В родината си – страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашето, модерно „висящо мушкато“ расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. В началото на нашия век от него чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции сакъзчета, като виолетовата „Галилея“ и розовата „Розова кралица“, които все още се култивират. Понастоящем се предлагат висящо и полувисящо мушкато с кичечести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група сакъзчета са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.
Период на цъфтене: Април до октомври. Ако сакъзчето презимува в топло помещение ще цъфти и зимата.
Произход: Южна Африка.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто. За да се радвате на обилен цъфтеж на своето сакъзче е задължително да осигурите най-слънчевото възможно място на балкона или в градината.
Субртрат: Оптимална пръст, глинесто – хумусна градинска пръст. Много е важно субстрата да е пропусклив. Идеалният състав на почвения субстрат за сакъзчета е Градинска почва : Оборски тор : Пясък : Перлит = 2 : 1 : 1 : 1.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20см едно от друго. Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 5 бр. сакъзчета в едно стандартно сандъче с дължина около 50-60см.
Поливане, торене: В периода на израстване сакъзчето се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява при всяко поливане. Особено подходящ за сакъзчета е синия кристалон в дозировка 1-2гр./л. при всяко поливане.
Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно (при сортовете, които не се почистват сами). Ако прецените, че сакъзчетата ви не са достатъчно разклонени през м. май можете да ги пензирате (да пречупите връхчетата и по този начин да стимулирате разклоняване). С това обаче е твърде вероятно да забавите цъфтежа до около месец.
Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст. Според някои автори през втората година сакъзчетата цъфтят по-богато от първата.
Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване. Но като цяло не страдат много от вредители, а едемата (вкорковяване на долната страна на листата) на практика е безобидна за сакъзчето.
Размножаване: Чрез резници от август до края на март. F-хибридите чрез семена от декември до януари при температура на почвата 20°С. Резниците много по-лесно се вкореняват директно в почвата, отколкото във вода. Преди до бучнете отрязаните връхни резници в почва ги оставете за около 3-4 часа да изсъхне изрязаното и преди да ги поставите в почва с остър нож срежете отрязаното място на кръст. Това стимулира образуването на корени. Вкоренител НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО да се ползва за сакъзчета – успеваемостта с вкоренител е по-ниска отколкото без.
Съвети за оформление: Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. За да постигнете „алпийски водопади“ слагайте минимум по 5 стръкчета в сандъче с дължина около 50-60см.
