Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол Избрана

1
Добави коментар
valevbg
valevbg

 

Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол

Едно от най-големите от дребните породи кучета, Кавалерите следват стопаните си навсякъде, чакайки само възможността да скочат в скута им. Също така обичат да ходят на големи разходки и походи, много от тях се радват на излитащите птици, така както по-големите им братовчеди шпаньоли.

Преглед на породата

Тази жизнена дребна порода е пресъздаване на миниатюрните шпаньоли, които са населявали кралските дворове и благородни домове в Европа от 15-ти до 19-ти век. Верни на наследството си като „кучета утешители“, Кавалерите обичат да са в скута. Типичният Кавалер винаги е щастлив, доверчив и отстъпчив, приятел на всеки, когото срещне. Днес Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола е любимо, и все по-популярно куче компаньон. Той е дребен, любящ, игрив и привлекателен.

Кавалерът ще върви по петите ви през целия ден, от кухнята до банята, до офиса в къщи и обратно и предпочита да не бъде оставяно само часове наред. Идеалният дом за него е такъв с един родител в къщи, с един от съпрузите, с един работещ в къщи или пенсионирана двойка.

Естествената жизненост и бодро настроение на Кавалера се открояват и по изложбите. Той може да бъде стабилен и сериозен конкурент по отношение на послушание и сплотяване и превъзхожда другите с бързина и гъвкавост. Интуитивният му характер го прави и превъзходно куче за терапия. Той ще си седи тихичко с възрастни хора или малки деца и след това ще се превърне в шумен другар в игрите с активните деца или възрастни хора.

В повечето случаи тези кучета обичат деца и се чувстват добре в семейства с по-големи деца, които ще играят на топка с тях, ще ги учат на номера или просто ще се мотаят някъде с тях. Поради малкия си размер все пак, Кавалерите трябва да се пазят от несръчни малки деца, които може да паднат върху тях или „да ги милват“ с прекалена сила.

Темперамента на Кавалера варира от мил и спокоен до труден и, да, инат. Понякога за милите, спокойни Кавалери се говори че са скучни, а за инатите, че не подлежат на възпитание, но като цяло, тези кучета са умни и се учат бързо. Реагират добре на положителни затвърждаващи техники, особено ако се предлагат награди под формата на храна, но острите думи ще ги накарат да спрат да опитват или дори да се скрият.

                           

Дребните породи като Кавалерите понякога трудно се обучават в къщи, главно тъй като хората не влагат достатъчно усилия в това. Ако вземете бебе Кавалерче на обичайната разходка, награждавате го че се е изходило навън и ограничите достъпа му в къщи докато се сдържа, няма причина той да не може да бъде обучен в къщи както всяка друга порода.

В най-добрия си случай, Кавалерът е приспособимо, податливо, смело малко куче. Ще е щастлив да се излежава с вас на дивана цял ден, но ще е в бойна готовност когато му се предложи възможност. Въпреки че е класифициран като дребна порода, Кавалерът е на края в скалата за размера, тежейки от 5 до 8 килограма. Често има същия „птичарски“ нрав като по-големите си братовчеди шпаньоли, което ги прави добър избор за хора, които искат куче, което не е толкова голямо, но става за разходки, за преследване на чайки на плажа или дори за носене на пъдпъдъци, при положение че е обучено и му се предостави възможност. Също така ще „лови“ пеперуди и бръмбари и с удоволствие ще ви носи топката или плюшената играчка.

Винаги разхождайте Кавалера на каишка. Когато види птица или друга потенциална плячка, всичко друго излиза от главата му. Твърде често Кавалери биват блъснати от кола или убивани докато гонят птица или топка – направо на улицата.

От само себе си се разбира, че Кавалерът не е предназначен да живее на открито. Той е семейно куче, което има нужда да бъде със стопаните си и да бъде защитено от прекомерна топлина или студ.

Други бързи факти:

–          Кавалерите имат копринена, средно-дълга козина с козина по ушите, краката, гърдите, ходилата и опашката. Козината им пада умерено.

–           Козината на Кавалерите се среща в четири цвята: Бленхайм (кестеняво и бяло), трицветна (черно и бяло със светлокафяви точки над очите, по бузите, във вътрешната част на ушите и под опашката), рубинена (изцяло червено) и черна със светлокафява (черно със светлокафяви точки като тези на трицветните).

