/Поглед.инфо/ Моралното самоубийство и гражданската смърт на „моралната революция“
1. „Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас – политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!
Защото те не са ни равни – те не заслужават коректно отношение и равнопоставеност на мненията… Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот точно така, както живият организъм се бори с вируси и зарази за оцеляването си.
Помнете ги! За да не станат част от познатите ви, за да избягвате да правите бизнес с тях… За да не ги избирате за кметове, съветници и депутати… За да не четете статиите и да не гледате предаванията им… да ги накараме да ги е срам от децата им, да се срамуват да влязат в кварталната бакалия…Помнете!“.
Липсва само класическото дадзибао „Няма да ви се размине!“ и „Свари го в олио, смачкай кучешката му глава!“.
Този патетичен писък е нещо като инструкция към черния списък с враговете народни. Черният списък е публичен донос, който протестърният официоз „NOрешарски“ препечата от някакъв анонимен сайт, официализира го и го легитимира. Като възглед, като политика, като същност на „новия морал“, прокламиран от великолепните и сияйните.
2. Какво да кажа пред този срамен факт, освен:
Ave, маккартистчета! Ave, хунвейбинчета! Ave, гестаповчета! Ave, хитлеристчета! Ave, сталинистчета! Ave, бериевчета! Ave, енкаведейчета! Ave, кадесарчета! Ave, полпотовчета! Ave, пиночетчета! Ave, талибанчета!
Един враг на народа ви приветства!
3. Аз съм враг на народа в достопочтената компания на Александър Симов, Борислав Цеков, Вени Марковски, Елена Кодинова, Емил Кошлуков, Иван Бакалов, Калина Андролова, Любослава Русева, Мария Пиргова, д-р Николай Михайлов, Петър Волгин, Явор Дачков.
Все „комисари на подмяната“, „дървояди на демокрацията“, „паразити“, „вируси“ и „зарази“, типове с „криминално минало“, принадлежащи „към комунистическия репресивен апарат“, предводители на злокобното „активно мероприятие“ – „да бъдат подменени, изкривени, смазани, съсипани и отстранени не само протестиращите, но и тяхните (пише се „техните“ – б.а.) искания и цели, които биха прекъснали току-що започналото окончателно (хем „току-що“, хем „окончателно“ – б.а.) завземане на държавата от така нареченото задкулисие“.
Да бъдеш в черен списък, списан с диктаторски плам, е въпрос на чест. Кой-къде – аз все по черните списъци.
Ето ви списък на народните врагове, съставен от Политбюро (открих го случайно в едни тлъсти папки с протоколи от безкрайни заседания на тема като как да процедират с нас, неформалите).
Цитирам: Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов, Светлин Русев, Стефан Продев, Ивайло Трифонов, Нешка Робева, Искра Панова, Копринка Червенкова, Велислава Дърева, Радой Ралин, Николай Василев.
Същите народни врагове са и в списъка на ДС, ведно с д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев. И в списъка на забранените за печат, радио и телевизия, ведно с проф. Николай Генчев, Соня Бакиш, Петър Слабаков и още 30-40 души.
Все „предатели“, „родоотстъпници“, „клеветници“, „нихилисти“, „демагози“, „враждебно-престъпни елементи“, „криминално проявени лица“, които „трябва да бъдат разобличавани“, „срещу които трябва да бъдат предприети най-решителни и строги мерки“, „агентурно-оперативни и охранителни мероприятия“, както и „процесуално-следствени действия“. Всичко е същото – и стилистиката, и реториката, и застрашителната патетика.
Днешните писачи и вдъхновители на черни списъци не бяха вчислени при враговете. Не заслужиха тази чест. Но пък са достойни продължители на тоталитарния дух и душевност.
4. Враговете са идентифицирани и посочени. За опозоряване и отстрел.
В този миг всички приказки за „нов морал“, всички помпозни словоизлияния за „етиката и естетиката“ на тъй прокламираната „морална революция“ – всичко това се срути, спихна и спльочка ведно с целия епичен, надменен, навувузелен и напиарчен образ на сияйните и великолепните. В един миг „моралната революция“ изгуби своя върховен патос и главно – своята ръководна легенда, своя основополагащ, кардинален мит. Митът за морала.
Иветката тутакси приветства и публичния донос, и доносника. Слатински отсъди, че подредените за отстрел народни врагове сами са си виновни, понеже публично изразили своята позиция (позор!). Един блогър обяви, че днешната битка е битка на „инстинктите срещу хуманността“, на „животните“ срещу морала, с едната цел (целта на „животните“) – да „върнат България в дивашките времена“, за „да бъдат канибализирани, обездушени и сринати в морала им българите!“ Блогърът е неестествено сдържан – „Няма да спомена имената на „животните““, казва.
Така де – „животните“ вече са описани и подредени. Все пак има някакъв лексикален напредък – в речите на Сталин и Вишински „враговете на народа“ са по-низши и от „животни“, и от „кучета бесни“- те са „кучешки лайна“.
А интелектуалните стожери на протестърната кичовина мълчат. Със своето позорно, подло мълчание въпросните трегери и кариатиди на „моралната революция“ се самоубиха – публично и ритуално, морално и граждански.
