Порточанов: Има човек, който да се противопостави на Боби Михайлов

1
Добави коментар
sportal_bg
sportal_bg

Навръх 60-годишния си юбилей Христо Порточанов даде обширно интервю за „24 часа“:

– Г-н Порточанов, че­стит юбилей. Как се чув­ствате на 60 години? – В отлична форма. Все­ки се чувства така, както е работил и живял през годините. При мен неща­та са още по-силни заради малката ми дъщеричка Дария, която ме прави истински щастлив. Вни­манието ми е насочено предимно към нея и внуч­ките.

– Смятате ли се за преу­спял човек? – По-скоро успял.

– Каква е равносметка­та ви за изминалите годи­ни? – Че без приятели нищо в този живот не се пости­га. Без коректни партнь­ори също.

– А те малко ли са, или много? – Достатъчно.

– Изчистихте ли ги през тези години? – Отсял съм плявата от сеното, и то отдавна. Имало е хора, които са ме разочаровали, но те вече са ми абсолютно безраз­лични.

– Понасяли ли сте удари под кръста? – Имало е предателства, но рядко съм допускал до себе си такива хора, че след това да получа се­риозен удар. За мен те са мекотели. Приказката „Храни куче да те лае“ още е валидна.

– Ако можете да започ­нете всичко отначало, какво ще промените? – Нищо. Ще извървя пътя си едно към едно.

– С какво се гордеете? – Не съм степенувал не­щата. Малцина знаят, че е голяма заслугата ми и благодарение на покой­ния Николай Добрев за­вършихме хирургиче­ския корпус в Бургас. Много съм помагал и за просперитета на „Нефтохим“. Веднага обаче се набива на очи спортен комплекс „Нефтохи­мик“.

– Какво не успяхте да свършите? – Голямата ми болка е, че не успях да довърша докрай идеите си и проек­та за стадиона в Бургас. Не ми стигна времето. Щяхме да го покрием це­лия, да осигурим над 1500 паркоместа, да построим зала и плувен басейн. Въ­обще да отговаря на всич­ки изисквания на ФИФА и УЕФА. Съжалявам, че и хората след мен не го направиха.

– А най-голямата ви грешка? – Не съм мислил, но най-вероятно, че съм допу­скал близо до себе си хо­ра, които после излязоха лешояди.

– Какъв човек е Христо Порточанов? – Изключително добър и много щедър. Могат да го потвърдят и „доброжелателите“ ми. Чудя се за­що българинът е устроен така да завижда на успе­лите? Това явно не може да се промени.

– Колко време ще ни трябва за промяна? – За 24 г. преход има само кражби. Нищо хубаво в държава­та не се случваше. Почти всеки отива там, за да краде. И сега е така. Още на втория ден се случи безо­бразие с една кандидату­ра, което взриви страна­та. Там още не всичко е приключило, тепърва ще има развитие. Имам до­бри познати и сред пред­ишните, и сред сегашните управляващи. Питал съм ги какво им пречи да бъ­дат последователни и принципни и да мислят за страната си. Срещам мълчание. Думите им са, че съм голям идеалист.

– Коя е най-голямата ви мъка? – Загубата на майка ми, която беше учителка. Много бях привързан към нея. Всяка седмица ходя на гроба й. Моля се да съм жив и здрав дълго време, защото имам мал­ко дете. Това същество има нужда от своите ро­дители.

– На какво ви научи май­ка ви? – На ред и дисциплина. На отговорност пред хо­рата и това, че лъжата, кражбата и клеветата са най-лошите неща в живо­та. С баща ми дядо Бо­жин, който да ми е жив и здрав, кара 91-ата година, отдавна не си говорим на тези теми. Той пък е ета­лон за справедливост.

– Кога има повече уре­дени мачове – когато бях­те шеф на „Нефтохи­мик“ или сега? – Определено сега, ко­гато са замесени дори де­ца и юноши. Всеки обаче се ослушва и не иска да бръкне в раната и да изко­рени това уродливо явле­ние, което се шири в све­товен мащаб. Не виждам защо дър­жавата не прави нищо по въпроса. На някои мачо­ве не е нужно да имаш и минимални познания от футбола, не е необходи­мо да си криминалист, за да видиш, че работата е нагласена. Мирише, та мирише! Не може Стоич­ков да каже, че Боби Михайлов му е искал точен резултат с Албания, и никой да не обръща вни­мание. Още повече има и свидетели. Не може да се говори, че Боби Михай­лов се е облагодетелствал със 750 000 лв. от теле­визионните права, и ни­кой да не се интересува. Значи някои от контрол­ните органи в тази държа­ва не си стоят на местата. Някой иска това да про­дължава. Без политиче­ски протекции, без няка­къв чадър това не може да се случи. Стоичков ги твърди тези неща, дори е ставало пред свидетели. Знам и хората, които са присъствали. И този чо­век има наглостта да иска още един мандат.

– Да, но на последния изпълком президентът на БФС си постави висока оценка за свършеното. Коментарът ви. – Руснаците казват: „Он с ума сошол.“ Той си е изгубил акъла. Как може никой да не те иска, а ти да се натискаш. Прави глу­пост след глупост. Не мо­же да се напиваш от обяд.

