Режисьорът Пол Грийнграс пресъздава в новия си филм инцидента с отвлечения през 2009 г. от сомалийски пирати US товарен кораб „Мерск Алабама“, като същевременно разкрива и причинната връзка за нападението – световното икономическото разделение.
Историята започва в щата Върмонт, където капитанът на кораба Ричард Филипс се сбогува със семейството си, за да отплава към другия край на света. В същото време в Сомалия бившият рибар Мусе си поставя за цел да превземе един от скъпите кораби, които всеки ден преминават покрай родния му бряг.
В основата на конфронтацията между Филипс и отчаяните сомалийски пирати, които го вземат за заложник, Грийнграс поставя разрива между онези, които са част от доходното лъкатушене на международната търговия, и останалите извън нея.
„През последното десетилетия сме гледали немалко добри филми по проблемите на националната сигурност и тероризма. Аз обаче исках да направя филм, които да обърне поглед към един по-разпространен конфликт в нашия свят – конфликта между имащите и нямащите“, обяснява режисьорът на „Капитан Филипс“.
Като бивш документалист, Грийнграс отдавна се изкушава от теми, които дълбаят под повърхността на съвременните събития – от „Кървавата неделя“ (2002), когато британски войници стрелят по невъоръжени демонстранти в Северна Ирландия, през „Полет 93“ (2006), за пътниците в отвлечения самолет на 11 септември, до „Зелена зона“ (2010), за войната в Ирак. В същото време режисира и два екшън-трилъра от поредицата за Джейсън Борн – „Ултиматумът на Борн“ (2007) и „Превъзходството на Борн“ (2004).
Фотогалерия: Джейсън Борн и неговият наследник
Тези две негови силни страни – разследващият му инстинкт и майсторството в трилъра – се проявяват в „Капитан Филипс“, който е по кината от средата на ноември. Основното в подхода на Грийнграс към последния му филм е решението да не разказва до болка познати истории за триумфално спасяване на заложници, каквито често присъстват в новинарските заглавия. Желанието му е да обрисува по-подробно света, от който идват пиратите.
Копродуцентът Майкъл Бронер, негов дългогодишен сътрудник, проучва задълбочено историята на сомалийските пирати и икономическите фактори, които я движат. Изчерпването на рибните пасажи в сомалийски води, следствие от прекомерния индустриален риболов, е един от факторите, които генерират ръст на пиратството край бреговете на Сомалия, където в миналото са разчитали на вътрешната търговия.
Бронер обяснява: „По същото време, когато е опустошена от гражданската война след падането на военната диктатура през 1991 г., Сомалия е засегната от наплив на незаконен риболов. Въведените от ЕС ограничения накараха корабите да потърсят нови ловни полета. Сомалийските пирати са явление, което започва като реакция срещу чуждестранния свръхулов; бивши рибари отвличат кораби и ги държат за откуп като източник на доходи.
Когато става ясно, че това е печеливша дейност,
тя привлича военизирани групи, под чиято власт пиратството се превръща в организирано транснационално предприятие. Сомалийските пирати са организирана престъпност, която е истинска глобална структура, подкрепена с финансиране не само от Африка, но също така от Европа и Северна Америка.
Момчетата в лодките, изпратени да атакуват товарни кораби – като Мусе и екипажът му, – са само последната брънка в дълга и сложна верига от играчи, които контролират този много доходен бизнес. Босовете на пиратските конгломерати са в състояние да демонстрират богат и охолен живот в държава, където бедността е достигнала такива крайности, че младите мъже, лишени от други перспективи, буквално рискуват всичко, за да вкусят от този начин на живот.“
Виж още: Плашат с Бритни Спиърс сомалийските пирати
При заснемането на първоначалната среща между пиратите и екипажа на „Мерск“ режисьорът решава да изолира двата актьорски състава, които играят съответно моряците и сомалийците. Така екипът има право на един-единствен дубъл.
„Това че Пол не ни запозна предварително, беше много хитър ход – обяснява изпълнителят на главната роля Том Ханкс. – Нямаше съвместни четения на сценария или пък разговори на вечеря. За нас те бяха едни сенки и когато щурмуваха мостика, правдоподобността беше невероятна. Косите ни настръхнаха, щом ги видяхме.“
За ролите на пиратите били търсени актьори от сомалийски произход, но това означавало да са млади мъже със сравнително малък опит на снимачната площадка. След като проучват всички места по света, където масово са емигрирали сомалийци, кастингът-директорът съсредоточава търсенето си в Минеаполис, щата Минесота. Там са разпространени листовки с покана за прослушване, на която се отзовават
над 1000 кандидати за ролите на Мусе и тримата му помощници
Бройката е сведена до трийсетина, които са групирани по четирима, за да се види как ще работят заедно. Едно от тези първоначални карета се състои от Бархад Абди (Мусе), Бархад Абдирахман (Билал), Фейсал Ахмед (Наджи) и Махат M. Али (Елми). Те се познават помежду си и бързо се доказват като екип по време на репетициите.