                

–          Кавалерите могат да се разбират с котки, когато са отгледани от малки с тях, но някои може да имат силен стремеж към плячка и да гонят котките. Домашните птици също следва да наглеждат перата на опашките си в присъствието на Кавалерите.

                                                  

Знаете ли, че?

Героинята от „Сексът и градът“ Шарлот Йорк имаше Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол на име Елизабет Тейлър. Знаменитостите в реалния живот Клеър Дейнс, Тери Хачър, Миша Бартън, Даян Сойер, и Джери О‘Конъл също са собственици на Кавалери.

 

История на Кавалерите

Малките шпаньоли са известни домашни кучета от стотици години. Можело е да се срещнат в кралските дворове и благороднически домове в Испания (откъдето шпаньола получава името си), Франция, Англия и Шотландия и често видно са били включвани в портретите на собствениците си. Шотландските Стюарти особено много обичали малките кучета. Мери, Кралицата на Шотландия, е имала до себе си малък шпаньол когато е била екзекутирана, както постъпил и нейния потомък, Крал Чарлз Ι от Англия. Именно Чарлз и неговият син Чарлз ΙΙ са дали имената си на тези кучета, които накрая стават известни като Кавалер Кинг Чарлз Шпаньоли.

                             

Популярността на дребните шпаньоли започнала да намалява след новия крал, Уилям, заменил Джеймс ΙΙ (също Стюарт) на английския трон. Уилям бил от Холандия, и той предпочитал мопсове. Хората започнали да кръстосват мопсове и шпаньоли, и в крайна сметка видът им се променил, станали с по-плоска муцуна и с куполовидна глава. Кучетата като онези, които са се виждали по старите портрети, на практика изчезнали, с изключение на няколко линии тук и там, като например тези пазени от семейството на Чърчил в двореца Бленхайм. Кучетата навярно изчезнали в миналото с изключение за един Розуел Елдридж, богат американец, който предложил награда на всеки, който може да му доведе куче, като онези които е виждал на картините от 17-ти и 18-ти век.

                   

Британските животновъди поели предизвикателството и възобновили породата, работейки с Английските мини шпаньоли с дълга муцуна (наречени Кинг Чарлз Шпаньоли в Англия). Първият от „новите“ шпаньоли бил представен през 1928 година на кучешкият конкурс Crufts. Уви, Елдридж не живял достатъчно дълго за да го види, но наследството му платило цената. От тогава, Кавалерът еволюирал до това, което е днес: жизнено и много популярно куче –другар, съчетаващо нюха на кучето към птиците и обичта на дребното куче към хората.

Темперамент и личност на Кавалера

Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола е малък, нежен и игрив. Типичният кавалер винаги е щастлив, доверчив и отстъпчив, приятел на всеки когото срещне. Верни на наследството си като „кучета утешители“, Кавалерите обичат винаги да са в скута ви.

Темперамента на Кавалера варира от мил и спокоен до труден, и да, инат. Понякога за милите, спокойни Кавалери се говори че са скучни, а за инатите, че не подлежат на възпитание, но като цяло, тези кучета са умни и се учат бързо. Реагират добре на положителни затвърждаващи техники, особено ако се предлагат награди под формата на храна, но острите думи ще ги накарат да спрат да опитват или дори да се скрият. Кавалерът обикновено никога не е плашлив или агресивен към хора или други кучета.

Кавалерите живеят за да бъдат със стопаните си. Идеалният дом е такъв с един родител в къщи, с един от съпрузите, с един работещ в къщи или пенсионирана двойка. В повечето случаи тези кучета обичат деца и се чувстват добре в семейства с по-големи деца, които ще играят на топка с тях, ще ги учат на номера или просто ще се мотаят някъде с тях. Поради малкия си размер все пак, Кавалерите трябва да се пазят от несръчни малки деца, които може да паднат върху тях или „да ги милват“ с прекалена сила.

