Кметът на сицилианския град Месина блокира строителен проект, от който е заинтересована мафията, и за жителите на града той е „вторият папа Франциск“
Николо Ланфранки, сп. „Шпигел“
Ренато Акоринти работи по 12-14 часа на ден и приятелите му се опасяват, че ще бъде ликвидиран не от изстрел на мафията, а от инфаркт.
Мъже с груби черти и бръснати глави теглят тежка платформа по улиците на италианското градче Месина. Боси и с татуировки в горната част на ръцете, те скандират отново и отново: „Да живее Мария“. По традиция мъжете, които носят Мадоната, са докери, бивши затворници и гангстери на сицилианската мафия. Те се надяват на опрощение от Дева Мария за престъпленията си – от изнудване до търговия с наркотици и убийства. По пътя на процесията минувачите карат своите деца да се качат на платформата, за да бъдат благословени. Ла Вара (La Vara), или шествието на Мадоната, е най-важният празник в Сицилия. Тя се празнува от 500 години и завършва с фойерверки и сладкиши. Ла Вара също е арена, където местните големци демонстрират влиянието си. В деня на фестивала силните на деня са тук, а църквата и мафията винаги са в първите редици.
Но тази година всичко е различно. Платформата е теглена от новия кмет, подпомаган от известен мафиот, но кметът не целуна ръката на гангстера. Вместо това той скочи върху платформата, предизвиквайки вълна от шепот наоколо – направил бе нещо, което нито един кмет досега не се бе осмелявал да стори. Тогава обаче множеството започва да скандира: „Ренато. Ренато“.
Кметът Ренато Акоринти често ходи бос
и празничният ден не бе изключение. Той бе облечен с тениска на антимафиотското движение срещу рекета „Адио Пицо“ (Addio Pizzo), върху която бе отпечатан надписът: „Свободни са онези хора, които не плащат за защита“. В миналогодишното шествие активисти на „Адио Пицо“ раздаваха листовки срещу сицилианската мафия Коза ностра и калабрийската Ндрангета, но тогава те бяха прогонени. Сега обаче кметът скача от платформата върху сцената пред катедралата и казва с тих глас: „Това е народен фестивал и аз съм човек от народа. Месина има бъдеще. Трябва само да бъдем заедно, за да сме силни“. Ръкоплясканията продължават няколко минути.
От 24 юни Акоринти е кмет на 250-хилядния град, разположен в Месинския пролив. Той е учител по физическо възпитание и не е партиен политик. Участвал е в кампанията на гражданското движение „Да променим Месина от долу до горе“. Всеки, който го е придружавал, е учуден от неговата издръжливост и от новия ентусиазъм на южните италианци към политиката. Ренато Акоринти прави само няколко стъпки и тълпата вече се е струпала около него. „За нас вие сте вторият папа Франциск“, казват те, обръщайки се към него непринудено и обсипвайки го с целувки и прегръдки. Акоринти отвръща с прегръдки, целувки и също с непринудено поведение. Избирането му дойде неочаквано, той е истинска сензация за Сицилия. Островът, който се намира в най-отдалечения край на Европа, е най-бедният италиански регион – символ на корупцията, могъщите кланове, и в същото време е яма, където потъват милиони евро от субсидиите на ЕС.
Избирането му бе сензация най-вече за самия град Месина, където десетилетия наред общинската политика е средство за лично забогатяване. Съпругите на двамата предшественици на Акоринти бяха арестувани през юли за присвояване на държавни средства. Градът има бюджетен дефицит от 600 милиона евро.
Акоринти е пример за това как държава,
затъваща години наред заради управлението на бившия премиер Силвио Берлускони, може да бъде управлявана без скандали, пищни или показни жестове. Той е местен герой за разлика от войнствените партийни политици, които в момента представляват едно много хлабаво правителство в Рим. Ренато е стар ерген – с майка, страдаща от деменция. Той живее в работническо жилище, където е роден преди 59 години. Преди да спечели изборите, той бе обществен активист и изкара 40 години в борба за човешките права, велосипедни алеи и срещу приватизацията на водоснабдяването.
