Коледна приказка
Знам, че ще прозвуча клиширано, щом напиша, че Коледа е хубав повод да помислим за съдбата на по-онеправданите от нас. Поради определени особености в характера ми обаче аз се вълнувам от нея почти всеки път, когато изляза по улиците на София.
Понякога е възрастната жена, увила се в парцали и опитваща да поспи в най-големия студ на пет метра от модерен денс клуб, на входа на който разглезените дечица на някакви новобогаташчета я обсъждат с насмешка.
Понякога е мъжът, който се опитва да пее без акомпанимент на площада пред НДК, въпреки че (поне в момента изглежда, че) не може да пее, но е твърде горд, за да проси, а комбинацията от гордостта и безизходното му отчаяние по всяка вероятност ще те докосне много повече от музикалните му умения.
Понякога е друга жена, която изглежда прекалено стара и твърде болна за този свят, но очите ѝ изгарят от желание за живот, а страхът и объркването, четящи се редом до него, докато група санитари я качват по стълбите, са достатъчни, за да преобърнат настроението ми за броени секунди.
А понякога, както в деня точно преди Бъдни вечер, е възрастният човек, рецитиращ стихове в автобуса и сам себе си ободряващ с „браво, дядо“, когато никой не му обръща внимание – тъй като, нали, все пак такава е защитната ни реакция срещу кротките луди – и захващаш се с химна, за да си спечели най-накрая няколко ободрителни думи и развеселени усмивки от околните, които ще го разтопят от удоволствие.
Може би ще ти се стори, че коледната ми приказка не улавя правилно атмосферата на един празник на надеждата, но ето продължението: в идеалния свят от представите на добрите хора никой не страда, заради това, че е твърде беден, твърде принципен, твърде отчаян или твърде болен. И макар реалността ни да е далеч от идеална и често пъти проблемите ѝ да изглеждат нерешими, всеки акт на доброта я прави малко по-хубава.
Не е нужно да си всесилен, всевластен, интелигентен или много богат, за да си благороден. Понякога можеш да разсееш мрака в нечий живот с правилна дума, усмивка или дребна монета.
В крайна сметка, светът ни в огромна степен изглежда точно така, както сме го моделирали с колективните си усилия. В съчувствието, солидарността, взаимопомощта и благотворителността винаги има смисъл. И всяко тяхно проявление ни прави мъничко по-малко примати и малко повече ангели.
Весела Коледа!
П.С: Илюстрацията към този текст е оттук.
Сподели във Facebook
