И като почнах да се смея в понеделник, та цяла неделя. Ретроградният Меркурий явно изчерпа гадните си номера, които ръсеше с пълни шепи от седмици над 45-ия паралел, и се отдаде на екзотични шеги и закачки. И то какви! Което е твърде нетипично за тази строга и поставяща на изпитания планета. Най-вероятно се е намесил някой контра-Меркурий шегаджия, кой знае.
Гледам оня ден по телевизията четири митинга се състезават за трибуната пред Народното събрание. Пък днес дошъл горският и опразнил площада. И улиците около площада. И улиците около улиците. И улиците, пресичащи улиците. Които пък, да им се не видяло, опират о други улици… Гражданската блокада бе заменена от полицейска контраблокада, която расте като тумор. А широкият център се е опразнил. Имаше една гражданска група „София без блокади“, която се бореше за свободен достъп на всички граждани до всички места. Сега мълчи. Кой знае, сигурно членовете й не могат да се доберат до компютъра у дома или в офиса, че да вземат позиция във фейсбук. То сега отиването на работа и прибирането у дома в широкия център на София е като състезание по ориентиране. Аз съм тренирала спортно ориентиране. Имаш някъде в гората една точка и с карта и компас търсиш, търсиш, докато стигнеш. Когато един ден всичко това приключи, можем да се превърнем в световен първенец по спортно ориентиране. Ще извадим поне дузина шампиони след толкова много тренировки на суров софийски терен. Аз даже знам кой ще е първият ни шампион.
Една приятелка разказа, че имали клиент, успял да стигне до офиса на адвоката си в центъра. Бил първият човек без униформа там от дни. Адвокатът, като го видял, се шашнал: „Ма вие как стигнахте дотук?“ И почнал да звъни на останалите си клиенти да им предаде ноу-хау.
Не мога да не призная на парламентаристите! Излязоха по-умни от мен и от целия германски народ. Източногермански. Лятото давах съвети на депутатите как да излязат от парламента, без да ги хване протестът, опирайки се на ценния опит на гедерейци, бягали години наред през стената. Ама за тоя трик с отцепването на столицата от околовръстното до Дунава не се бях сетила. Той не е от германското ноу-хау. Сигурно е от китайското – там имаше един Забранен град. Между другото „отцепване“ е дума от военния речник, която упорито е навлязла в гражданския ни такъв. И няма излизане, братче.
Не мога да отрека и огромния кураж на парламентаристите ни. Аз лично трудно бих работила, обсадена от хиляди униформени. Не друго, ама да не вземе и на тях да им писне, че така, както са заели позиция… Да не станат на контраполиция.
Но стига политика. Да говорим за любов. През лятото протестът още прегръщаше полицията. Сега обаче силите са неравни. На един протестър се падат около 12 полицаи. То това вече няма да е прегръщане, а ще си е генг-бенг. Няма да превеждам какво е заради малолетните читатели. На руски видях, че го наричат още „ненасьiтние мальчишки“.
Иначе прегръдките удължавали почти двойно живота. А сексът направо го утроявал. Сигурно затова протестът се ограничи само до прегръдки и не прекрачи границата на платоничната любов. Оставаше и да направи, без да иска, правителството столетници.
А пет пъти секс в седмицата действал като универсално лекарство – бори всичко. Не знам какъв е ефектът обаче, ако сексът е редовен 24 г. поред. Защото още древните са казали, че всеки лек в прекалени количества е отрова. Може би целият този цирк в родината в момента е резултат от натравяне? Цирк „Балкански“ и контрацирк „Балкански“. Протести и контрапротести. Блокада и контраблокада. Комунисти и контракомунисти, нацисти и контранацисти… Винаги съм знаела, че има две Българии и ето че те сега лека-полека заемат местата си.
Но работата с блокадата и контраблокадата така се е закучила, че не виждам скоро да приключи. Като заклет оптимист обаче съзирам положителното дори и в тази безизходна ситуация. С нарастването на контраблокадата ще се увеличава нуждата от полицаи. Това отваря нови работни места. Може гражданите, на които им е писнало от спортно ориентиране, просто да идат на работа в МВР. Като полицай кибик. Първи молби за работа, предполагам, ще подадат всички онези, които имат бизнес в отцепената зона. Той рано или късно ще фалира, щото полицаите може и да си купуват банички, но едва ли всеки ден ходят на нотариус или на куклен театър например. После ще ги последват и другите граждани от София, а след това и от провинцията. Така един хубав ден целокупното гражданство ще е облякло униформи и в милата ни татковина ще имаме само парламент, правителство и полиция.
Тъй като българинът обаче е доказано държелив, е твърде възможно дори и фалирал, да не хукне да става униформен. Затова имам и предложение Б – парламентът да аутсорсне гражданите. Нали знаете какво е това – дето големите западни фирми си преместват филиалите в Индия или в България, за да ги напълнят с десетократно по-евтини от западните работници. Та защо парламентът да не аутсорсне гражданството? Да си вземе едно ново в Китай например? Те там гражданите и без това са в изобилие. Да си направят едно контрагражданство. То ще е по-евтино, по-послушно и абсолютно непретенциозно по отношение на управление, назначения и прочее чисто парламентарни работи, тъй като няма да живее в България. То ще си населява азиатските степи, които за улеснение автоматично ще получат името Контра-България. Така най-сетне ще се сложи ред в този хаос и Меркурий ще може да се заеме отново с присъщата си задача да сее раздор и затруднения. А неговият Контра-Меркурий, шегаджията, ще бъде аутсорснат над Контра-България. Така всичко ще си дойде по местата. И по контраместата.
* Аутсорсингът (от английското outsourcing, което е съкращение от Outside Resource Using – ползване на външни ресурси), наречен още износ на продукция, е концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания.
Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на производствения износ (outsource destination).
Аутсорсингът е процес на сключване на договор, примерно за разработване и произвеждане на продукт с трети субект (поддоговаряне). Решението за аутсорсинг се взима често в името на намаляване на цената или по-доброто използване на времевите и енергийните разходи или по-ефективното използване на ресурси като земя, работна ръка, технологии (информационни) и др.
Фейлетонът е публикуван във в. „24 часа“