Мълчат, защото одобряват, споделят, насърчават, поощряват, подбуждат, подстрекават и култивират това шпицкомандаджийско, арийско, антропологично високомерие, презрение и ненавист към всеки, който има неблагоразумието да мисли различно от тях и даже (каква наглост!) – да диша, да съществува.
5. В такива черни списъци бяха Гео Милев и Йосиф Хербст. В такива черни списъци бяха Никола Вапцаров и Федерико Гарсия Лорка. В такива черни списъци бяха Трайчо Костов и Никола Петков. В такива черни списъци бяха Салвадор Алиенде и Виктор Хара. В такива черни списъци бяха Ленърд Бърнстейн, Артър Милър, Лилиан Хелмън, Стенли Крамер, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Алберт Айнщайн – до един обявени за червени боклуци и гадни комуняги по времето на маккартизма. По такива черни списъци нацистите, сталинистите, хунвейбините, полпотовците избиха милиони.
6. Черният списък е черният писък на хунтата, маршът на хунтата срещу гражданската позиция и свободата на съвестта.
Черният списък е моралното падение, нравственото срутище, интелектуалният фалит на „моралната революция“.
Черният списък е банкрутът на фалшивото благочестие на великолепните, на тяхната лицемерна добродетелност.
Черният списък е точно толкова позорящ, аморален акт, колкото скандалът „Пеевски“. Даже още по-позорящ. Защото претендира за висш, елитарен морал, недостижим за простолюдието.
Черният списък е авторитарно действие, резултат от дълбинно, патологично, авторитарно мислене, избуяло като татул в едно гипсирано авторитарно съзнание.
Черният списък е апотеоз на диктаторската същина на едни велзевули, които публично изобразяват висок, дълбок, широк и необятен демократизъм, докато ни поучават, наставляват, съдят и осъждат по всички „правила“ на милиционерщината и полицейщината.
Черният списък е черната кутия на катастрофиралата „морална революция“. Тази кутия трябва да бъде разчетена.
Черният списък не е плод на болен мозък, нито внезапна „болшевизация на протестърния авангард“, нито случайно недоглеждане, „непремерен ход“ или гаф някакъв.
Черният списък е естествен резултат от изначалната подмяна на протестите, от изначалното, фашизоидно разделение на българските граждани на качествени и некачествени, на хора и не-хора, на човеци и подчовеци.
Черният списък има една цел – да лиши от гражданска чест и достойнство не само хората в списъка, но и всеки мислещ човек.
Черният списък е призив, покана, разрешение, алиби и оправдание за гражданско убийство, политически терор и неистов остракизъм на всички „врагове“ – описани и неописани, днешни и бъдещи.
Черният списък е гражданската смърт на тези, които го замислиха, написаха и легитимираха, но най-вече – на тези, които облъчиха, насърчиха и подбудиха списувателите.
Черният списък е страхът от тези, които не ги е страх.
Черните списъци, проскрипциите и дадзибао са естественото, уродливо занимание за всяка тоталитарна власт. Тя има нужда от врагове – за да ги позори, унижава и погубва (в зависимост от епохата), и така да държи народа в страх, подчинение и робско малодушие.
Самозваните „носители на нов морал“ вместо съмишленици, търсят врагове. Даже си ги произвеждат. Отсега! И сънуват как идва на власт, как натикват „враговете“ по стадионите (нали са поклонници на Пиночет), как взривяват Мавзолея за 137-и път…
7. Черният списък – и това е най-ужасното – е само един щрих към грозния портрет на нестихващата, чудовищна омраза, в която (неизвестно как) живеем четвърт век. Омраза, която отрича всякакви права и всякакво право на другия, на инакомислещия. Включително – правото на живот.
Това е омразата на сините весталки, както и на протестърите – тия, с палците надолу, което значи „смърт“. Каква приемственост!
Това е омразата на истеризирания седесариат, който късаше и тъпчеше книгата на д-р Желев „Фашизмът“ под президентските прозорци, и крещеше „Нека ти умре и другото дете!“
Това е омразата на платените щурмоваци, които на 10 януари 1997 г. громяха и палеха парламента, и крещяха „Всички при Луканов!“ Беше стотният ден от убийството на Луканов.
Това е омразата на днешните продуценти, режисьори, ментори, стожери, трегери, кариатиди и колоси на протестърната лъжа и измама за „нов морал“. Това е тяхното безсилие, тяхната нефелност, тяхното потресително, арогантно бездарие. Те мълчат. И актуализират черния списък – да не би да изтърват някой враг, пък и за сплашване.
Това е фашизъм. Обикновен.
И единствената, истинска светлина в гьобелсовия мрак са хората, тези десетки и стотици граждани, които застават с имената си и казват: „Запишете ме в черния списък!“
Тези хора няма как да бъдат сплашени, нито купени, нито продадени. Защото те са свободни. Защото ние сме свободни.
P.S.: Цяла седмица чаках вождовете на „морала“ да се разграничат от черния списък. Не би. Но ако утре рекат, че ние, „враговете“, сами сме си го написали, да не се учудите.
Източник: Дума
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
