Искам да кажа няколко думи за прословутата забрана за пушене в заведения, която така и остана непроменена, тъй като народните ни избраници не намериха достатъчно воля да балансират справедливо различните интереси в обществото. И която е върхът на лицемерието на бившите управляващи от ГЕРБ, а се оказа и на настоящите.
Защото преди властта да се заеме с цигарите като консумация (срещу производството им тя няма нищо против, заради печалбите) и да се загрижи за здравето на нацията, би трябвало да се погрижи за доходите на хората, за стандарта им на живот, за работни места, за намаляване на стреса от ежедневието, за качеството на храната, за намаляване на бюрокрацията (респективно корупцията) на всички нива, за преодоляване на битовата престъпност…
Защото здравословният начин на живот е скъпо удоволствие, иска средства, които българите в огромното си мнозинство нямат ( на някои им стигат само за контрабанден качак). Тези фактори вредят много повече на здравето на хората от тютюнопушенето, което пък няма никаква вина за безобразното състояние на здравната ни система, чиито жертви всеки ден стават както пушачи, така и непушачи.
И борбата с тютюнопушенето не се води със забрани и ограничения, а с убеждение и практически действия за подобряване живота на хората и разширяване на възможностите им за спорт, релакс и смислени забавления. Рестрикциите на гола поляна водят единствено до заобикалянето им и рушветчийство. Защото по принцип законите регламентират вече създали се в обществото отношения, а не налагат нови отвън. Това няма как да сработи, винаги се получават дефекти и изкривяване.
И в този смисъл за втората по консумация на тютюн нация в Европа най-подходящ е либералният режим с отделни помещения за пушачи и непушачи в заведенията. Докато условията на живот в държавата се променят така, че хората сами да отбягват пушенето. Освен това, когато един закон се нарушава и това е обществена тайна, законотворците би трябвало да се попитат защо, и дали не трябва да го коригират в някаква посока. Така че да стане по-приемлив за обществото и по-изпълним. Законите не винаги трябва да изпреварват манталитетното развитие на обществото, защото често се обезсмислят.
Отделен въпрос е, че приемайки забраната за пушене в заведенията, гербаджийският финансов гений Симеон Дянков смяташе, че ще напълни опразнената хазна от глоби. Това не се случи. Но не защото законът се спазва стриктно. Дянков да беше прочел „Андрешко”.
Няма да повтарям манипулативните статистики, които всеки знае и чете, както дяволът Евангелието. Няма и да се спирам на купищата глупости и неверни твърдения, казани в 4-часовия дебат в Народното събнание. Само ще допълня, че тъй като ГЕРБ се провали във всяко едно отношение в политиките си и управлението на страната, то пълната забрана за пушене в заведенията беше единствената „победа”, с която можеше да се похвали пред партньорите си от Евросъюза (строежите на магистрали и други такива бяха повече за вътрешна употреба, пък и европейците едва ли биха адмирирали качеството им).
Отново трябваше да се покаже, че сме по-католици и от папата, белким ни похвалят искрено за нещо (въпреки че самият Европейски съюз е не по-малко лицемерен по този въпрос). ГЕРБ и лидерът им Бойко Борисов не веднъж показаха, че много обичат да правят помен с чужда пита, най-вече за сметка на данъкоплатците, които са и пушачи, и непушачи. Но с тази забрана, фукането им беше за сметка на част от бизнеса, особено средния, дребния и семейния.
Защо обаче и сегашните управляващи вървят по този път.
