Често пъти липсата на самоувереност и негативната околна среда могат да ни доведат до съмнения в нашите способности или постижения. За да влошим допълнително ситуацията, ние започваме да дълбаем върху това, какво смятат околните, за да формиране собственото си мнение относно своите възможности. Тези мисловни модели ни карат да избягваме поемането на всякакви рискове поради сковаващия страх от неуспех. Те са способни да сломят духа ни, да ни накарат да пренебрегваме позитивните коментари и да се поддаваме на болезнени и пораженчески настроения, създавайки си в крайна сметка цялостна негативна настройка. В „Как да обогатим живота си“ на Дейл Карнеги („Колибри“) са изброени основните от тях:
1. Крайност на разсъжденията. Когато подхождаме според принципа „Всичко или нищо“, ние не си оставяме място за маневриране. Казваме си: „След като резултатите ми не са идеални, значи съм пълен неудачник“.
2. Неминуемо бедствие. Провалът ни дебне зад всеки ъгъл и ние започваме да го възприемаме като даденост. Един отрицателен детайл, една случайно подхвърлена критика или коментар помрачават цялата реалност.
3. Преувеличаване на негативното. Отдаваме далеч по-малко значение на добрите неща, отколкото на лошите.
4. Прекалено вживяване в това, какво „би трябвало“ да бъде. Фактът, че все още сме далеч от желаното състояние, не би следвало да ни възпира да вървим напред и да работим за неговото постигане.
5. Затваряне в кутията. Това е ирационален мисловен процес, при който ощетяваме сами себе си. Лесно можем да позволим на първоначалните поражения да повлияят на дългосрочното ни възприятие на нещата.
6. Трудно приемане на комплименти. Когато получим комплимент, трябва да го приемем, а не да се опитваме да го омаловажаваме.
За преодоляване на тези негативни мисловни процеси, Дейл Карнеги предлага няколко прости стратегии за изграждане на самоувереност:
1. Приемане на самите себе си. Това се свежда до нашата способност да се възприемаме като човешки същества, фокусирайки се върху положителните си страни.
2. Самоуважение. Ключът тук е да се концентрираме върху своите достижения и да се уважаваме заради хубавите неща, които сме направили в миналото.
3. Контрол на мисленето. Ние притежаваме всички потребни качества и цялото необходимо време, за да прекроим интелектуалната си същност, своя характер и практически целия си живот.
4. Концентрация върху целта. Трябва да се фокусираме върху своята цел и да виждаме плодовете от нея така, сякаш вече са спечелени.