Няколко неща, които трябва да знаете за Кавалерите: обичат да ближат, обичат да преследват движещи се обекти (особено пернати такива) и могат да бъдат манипулативни когато искат храна (ах, тези очи!). Трудно е или невъзможно да се обуздаят тези поведения, така че трябва да намерите начин да поработите над тях, като например винаги да държите кучето на повод в райони с трафик и да не изпитвате милост, когато Кавалерът ви иска да сподели пържените ви картофки.

Кавалерът не е идеален. Всяко куче, без значение колко е мило, може да развие извънредно неприятни навици на лаене, ровене и други неприятни поведения, ако се отегчи, ако е необучен или без надзор.

Започнете да обучавате малкото си кученце от деня, в който го донесете в къщи. Дори и на осем седмична възраст, той е способен да поеме всичко, на което можете да го научите. Не чакайте да стане на 6 месечна възраст, за да започнете да го обучавате или ще си имате работа с още по-упорито куче. Ако е възможно, го дайте в училище за обучение на малки кученца докато е на възраст между 10 и 12 седмици, и социализирайте, социализирайте, социализирайте. Все пак, имайте предвид, че много обучителни центрове изискват някои ваксини да са налице (като кучешка кашлица), а много ветеринарни лекари препоръчват ограничен достъп до други кучета и обществени места докато не бъдат поставени всички кучешки ваксини (включително бяс, чума и парвовирус). Вместо редовно обучение, можете да започнете да обучавате малкото кученце в къщи и да го социализирате сред семейството и приятелите, докато завършат ваксинациите.

Говорете с развъдчика, опишете точно какво търсите в кучето, и потърсете помощ при избирането на малкото кученце. Развъдчиците виждат кученцата всеки ден и могат да ви направят необичайни точно препоръка, щом знаят нещо за вашия начин на живот и вашата същност.

Перфектният Кавалер не изскача напълно обучен от родилното гнездо. Той е резултат от произход и размножаване. Каквото и да искате от един Кавалер, гледайте за това чии родители имат приятни индивидуалности и кои са били добре социализирани от ранно детство.

Какво трябва да знаете относно здравето на Кавалера

Всички кучета имат потенциал да развият генетични здравословни проблеми, така както всички хора имат потенциала да наследят дадено заболяване. Бягайте от всеки развъдчик, който не предлага здравна гаранция за малките кученца, който ви казва че породата е 100% здрава и няма известни проблеми, или който ви казва че малките кученца са отделени от основните членове от домакинството по здравословни причини. Един почтен развъдчик ще бъде честен и открит по отношение на здравословните проблеми на породата и честотата, с която те се срещат в линиите.

Кавалерът може да развие определени здравословни проблеми. Те включват сърдечно заболяване наречено заболяване на митралната клапа, неврологичен проблем наречен сирингомиелия, луксация на колянното капаче, определени очни проблеми като катаракта и синдром на сухите очи или сухо око, ушно заболяване наречено първично секреторно възпаление на средното ухо, алергии и други кожни проблеми. Повечето о т тези състояния се предполага че са наследствени.

Много важно: Не всеки Кавалер ще се разболее от всички или някои от тези болести. Не е необичайно за Кавалерите да живеят 10 до 12 години, а някои доживяват 15 или повече. И така, не може да се отрече че Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола е изложен на опасност от много генетични здравословни проблеми. Някои умират в разцвета на силите си. Ето кратка информация за това какво трябва да знаете.

Заболяването на митралната клапа е най-честото придобито сърдечно смущение при кучетата. Това е дефект на митралната клапа, разположена между лявото предсърдие и лявата камера на сърцето. Клапата постепенно се увеличава и се изражда, накрая се пука. Това кара сърцето да работи по-трудно при изпомпването на кръвта и то се уголемява. Много кучета развиват заболяване на митралната клапа в по-напреднала възраст, но Кавалерите могат да бъдат поразени и в по-млада възраст. Шум на сърцето е първият признак за това заболяване. Кавалери с шум на сърцето могат да продължат да живеят години без проблем или нужда от лечение, или могат да развият конгестивна сърдечна недостатъчност, която в повечето случаи може да се контролира за известно време с лечение.

