Емил Димитров

14
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Биография и кариера:

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си).

Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти“ за изпълнението му на акордеон на  „Унгарската рапсодия“ от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера.

Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. с водещ Коста Цонев.

На 24 декември 1960 г. в кино „Петър Берон“ представя пред публика авторската си песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон.

През лятото на 1962 г. „Арлекино“ печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен.

През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България. Продадени са рекорден брой копия от нея.

През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция.

1970-та е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит –  „Моя страна“. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и други езици и тя става европейски хит под името „Моника“. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу Булгар“ в театър „Ейропен“.

Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Грозде не набрах“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“.

Песента „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации.

През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала „Универсиада“ в чест на 40-я му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал“ и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча, връчена на естраден изпълнител. През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен“. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – „Дива самодива“.

През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българската популярна музика като Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.

На 30 март 2005 г. Емил Димитров умира.

За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен „Арлекино“) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за „крал на песента“ или дори „Синатра на Изтока“.

Дискография:

1965 Песен за моята майка

1967 Моряшко сбогом

1970 Моя страна

1972 Сбогом, Мария

1972 Танцувайте с Емил

1974 Писмо до мама (Двоен албум)

1976 Хубавата Джиджи

1978 Без грим

1979 Ако си дал

1982 Само един живот

1985 Акордеон

1987 Автографи

1991 Частно ченге. Забранени песни

1995 Дива самодива

1998 Пясъчно момиче

Награди:

1959

Втора награда на Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнение на акордеон на „Унгарската рапсодия“ от Лист

1962

Сопот (Полша), трета награда за „Арлекино“, първата международна награда за българска песен

1968

Втора награда на „Мелодия на годината“ с песента „Кълнем се да помним“

1971

Емил Димитров става член на Съюза на френските композитори

1971-72

Плочи, издадени във Франция, стигат до статус „платинена плоча“ поради огромните продажби

1973

Почетна плоча в Германия за най-популярен шлагер („Моника“)

1974

Първа награда с песента „Трева“ и голямата награда на „Златният Орфей“ с песента „Едит“

1976

Втора награда за песента „Непознатият, който ни пази“ на „Мелодия на годината“

1976

Първи международен фестивал на естрадната песен, Истанбул, специална награда на журито за песента „Санчо от малкото ранчо“

1979

Втора награда на „Мелодия на годината“ с песента „Ако си дал“

1980

Получава златна плоча, която е и първата златна плоча в България на естраден изпълнител

1980

На „Златният Орфей“ първа награда с песента „Градите на любовта“ и специалната награда за песента „Балада за българката“

1990

Специално европейско отличие „Екселанс Ейоропен“

1990

Поредна златна плоча

1995

Награда на „Златният Орфей“ за цялостен принос в българската музика

2001

Орден „Стара планина“ за изключителни заслуги към развитието на българската популярна песен и разпространението X

2002

Награда за цялостен принос на наградите на Телевизия ММ

2004

Почетен президентски знак от президента на Република България Георги Първанов