Янко Кожухаров е бил депутат в 36-ото Народно събрание от СДС, после става независим. Инициатор на първата парламентарна националистическа група, която остава нереализирана заради разпадане на парламента. Като публицист и политик той е възхваляван от едни и оплюван от други. Има привърженици, които го смятат за истински националист, и опоненти, които го наричат агент на три разузнавания, бизнесмен рекетьор и контрабандист, длъжник на банки, които е завлякъл, и куп други прегрешения. Кожухаров е завършил Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, а по-късно и Жан Виденов, Ирина Бокова. Бившият народен представител продължава да разказва за читателите на „ШОУ“ своите любопитни, а доста често и шокиращи истории с известните си приятели. Този път той си спомня за феномена от Петрич – Ванга, с която животът го свързва.
– Ти си сред добрите приятели на Ванга…
– Което е истина, истина е. С Ванга бяхме добри приятели. Четири-пет пъти съм ходил при нея и тя винаги е отделяла по 3-4 часа от времето си, за да си поприказваме. Сега си спомням какво ми каза веднъж, след като разговаряхме 2 часа и 45 минути: „Янко, Елхово е най-мръсният град на Земята! Ако Христос се беше родил в Елхово – не 33, а 3 години нямаше да бъде жив! Момче, ти имаш голям късмет, че още си жив!“.
– Бил ли си свидетел, когато петричката Пития е демонстрирала гадателските си способности?
– В Австрия имах един приятел – Емил Страхилов Милчев, от Благоевград. Той беше интересна личност. Беше лежал в затвора по Тодор-Живково време – с политическа присъда. Съдили го в Пловдив, където тогава е бил студент. В обвинителния акт на прокурора пишеше, че Емил се изказал, че България ще се оправи само когато Шести американски флот влезе в нашите пристанища. А майка му беше фанатична комунистка – чак до мозъка на костите си, и винаги е била против него. Но баща му, Страхил, много го поддържаше. Докато Емил бил арестуван, майка му го излъгала, че приятелката му, в която той бил много влюбен, се оженила и родила детенце.
И Емил беше превъртял –
толкова обичаше гаджето си! Затова той признаваше само баща си. Дотогава бях ходил при Ванга два пъти и все през Благоевград минавах. И винаги се обаждах на Страхил, бащата на Емил. Когато втория път отивах при Ванга, той ми каза, че иска да дойде с мен. Рече: „Там е голяма опашка, а ти ще ме вкараш без ред. Вие с нея сте приятели“. Взех бай Страхил със себе си. И го пуснах да мине при Ванга преди мене. Исках да ги оставя сами, но той ми каза: „Стой тук, за да чуеш какво ще каже за Емил и да му го съобщиш. Защото той на мен няма да повярва – той само на теб вярва!“.
– И ти остана ли докрай с него при феноменалната гледачка?
– Да. И когато Ванга каза на бай Страхил, че синът му скоро ще си дойде в България, аз го съобщих на Емил. А той ми отговори: „Никога! С тая шибана комунистическа България съм приключил веднъж завинаги!“. Тогава Емил беше студент по стоматология във Виена и живееше при една чехкиня, която имаше австрийско гражданство. Новата му приятелка притежаваше 5-стаен апартамент във Виена и, по покана на Емил, аз винаги отсядах у тях, за да не харча пари за хотел. Той все ми казваше: „По-добре да ги изядем тези пари, отколкото да ги даваш за хотел!“. Така и правехме.
– Но следването в Австрия не е никак евтино особено за нашенци. Затова ми е интересно българинът Емил с какво се е издържал?
– Той търгуваше с оръжие.
У тях беше цял арсенал – пушки, картечници, пистолети…
Този път като пристигнах в Австрия, Емил ми каза, че имал трима българи, които искали да отидат в Лион, Франция, за да се запишат в Чуждестранния легион. Друг път ходеше да ги води сам, но сега ми каза, че имал по-важна работа. И предложи на мен да ги заведа. Обясни ми откъде да минем, как да ги вкарам в Швейцария, защото те нямаха никакви визи, а след това и как да влезем във Франция и да стигнем до Лион. Съгласих се, взех парите, закарах момчетата до Лион и се прибрах в България.
– Предполагам, че историята има продължение…
– Следващия път, когато отидох до Виена, отидох в Емилови, но апартаментът беше заключен. Няколко пъти през деня ходих у тях, но никой не ми отваряше. И вечерта отидох на хотел. Четири-пет дни имах доста работа. Когато си свърших основните ангажименти, една вечер отидох на „Нашмаркт”. Там имаше един ресторант, държеше го сръбкиня, женена за австриец. В него се събираха само националисти – румънци, унгарци, сърби…. Българи почти нямаше, то, сред българите, националистите трябва да ги търсиш както Диоген е търсил истината с лампата…
В този ресторант се пиеше питие, което ние наричахме Мусолини. На времето е било любимото питие на Мусолини. То представляваше чаша, до половината пълна с червено сухо вино, а другата половина допълнена с тиролска газирана лимонада, наречена „Алмадудлер“. И резен лимон, дебел един пръст. Влязох в ресторанта. Точно срещу входа седеше Зденко, който беше хърватин, националист. Седеше с някаква мадама. Беше вдигнал една чаша с „Мусолини“, но като ме видя – замръзна, така, както беше надигнал чашата с питието. Известно време мълча, после отпи и ми каза: „Ти луд ли си да идваш в Австрия? От колко време си тук? Ще те арестуват, бе, човек!”. Казах му, че съм от четири-пет дни. Това го успокои.
– Но какво се е случило в твое отсъствие, че така се е паникьосал Зденко?
– Тогава той ми съобщи, че Емил го арестували и намерили у тях цял арсенал оръжие. На разпитите Емил заявил:
„Ние с българския депутат Янко Кожухаров ще въоръжаваме Югославия,
за да се освободи от СССР (Русия). Това са образци на оръжията, които ще изнасяме за Югославия“ – и показал намереното. И тези негови думи са били на страниците на цялата австрийска преса. Придружени с неговото име. Както и моето. Но след този случай в Австрия мен никой с пръст не ме е докосвал. Дори и въпрос не ми зададоха никакъв.
– А с Емил какво се е случило след това?
– На Емил му заковали ръцете и краката с белезници. И със самолет, в съпровод на четирима австрийски полицаи, го екстрадирали в България. На Аерогара-София австрийските полицаи му отключили белезниците и го пуснали. А те се върнали обратно във Виена.
Така че Ванга позна, че Емил Страхилов Милчев скоро ще се върне в България!…
Едно интервю на Марина ШИВАРОВА
