Правя пици отдавна, може би още от гимназиалните ми години, но такава не съм успявала да спретна и счетох, че ще е хубаво да споделя опита си и с вас Попаднах в бг мама случайно на рецептата за пицата на известна софийска пицария и реших ей така на майтап да я пробвам. Няма да споменавам нито кой е публикувал рецептата, нито на коя пицария е от съображения за дискретност, а автора като си я познае да приеме моите сърдечни поздрави за изключителната рецепта!!!!!
Правила съм различни експерименти с тестото от обикновено питено, до тесто с много мая, с малко мая, само с мляко, със смес от прясно и кисело мляко, с яйце в тесто и без и прочие, но каквото и да правех все се получаваха различни пици, които в повечето случаи отнасяха овации, ноооооо….. на мен не ми харесваха :)))))
Това вече и Пицата, която на мен ми харесва:
Ето ги и необходимите продукти за тестото: 500 гр. брашно, 1/2 кубче жива мая, щипка захар, 250 мл. затоплено до телесна температура прясно мляко, 2 яйца и 8 с.л. олио
Бързам да уточня, за по-наблюдателните, че сол НЕ се слага и ако го направите все пак няма да получите „моята“ пица!!!!!
В затопленото мляко се слага маята и захарта, разбърква се до разтварянето на маичката и после се прибавят разбитите до течно състояние яйца и олиото.
В брашното се прави стандартното кладенче, в него се изсипва сместа от мляко, мая, яйца и олио и се замесва много меко и леко лепнещо, но гладко тесто. Ако чак толкова много преценявате, че ви лепне и ви е рядко тестото можете да добавите още до две супени лъжици брашно, но това ще е грешка според мен.
Замесите ли тестото го полейте с мазнина и го разделете на две еднакви топки, тогава от мазнината тестото спира да лепне и спокойно можете да го разтеглите в подходяща също намаслена тава до ръба на тавата. Не точете блата за пицата от това тесто, защото то ще ви се залепва по точилката, което ще доведе до необходимост от още брашно и така ще се видоизмени рецептата към по-лошо:)
Пече се веднага щом наредите избраните от вас продукти за гарниране на вашата пица на много силна предварително загрята фурна за не повече от 10-тина минути. В моя случай пекох на 230-240 градуса.
Още една малка тънкост има в направата на тази пица от известна софийска пицария и тя е, че се слага много малко доматен сос, подправен по ваш избор (босилек, чесън, риган) и веднага след доматеният сос се слага кашкавала, чак тогава останалите гъби, колбаси и прочие, а накрая може да наръсите отгоре още малко кашкавал, но само ако душа ви иска
Доматеният сос може да заместите с кетчуп размесен с малко вода, олио, риган, босилек и малко сол.
Ето ги и моите пици хубавици, в снимков материал, който дава представа за тези, които не са виждали по-различно оформяне от кръг, как да разнообразите и формата на пиците си
Установих за себе си, че основната ми грешка при многото ми ескперименти да направя иделаното тесто за пица е било многото брашно в тестото близо килограм, докато спре да лепне при замесването и много малкото мазнина, която съм слагала, а понякога и не съм в самото тесто и не на последно място винаги съм слагала сол при замесването, което автоматично ми придаваше вкус на домашна питка на досегашните ми пици.
Е сега вече проблема ми е решен, надявам се и вашият
Последната вегетарианска пица,която направих за мъжа ми ви поднасям в цял вид и парченце от пицата с главно „П“ за да ви амбицирам с гледки да опитате
Тъничка, хрупкава от вън, мекичка от вътре, фантазия………..
Да ви е сладко!