Деня на изборите Акоринти прекара в една гимназия. След това поддръжниците му го вдигнаха над главите си, при което той хвърли обувките си и заобиколен от хиляди хора, се насочи към кметството. Той доста добре познаваше сградата от времето, когато връчваше протестни петиции и писма, а също когато провеждаше гладните си стачки. Десетилетия наред властите го изхвърляха от сградата. Този понеделник обаче трите стаи за прием при кмета са пълни. Върху червените кадифени канапета седят мъже без работа, бездомници и едно семейство, което живее в бедняшки квартал. Освен храна те носят и детски велосипедчета с три колелета, което предизвиква хаос и врява. „Дайте ми няколко часа“, казва Акоринти на семейството от бедняшкия квартал. „Ще проуча въпроса“, допълва той. Това е фраза, която използва често. След това пита секретарката си дали може да се обади по телефона. Тя му отговаря: кога той ще свикне с факта, че вече е шеф и може да прави каквото си поиска. Ренато надява сакото, което е задължително за заседанието на градския съвет, планирано за следобедните часове. Той мрази тези срещи под полилеи и барокови фрески, на които членовете на съвета използват гръмки жестове, за да се ругаят, изнудват и сплашват един друг. Той би предпочел да работи с хора, които търсят решения на проблемите.
Когато встъпи в длъжност, Ренато Акоринти веднага нареди да бъдат почистени местният плаж и парковете в града – с помощта на служители, които не са свикнали да си цапат ръцете. Най-голямото му постижение до момента е назначаването на професионален и ефикасен градски съвет. А полето на неговите битки е проектът срещу нов мост в Месина. Според замисъла това ще бъде най-големият висящ мост, който ще е сеизмично защитен, ще минава пред Месинския пролив, ще бъде дълъг три километра, но ще струва милиарди евро. Това е престижен проект на бившето правителството на Силвио Берлускони и е пример както за италианската изобретателност, така и за високомерие. Но той никога не е бил проект, който има смисъл.
Един летен ден на 2002 г. Акоринти се качи на предавателната кула, или на мястото, където би трябвало да бъдат издигнати опорните колони на моста. На височина 220 метра той развя плакат с надпис: „Не на моста“. Снимките, които негов приятел направи от хеликоптер, бързо се прочуха по света. В Месина той ходеше от врата на врата и
разясняваше защо се противопоставя на проекта
Мнозина искаха моста, надявайки се, че той ще създаде работни места. Те също искаха да бъдат свързани с една държава, която се грижи за тях. Акоринти им говореше за евентуалните екологични вреди, за цената и за мафията, която иска да спечели от договорите за строителството и разчистването от строителните отпадъци. В момента изглежда малко вероятно мостът да бъде построен. Вместо него Акоринти иска икономически жизненоспособна фериботна връзка между Месина и Реджо ди Калабрия, управлявана от градската управа. Този проект обаче ще му спечели нови врагове, защото старите фериботи са собственост на мощна корабна компания.
Семейството, което седеше в приемната на кметството, живее близо до апартамента на кмета. Той ги посети, както им беше обещал. То е пето поколение семейство, обитаващо бедняшки квартал след земетресението от 1908 г., отнело живота на около 100 000 души. Сега те стояха там, обградени от набръчкани метални листове и отломки. Те са гласовити и настоятелни и му казват, че искат да им даде къща – веднага. Той обаче остава неотстъпчив. Ренато Акоринти иска от тях не да го молят за услуга, а идеи как да подобрят собствения си живот. По-късно същия ден той ще се оплаче, че всеки търси вниманието му. Работи по 12 до 14 часа на ден и спи само два-три часа. Колко ли дълго ще издържи така?
Години наред един град южно от Неапол също имаше кмет, който не бе политик – рибар, който искаше да спаси национален парк и да въведе наказания за хвърляне на фасовете по улиците. Хора на неаполитанската Камора го застреляха в собствената му кола. Ако продължава така, Ренато скоро ще умре, казват негови приятели. Но не от ръцете на мафията, която няма да посмее да го убие. Ще умре от инфаркт, вещаят приятелите му. Вечерта след шествието на Ла Вара той сяда в местната кръчма с няколко свои бивши ученици. Те му напомнят за времето, когато той им казваше защо е важно да се бунтуват срещу мафията и как ги е взимал със себе си, за да посетят близките на убитите от Коза ностра. „Възможно ли е Месина да стане по-добър град?“, пита го един от тях. „Трябва да се вярва в това“, отвръща Акоринти. А след това? Той може да отиде в Индия или отново да стане учител. Няма значение какво ще прави, защото той вече завинаги промени мисленето в Месина.
СНИМКИ: www.spiegel.Шествието Ла Вара се придвижва по улиците на Месина. Кметът Ренато Акоринти е горе в средата, с раирания панталон.
Откакто Ренато Акоринти отвори вратите на кметството за обикновените хора, те обсадиха приемната му, за да се оплакват от своите проблеми в Месина.