Дебютантът Бархад Абди поема ролята на пиратския капитан Мусе. Роден в Могадишу и израснал в Йемен, той се премества със семейството си в Минеаполис през 1999 г., когато е на 14. Познава добре трудностите пред сомалийците и това го кара да проучи допълнително причините, поради които младите хора като героя му, които вече не могат да печелят от традиционна търговия в своите родни градове, се ориентират към пиратството.
„Ако нещата бяха различни, Мусе можеше да е щастлив като рибар. Когато не е в състояние да изкарва прехраната си по честен начин и вижда хората от селото да стават пирати, той иска своя дял от парите, които идват към тях. Мечтите му са големи – и понеже има толкова малко, чувства, че няма какво да губи. Затова се обръща към пиратството.Когато се качва на „Алабама“,
за него всичко е въпрос на бизнес:
транспортната фирма се обажда на застрахователите, откупът се плаща – и никой няма да пострада. Планът обаче не се развива според очакванията и той се намира в ужасна завръзка, за която е наясно, че ще приключи фатално, ако не намери изход.
Мусе е обикновен войник в сложна пиратска схема, финансирана от мощни инвеститори, и знае, че не може да се върне с празни ръце. Като капитан на своя екипаж той осъзнава, че единственото решение е да отплава за Сомалия в спасителна лодка и да предложи капитан Филипс срещу откуп.“
Продуцентът Дана Брунети отбелязва: „За крайбрежните селяни като Мусе достъпът до законна икономика често е блокиран. В пиратството те виждат възможност да се впишат в алтернативната икономика – в случая онази, която може да им донесе богатство, надвишаващо в пъти повече доходите от легален труд. Богатствата на света минава покрай твоя бряг и само на една ръка разстояние. Толкова лесно изглежда да се протегнеш и да ги вземеш. Над две десетилетия Сомалия се управлява от воюващи фракции, които държат населението под строг контрол. Мусе е опасен млад човек, но се чувства хванат в капан – същото, каквото изпитва и неговият заложник…“
Наджи – пиратът, когото капитан Филипс описва в спомените си като „високия мъж“ – се играе от Фейсал Ахмед, който е от сомалийски произход, но е роден и израснал в Йемен, където се среща и с Бархад Абди. Ахмед описва героя си като „мускулите на групата – някой, който е израснал с насилие и това е единственият език, на който говори“. Подобно на Абди, и Ахмед е
спечелил виза за САЩ от лотарията „Зелена карта“
и все още има семейство, което живее в Сомалия. Според него мнозина от сомалийските емигранти ще се радват да се върнат в родината си, ако там има стабилно управление.
Мълчаливият водач на лодка Елми се играе от Махат М. Али, който е роден в Сомалия и израства в Кения. Пристига в Минесота, докато е все още в началното училище. 17-годишният Бархад Абдирахман, който е сомалийски произход, но е роден в Кения, влиза в ролята на Билал, най-младия от пиратите.
Преди снимките четиримата актьори са пратени на интензивно обучение в Малта, където ги подлагат, като във военен лагер, на строг режим, изготвен от координатора по каскадите Роб Инч. „Трябваше да ги научим да се бият, да боравят с оръжия, да се справят с лодка, как се вдига стълба, както и да работят в бурни води – обяснява инструкторът. – Искахме да ги потопим в света на откритото море.“
Колкото и трудно да са заснети превземането на „Алабама“ и сцените на кораба, актьорите не са готови за онова, което предстои на спасителната лодка.
„Бях гледал снимки и документален филм за инцидента по „Нашънъл джеографик“, но не можете да си представите какво е да си на спасителна лодка, докато не стъпите вътре – казва Абди. – Лодката е малка и тясна, но това, което те шокира, е миризмата: морска вода, влага, топлина и пот. Вентилация липсва. Неизбежно е всички да сме много замаяни от морската болест, особено през първите няколко дни, и беше много трудно да се концентрираме. Не мога да си представя да съм затворен в спасителната лодка в продължение на пет денонощия, колкото са прекарали вътре капитан Филипс и пиратите.“
Абди се надява историята на Мусе да помогне на зрителите да вникнат в трагедията на Сомалия и по-сложната мотивация на пиратите:
„Пиратството е престъпление и филмът не се стреми да го представи в благоприятна светлина, но си мисля, че хората ще проявят състрадание към Мусе. Накрая той стига до сблъсък с пълната мощ на Америка – един недохранен млад мъж в парцаливи дрехи срещу три огромни американски военни кораба. Разбирате опасното му положение.
Той е престъпник, разбира се, но също така е и в безизходица
Спомням си как пристигнах в Америка за първи път като имигрант и ми се налагаше да свикна да се оправям в тази огромна, изключително богата и силна държава. Не искам да правя паралел, но мога да разбера какво му е било да се взира в страховития военен кораб и да си мисли: Ами сега?…“
По материали от „Александра филмс“
