Родът Пингуикула включва 35 вида цветя, които произхождат от Западна Европа. Естествените местообитания на тези сравнително непопулярни тревисти растения са сфагновите блата, където влажността е висока. Декоративната стойност на тези непопулярни цветя е в листата, събрани в розетка. Цветовете са бледо розови до лилави, по един на дръжка с дължина около 15 см. Диаметърът на цветовете е около 2 см, а устройството им е като при виолетките – 3 венчелистчета от долната страна и 2 от горната, като отзад се оформя шпоричка. Някой ги наричат „орхидеи“ заради красивите цветове, въпреки че те нямат нищо общо със сем. Салепови. На открито цъфтят през май и юни, а при отглеждане в дома цъфтят целогодишно. Характерно за тези цветя е и това, че отрязаните цветове имат трайност две – три седмици.
Освен Pinguicula grandiflora, като декоративни се отглеждат още студеноустойчивата Pinguicula bakeriana (произхождаща от Мексико), която на височина достига 10 – 15 см., а цветовете са карминено червени.
В България из усойните места на Витоша, Рила и Троянския балкан се срещат три вида Пингуикули: Pinguicula vulgaris, Pinguicula villosa и Pinguicula lignicolla.
Място: За отглеждане на здрави и красиви Пингуикули и подходящо светло, но защитено от директните слънчеви лъчи място. Осигурете им сенчесто до полусенчесто място. По отношение на температурата, тези цветя понасят до 7 градуса, но през зимата е добре температурите да не падат под 14 – 15 градуса. Много добра идея е през лятото да ги изнесете на източен балкон на шарена сянка. Ако ги отглеждате у дома, осигурете добра вентилация на въздуха.
Грижи: Тъй като Пингуикулата произхожда от влажни местообитания, изискванията и към въздушната влажност са високи. Периодично следва да се пулверизира, особено през горещите летни дни. На практика за да отгледате здрави и красиви растения, следва да си направите едно малко блато. За целта в голям разлят съд поставете пласт пясък, върху него разстелете мъх или торф, навлажнете много добре и в средата поставете саксията с Пингуикула.
Почвеният субстрат за отглеждане на Пингуикула следва да бъде влажен и с кисела реакция.
Тъй като в естествените местообитания почвите са бедни на азот, Пингуикулата си го осигурява от насекомите. Листата и са покрити с власинки, които отделят сладка лепкава течност, която привлича насекомите. Веднъж кацнали на тях, насекомите залепват, а краищата на листата се повдигат и свиват. Отделят се сокове, които разграждат и усвояват органичните вещества на попадналото в капана насекомо. След няколко дни, когато смилането е приключило, листата бавно се отварят.
Размножаване: Пингуикулата се размножава основно със семена. Засяват се през есента (септември – октомври) или през ранната пролет (февруари – март). Важно е субстрата, в който ще сеем, да задържа влага. Покълването е успешно при температура около 12 – 14 градуса. Пикират се след появата на поне 4 листенца.
Съвет на градинаря: Осигурете сенчесто място и висока въздушна влажност за да отгледате красива Пингуикула у дома или в градината.