Сирингомиелията е нарушение на нервната система. Резултат е от вродена деформация на костта, при която задната част на черепа е твърде малка. Малкият мозък и мозъчният ствол са натъпкани и възпрепятстват тилния отвор, отворът в долната част на черепа. Когато това се случи, потокът от гръбначно-мозъчна течност се възпрепятства, което води до образуване на кухини, пълни с течност, в гръбначния мозък. Вредите могат да причинят болка. Симптомите включват чесане по врата и чувствителност в областта на главата и врата. Кучетата често скимтят или пищят без видима причина, може да държат главата си в определена позиция през голяма част от времето, или да започнат да вървят клатушкайки се. Сирингомиелията може да бъде в лека форма, без да изисква определени действия; да се държи под контрол с обезболяващи лекарства; да се коригира с операция; или да е толкова тежка, че кучето трябва да се евтаназира.

При много дребни породи и миниатюрни кучета, включително Кавалера, се среща състояние, известно като луксация на колянното капаче, при което едната или двете капачки са нестабилни и понякога, или в по-тежки случаи, винаги се измъкват от мястото си. В зависимост от степента на тежест (1 – лека, 4 – тежка), луксацията на колянното капаче може да бъде незначителен проблем, който причинява на кучето малък проблем или болка или достатъчно тежък, който изисква хирургическа корекция.

Първично секреторно възпаление на средното ухо, известно като лепкаво ухо, настъпва когато в средното ухо слуз образува кухина в едното или двете уши. Признаците включват болка в главата или врата, предпазливо държане на врата, накланяне на главата, чесане по ушите и загуба на слух. Често първичното секреторно възпаление на средното ухо се бърка със сирингомиелия или наследствена глухота. Обикновено се диагностицира чрез сканиране с ядрено магнитен резонанс или компютърна томография и се лекува чрез хирургическо отстраняване на слузта и след това промиване на ухото, последвано от курс на антибиотици и/или кортикостероиди.

Проблеми с очите, които могат да засегнат породата, включват катаракта в младежките години и сухо око. Сухото око е често срещано при възрастните кучета.

Не всички тези състояния се откриват у едно подрастващо кученце, и е невъзможно да се предскаже дали едно животно ще бъде незасегнато от тези болести, ето защо трябва да намерите почтен развъдчик, който развъжда възможно най-здравите животни. Те трябва да покажат независими сертификати, че родителите на кучето (и техните родители, и т.н.) са прегледани внимателно за често срещани дефекти и се считат за здрави за развъждане. Ето тук се намесват здравните регистри.

Внимателните животновъди преглеждат развъдните си кучета и развъждат само най-здравите и добре изглеждащи екземпляри, но понякога Майката Природа има други идеи и някое кученце развива едно от тези заболявания въпреки добрите практики при развъждане. Напредъкът във ветеринарната медицина означава, че в повечето случаи кучетата все пак могат да живеят добър живот. Ако си вземете малко кученце, попитайте развъдчика за възрастта на кучетата по линията и от какво са умрели те.

Запомнете, че след като си вземете ново кученце у дома, вие имате възможността да го защитите от един от най-често срещаните здравословни проблеми: затлъстяване. Поддържането на подходящо тегло на Кавалера е един от най-лесните начини да удължите живота му. Използвайте максимално превантивните си способности за да гарантирате по-здравословен живот за кучето ви.

Основите на грууминга на Кавалера

За куче със средна на дължина козина, Кавалерът е относително лесен за поддържане. Копринената му козина не е толкова тежка, че да изисква часове ресане, и нечистотиите се изчеткват лесно. Кавалерът сменя козина, както всички породи, но редовното сресване ще премахне мъртвата козина, така че тя няма да се носи по пода, мебелите и дрехите.

                     

Дългата, копринена козина по ушите, опашката, корема и краката, трябва да се сресва два или три пъти седмично, за да се предотврати сплъстяване или оплитане. Не забравяйте да проверявате зад ушите и там където краката стигат до тялото; там се заплита най-често. Използвайте четка или гребен за да отстраните оплитания, след това изчеткайте с четка с мек косъм за блясък. Козината на изложбени кучета не бива да се подстригва, подобно подстригване се забранява от стандарта на породата.

 

С къпане на всеки две или четири седмици Кавалерът ви ще мирише чудесно. Единствената друга нужда от грууминг е редовното почистване на ушите, миенето на зъбите и подрязването на ноктите.

Статията може да бъде използвана само с поставяне на линк към сайта!

Снимки: Интернет