Работилницата на Дядо Коледа. Джуджетата седят около масата и си играят..
Влиза Снежанка :
Хей, джуджета работливи,
мили, весели, щастливи.
Вън е вече люта зима
идва Новата година.
Нека всеки да покаже,
нека всеки да разкаже,
подаръците дето е направил,
дали е нещо незабравил…
Проверете после всички,
животинки, малки птички,
дали за Коледната вечер
са готови вече…
Първото джудже :
Аз съм първото джудже
и милион подаръци поне
измайсторил съм сам-сами-
камиони, кукли и шейни.
Второто джудже :
А аз през цялата година
работих за двама, за трима,
за да имат всичките деца
подаръци под зелената елха.
Третото джудже :
Вижте аз каква купчина
приготвил съм за Новата година-
играчки хубави, желани,
децата да са радостни, засмяни.
Влиза Лисана :
Много аз писма написах
за подаръци за Кума Лиса.
Ето нося пак писмо-
подаръците ми да бъдат сто.
Позволете ми веднъж поне
в чувала да погледна.
А може би е по-добре
подаръците да си взема…
Мецана влиза тежко, тежко :
Чакай Лисо, ти не бързай
и чувала не отвързвай.
Аз ще кажа строго, строго,
ти желаеш твърде много.
Влизат две зайчета .
Бързобежко :
Скок-подскок, скок-подскок
в този сняг студен, дълбок
едва намерихме следа
дотук, до вашата врата.
Сиводрешко :
Добре, че със Зайо сме двамина
иначе в тази люта зима,
толкова ме беше страх,
че по пътя никъде не спрях.
Четвъртото джудже :
Някой чука от дървото,
някой чука по стъклото.
Я да видя кой сега
вънка мръзне в снега.
Отваря вратата и влиза Врабчо :
– Ей, че врява има тука,
по стъклото цяла вечер чукам.
Оставаше ми още миг
да замръзна. Чик-чирик.
В стаята влиза Червената шапчица :
– Я, колко гости има баба,
а мислех, че живее сам-сама.
Или съм сбъркала вратата,
че е вече тъмно в гората.
Ежко :
– Остани в тази къща,
гост не бива да се връща.
Тук си ти добре дошла,
ела при нашата елха!
Второто джудже :
– Дали не стана вече време
с работа да се заемем,
че когато вън зори-зората
тръгва Дядо Коледа с шейната.
Шестото джудже :
– Аз пък искам да попитам:
Кой направи коледната пита?
Всички в хор :
– Май забравили сме всички!
Мецана :
– Не може Коледа без пита с паричка.
И без много-много да се бавя
аз коледната пита ще направя,
а вие момичета, момчета,
чувала бързо напълнете.
Врабчо :
– А ние ще украсим елхата
със свещички и с позлата,
за да бъде нашата елха
най-красива на света.
Всички наобикалят елхата и започват да я украсяват, а джуджетата напълват чувала и го отместват настрани.
Вълчо с тихи стъпки се промъква:
– Край елхата всички са заети
и чувала с коледни пакети
мога да открадна от децата .
После ще избягам в гората.
Никой няма да ме види,
ще бъда тих, почти невидим.
Ех, че умен съм, нали?
Чувалът пълен е, тежи…
Децата запяват коледни песни край елхата, а вълкът се измъква с чувала. Връща се след малко и се присъединява към пеещите деца.
Изведнъж Катеричката вижда, че чувала го няма.
Катеричката :
– Чувала с подаръците няма.
Беля е станала голяма.
Кой може да е толкоз лош
крадец да бъде в тази нощ?
Всички хорово /без Вълчо / :
– Дядо Коледа видял е,
Дядо Коледа разбрал е,
затова, нека си признае,
защото после ще се кае.
Седмото джудже :
– Който е откраднал на децата
подаръците под елхата
на всяка Нова година
подарък за него няма да има…
Излиза Вълчо смутен :
– Ама чакайте, аз на шега…
Оставих чувала зад тази врата…
Искам подарък и за мен да има,
и тази, и друга Нова година.
Моля ви, сега ми простете!
Вълчо донася чувала и го оставя пред всички.
Всички хорово :
Прощаваме ти, щом се разкайваш. Ела попей отново с нас.
Всички запяват Коледна песничка.
