Иван Билярски, Георги Каприев
18.12.2013 11:59
Theo noster
В памет на Теодор Пиперков (1958-2013)
Отиде си, Приятелю. Отиде си така, както и там, където истински живя – в аудиторията. Отиде си и остави след себе си празнина, която никога няма да бъде запълнена. Не знаем дали ти отнякъде ще можеш да прочетеш тези редове. Вярваме, че си на по-добро място, където редове като тези, които тук пишем, са ненужни. Те са за нас, които все още се борим за нещо – за успех, за реализация, за доказване на идеи, за доказване, че ни има, за обич, за суета или за отчет.
За нас именно ще кажем, че си отиде един от немногото истински интелектуалци, с които човек можеше да обсъди някоя теза, да изпие чаша вино, да обсъди морала на средата, в която живеем или да потърси подкрепа в труден момент. Той бе един от тези, които истински разбираха правото отвъд видимото, конкретното, прагматичното. Той можеше не само да го разбере, но и да събуди интереса към него у студентите, да ги научи да разбират. Тео бе Учител, който обичаше работата си и научи и другите да обичат. Затова, вероятно, и бе толкова обичан от своите студенти. Учеше ги не само на Римско право, не само на право, но и на морал и живот. Затова остана с тях и до края си – когато ги плюеха или изпращаха мутри срещу тях. Няколко поколения юристи са формирани и от него, при това в първите си стъпки в ученето, през първите месеци в Университета. Те ще го помнят и обичат, а когато се оценява успехът на един преподавател и учен, трябва да се има предвид и обичта, която е спечелил у учениците си, както и успехите на неговите ученици. В това отношение Теодор Пиперков е извънредно трудно достижим.
Отиде си рано, много рано, Приятелю, и остави след себе си и болка, и празнота, и обич. Тази обич ти донесе и най-голямото признание, и най-големия успех, за които човек може само да мечтае. Не ние, твоите приятели, а твоите ученици са те назовали по примера на великия Гай. Те те наричат Theo noster.
Добавете коментар:
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
