Милена Маркова-Маца е родена на 8 март 1977 г. в Бургас. Тя е актриса четвърто поколение. Прадядо й Лефтер Бояджиев е режисьор и съосновател на театъра в Силистра. Баба й по майчина линия е известната актриса и оперетна певица Ана-Болгурова Бояджиева. Милена завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2001 г. получава най-престижната българска награда „Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си на Боряна по едноименната пиеса на Йордан Йовков. Взема участия в телевизионните предавания „Аламинут” и „Форт Бояр”, както и в театралните постановки „Бардак” заедно с Асен Блатечки, „Бившата жена на моя живот” и др. От 2001 г. играе култовата роля на Гери в сериала „Етажна собственост”, където пък си партнира с Антон Радичев. Бившата „аламинутка” единствено пред „ШОУ” разкрива доста тайни от личния си живот, несподелени досега пред друга медия.
– Отново те виждам жизнена, изпълнена с енергия, а усмивката ти не слиза от лицето! На какво дължиш невероятната си виталност? Вероятно не на хормони?
– Ах, на хормони /бурен смях – б.а./ ! Вероятно на начина ми на мислене, на възприемане на света. Задължително гледам позитивно, иначе к’во ще стане!…
– „Аламинут” откъдето придоби солидна популярност, „прегоря” ли, какво стана с него? И неговият продуцент Робин Кафалиев нещо се позагуби в последно време, не се вясва на телевизионния екран…?
– О-о-о, аз „прегорях” преди години, вече не се сещам кога беше това време! От доста години вече не съм там. Знам, че доскоро съществуваше, но аз пък не гледам много телевизия, дали продължава или не… /вдига рамене – б.а./ нямам информация и, честно казано, не ме интересува. Вървя напред.
– С Невена Бозукова-Неве бяхте един невероятен тандем в първото скеч-шоу в българския ефир. Чувате ли се с нея, виждате ли се, партнирате ли си някъде?
– Ние все още сме тандем. С Невена преди всичко сме приятелки, пък след това сме колежки. Така че няма начин да не се чуваме и виждаме, защото продължаваме да работим заедно, въпреки че с нея не сме в никакъв театър. Ние сме свободни електрони /смях –б.а./. Работим в две постановки заедно, едната е „Бившата жена на моя живот” – на Велко Кънев последната постановка, а другата е „Смях в залата” на Асен Блатечки. Там също си партнираме и работим заедно, включително и в „Етажна собственост” – сериалът, който вървя по Нова телевизия. Да се надяваме скоро пак да тръгне. Сега на 13-и изкарваме премиера на „Етажна гроздова” – една постановка пост-сериала. Така че си вървим все заедно.
– Последно къде повилняха Неве и Маца така, както вие си знаете?
– Ха-ха! Ами пийнахме в едно наше любимо заведение в Бургас по две малки уискита след представление в Поморие. Там
повилняхме…
– Знам, че е неуместно да те питам за колеги, но тъй като близо петилетка изкара в „Аламинут” и зрителите ви харесваха, как би охарактеризирала един Слави Трифонов, примерно?
– Шест години изкарах в „Аламинут”, да бъда точна. Пак ти казвам – аз телевизия не гледам от години. Ако гледам телевизия, това са филми. За Слави какво мога да кажа – той е колос, върви си по своя път човекът, работи си в неговата си нивичка, и така…
– А Любо Нейков, Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев?
– С Тончо съм работила в едно представление – „Д-р” на Бранислав Нушич, чудесен професионалист, повече какво да кажа. Пич е! За Марта Вачкова няма какво да кажа, не съм я гледала. А с Любо /Нейков – б.а./ съм комуникирала много отдавна, може би преди 13 години, беше пич, сега откъде да знам…
– Ако те поканят в „бозата” „ВИП брадър”, би ли влезнала в Къщата?
– Не, определено не! От последните епизоди гледах само 5 минути. Не бих влязала в „Биг брадър”!
– А откъде идва прякорът ти Маца? В България има много мацки, но Милена Маркова е една?
– Прякорът ми Маца идва от мъжа ми, Орлин, защото той така започна да ми вика. Явно съм му приличала на котка и оттам всички приятели, още докато учехме, започнаха така да ме наричат и така си остана. А той все още ми е съпруг /бурен смях – б.а./.
– Известно е, че имаш солидно семейство с мъжа си Орлин Карагьозов и детенце, което гони 10-те. А тъй като си чаровница, вечно засмяна, едрогабаритни мутри правили ли са опити да осъществят „некоректни контакти” с теб?
– Ами не /с подчертана леко-иронична въздишка – б.а.! Може би не съм техен тип, може би
ги респектирам от раз
Не съм имала досег с такива хора, не посещавам заведения, където ходят те, нямала съм такива случаи, не знам как ще протекат, но, общо взето, имам си самозащитни реакции.
– В какво се изразяват тези „самозащитни реакции”?
– Случвало ми се е, но когато бях по-млада и не бях Маца, да ги стряскам – почвам да се държа неадекватно или им се плезя насреща и… хората бягат. По-добре е да стоят далеч.
– 2012 и 2013-а се оказаха фатални за доста актьори, преселили се навярно в един по-добър свят. Кое е последното погребение, на което си ходила?
– /замисля се дълго/. Не, не съм ходила. Всъщност последното погребение, на което ходих, бе на Димитър Манчев от Сатирата, светла му памет. Това са едни други размисли мои, житейски, те са прекалено лични и мисля, че не трябва да ги излагам.
– И един шаблонен въпрос, който често се задава – коя е ролята, за която си мечтаеш?
– На този скучен и шаблонен въпрос от години отговарям по един и същи начин, но май вече остарявам за тази роля. Това е една книга, написана от Керана Ангелова – казва се „Зана”, и искам да се превъплатя в тази героиня, но за съжаление възрастовата граница вече расте, няма какво да се лъжем. Нищо, че не ми личи – аз съм на 100!…
– Кое беше най-невероятното ти преживяване в „Аламинут”?
– То беше с колегите във „Форт Бояр”, иначе всеки ден беше празник, когато Йордан Господинов-Дачо беше на снимачната площадка. Безумно смешен човек, много го обичам, голям приятел ми е, да е жив и здрав!
– А страшничко ли беше във френския „Форт Бояр”?
– Адреналинът си беше доста на ниво. Да, беше ме страх. Първия път – скокът ми с бънджи, втория – при паяците и скорпионите.
Умрях от шубе
когато бях и на външната стена и трябваше да я преминавам. Тогава ми засече релсата горе, на осигуровката. При скокът с бънджи имах големи опасения, че мога да пльосна на земята, виждах скалите и си представях мозъкът ми размазан върху тях.
– Имаш твърде крехка физика, като стъкълце си, което човек би се страхувал да не счупи. „Повреждаш” ли се често на сцената, в живота, по пътя?
– Само така изглеждам, крехка, иначе духът ми е до небето. Пу-пу-пу /плюе в пазвата си – б.а./, сакатлъци с мен не са ставали. Даже след „Форт Бояр” доказах и на себе си, че нямам крехка физика. Само така изглеждам.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
