я поръчах. И обикновено Христо, като е в компания, обикновено той плаща сметките.
Погледнах го няколко пъти и видях, че попреглъща… И когато станах, за да отида до тоалетната, минах през бара и си платих бутилката. След това, когато пристигна сметката, той беше смаян, изумен. И все още му е невероятно, защото е свикнал постоянно да му се лепят и той да ги издържа, както се случи и с цялата останала част от компанията. Освен мен. Но аз вече не излизам – първо, защото съм много уморена от прекалено многото ангажименти, второ – че всичко ми е писнало вече, пренаситила съм се от нощен живот, и трето – финансите, които имам, вече ги ползвам не за почивки, купони и скъпи тоалети и козметика, а за децата, кучетата и котките, които гледам.
– Колко деца, колко кучета и колко котки гледаш?
– 14 кучета, 6 котки, осиновеното ми дете и приемното ми детенце. А след като приключи ремонта,
ще взема още 3 деца и едно бебе
– Не се ли притесняваш, че когато децата пораснат, ще се намерят, ако вече не са се намерили, доброжелатели, които да им обясняват, че майка им се е занимавала със стриптийз барове, че даваш лош пример? Знаеш, че при хората милост няма…
– Чувала съм, че се е случвало това, без да съм била свидетел. Родителите ми винаги са били плътно до мен, каквито и да са били ситуациите. Имат ми пълно доверие, знаят какъв човек съм. Около 2 години имах разправии с майка ми, защото взех решение да се върна в България и да мизерствам – в името на това да помагам на деца и животни.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