– Удачно ли е в Деня на влюбените и на Трифон Зарезан да се проведе следващия конгрес на БФС? – Моите адвокати про­веряват кой състав на из­пълкома е взел това ре­шение. ВКС се произнесе на 12 юли, че аз и остана­лите ми колеги от стария изпълком сме легитимни. Ако решението е на се­гашния, ще сезираме главния прокурор. Защо­то, ако Боби не е изпъл­нил съдебно решение, мя­стото му е на подсъдима­та скамейка. Иначе как хората да повярват в държавността и законите.

– Добре, датата за кон­грес все пак е 14 февруа­ри. Имате ли готовност, след като Христо Стоич­ков подписа договор с мексиканска телевизия? – Ицо изчакваше до по­следно. Предложението беше примамливо. Това не означава, че сме се пре­дали.

– Явно губите Стоичков за битката. – Още не е ясно катего­рично. Бъдете спокойни, има човек, който може да се проти­вопостави и да спечели. Чувам, че Боби искал на конгреса да участват представители на 700 клу­ба. Откъде я взе тази бройка. Само в нашия Бургаски регион от 51 клуба трябва да се допус­нат само 36. Останалите са фантоми. За Пловдив и Благоевград ситуацията е същата. За Стоичков скоро ще стане ясно, но ние имаме и резервни ва­рианти.

– Вашето име сред тях ли е? – Не изключвам и тази възможност.

– Ще бъде битка? – Сериозна. Бих казал политическа.

– В смисъл? – Изключвам ГЕРБ и БСП да подкрепят Боби Михайлов с общините си. А всички тези клубове разчитат на кметовете си.

– Кои хора оформят ядрото на опозицията в БФС освен вие и Стоич­ков? – Около нас има доста сериозни хора и от поли­тиката, и действащи депу­тати, представители на водещи клубове, които не искат и да чуят какво се случва в родния футбол в момента.

– Кога ще обявите ини­циативния комитет? – Нека да минат празни­ците. Освен това казах, че ще сезираме главния про­курор за неизпълнение на съдебно решение. Ясно е, че незаконен изпълком е определил датата 14 фе­вруари за конгрес. Нали всички чакаме главния прокурор като манна не­бесна. С действията си до­сега г-н Цацаров доказва, че взема решения в инте­рес на обществото.

– Явно от опозицията имате интерес конгресът да се отложи? – Интересът е той да се направи прозрачно с истинските хора, дневен ред и клубове.

– На какво разчитате? – В изпълкома няма да има нито един собственик или президент на футболен клуб. Всеки клуб трябва да има равни права. Трябва да се намерят повече пари за телевизионни права. Би било добре за клубовете.

– Има ли „Нефтохи­мик“ бъдеще в настоя­щия му вид? – Ако „Нефтохим“ не се ангажира с Нефтохимик , няма никакъв шанс.

– Навремето глобявах­те футболистите за щяло и нещяло. Сещате ли се за някои по-фрапантни санкции? – Чак за щяло и нещяло не, но примерно, че си обърнал шапката обрат­но или си е вързал анцуга на кръста или видя, че от­варят бутилка с вилица. Глобите за такива деяния бяха по 1000 лв. Имаха до­бър ефект. За сметка на това и бонусите при побе­да бяха солидни. Редовно се играеше за премии от 5 до 10 хиляди лева.

– Как оценявате перио­да си в политиката, след като станахте трета поли­тическа сила в Бургас? – Вкарахме 11 общин­ски съветници. Мисля, че направихме добри неща за Бургас. За двата си мандата като общински съветник и шеф на коми­сии не съм получил и сто­тинка. Дарявах всичките си пари.

– Какво ви накара да се откажете? – Мръсотията и непо­чтените отношения.

– Къде е по-мръсно – в политиката или във фут­бола? – В политиката, където почтеност е чужда дума. Не може да се плюете, а след това да се прегръща­те.

– Не ви ли е хрумвало да напишете биографична книга? – Не съм мислил, но при всички случаи мога да ка­жа много неща, които не се знаят.

– Кой е подаръкът, кой­то ще ви зарадва най-мно­го на днешния 60-годишен юбилей? – Усмивката и целувка­та на дъщеричката ми Да­рия. Като ми каже „тате, обичкам те“, буквално се разтапям.

– Как се вижда Христо Порточанов примерно на 80 години? – Усмихнат и в кондиция. Щастлив около деца и внуци. Един от най-успелите бизнесмени у нас винаги се обръща към мен със сър, защото смя­та, че съм достоен за ува­жение. Това ме прави горд.

– Оптимист ли сте за бъ­дещето на България? – Ако не бях, нямаше да остана в родината си.

– Какво си пожелавате в личен план? – Пожелавам си да съм здрав, както и всички мои близки. Ще ми се да няма мъка у хората. Като видя някой да бърка в кофите с боклук, и ми се свива съ­рцето. Помагам финан­сово на много хора, но го правя, без да се шуми. Си­гурно има и такива, които не ме долюбват. За тях, както е казал Джон Кенеди: „Прости на враговете си, но никога не забравяй техните имена.“