Когато започнах да посещавам уроци по рисуване и за първи път видях голо женско тяло на възрастна жена, а по късно посетих моргата на МА и видях телата на хора от най-различна възраст наредени за аутопсия, бях поразен. Дълго време тези картини стояха в съзнанието ми, та дори мисля, че ме промениха, защото разбрах, че човек е облечен дори когато е напълно гол. Именно голотата му, е опаковката на истинската му същност, а дрехите – са до някъде напълно неподходяща и неубедителна маска, която служи единствено за прикриване на комплексите.По късно като фотограф и режисьор с изумление научих, че трябва да работя с тази материя – голотата от гледна точка на общоприетата представа за нея – като табу, като нещо забранено, неморално, противообществено и т.н.С още по-голяма изненада разбрах, че повечето хора изобщо не знаят нито как да се обличат, нито защо и това ги прави зависими от една изключително меркантилна индустрия.На един нудистки плаж, се запознах с много хора и общото между тях в най-голяма степен, бе това, че са надскочили обществените скрупули и най-откровено се радваха на телата и човекообразното си присъствие, на слънцето, на водата и полъха на вятъра. Повечето от тези хора бяха виждали стари и мъртви тела и бяха разбрали, че най-красивото на човешкото присъствие е в неговата изпълнена с чистота непосредственост и откровеност до пълна сливаща се с природата му голота.В заклеймяването на голотата се изразходват изключително много енергии и пари, като непрекъснато се втълпяват на хората различни видове псевдо-морални етикети, с които им се внушават различни видове страхове, забрани и предразсъдъци. Успоредно на това, на пазара на модата се продава всичката тази неморалност и предразсъдъци и се печелят милиони. Тези именно обществени предразсъдъци служат за оръжие и заклеймяват или прославят различни обществени личности, като издигат в кариерата дадена печеливша красавица или сгромолясват политик, или неудобен опонент, или „звезда” с няколко фотоса, или малък скалъпен видеофилм с интимно съдържание. Дори сега, когато са изминали няколко дни от както Майкъл Джексън вече не е между живите, не може да се отрече, че кариерата му рухна благодарение на една такава кампания свързана с недоказаната му вина на педофил. Докато се водеха делата му, в общественото съзнание се промъкна съмнение за всяка ласка към дете, към всяка снимка или публикация. Стигна се до там, че не можеш да публикуваш дори един херувим, с които са изпълнени християнските църкви и паметници. Дали създателите им и ценителите на детската невинна и истинска красота всъщност не са прикрити педофили?!Общоизвестно е, че темата с голотата и човешката сексуалност са най-маниполируемите аргументи и най-често криминалните отклонения в тази посока формират напълно погрешната представа за истинското им значение и предназначение. Цялата политика, в тази посока поразително прилича на сентенцията: „Крадецът вика: Дръжте крадеца!” В това време криминалното използване на голотата и човешката сексуалност, която в своята природа е напълно естествена продължава да докарва много доходи за някои, които най-откровено я използват в синхрон с обществените предразсъдъци.Зад идеологемите на обществото се крият всички негови користни и нечистоплътни несъвършенства вместо да се насърчава естетика и морал, който и без друго всеки носи в себе си. Нима има човек, който да отрече детската красота или тази на хубав мъж, жена, природен пейзаж?!Нима всички трябва да се видят грозни или мъртви, за да проумеят красотата на живота в нейната плът?!Нима красиво облечен труп може да замени живо голо човешко тяло в скáлата на естетическите ни представи?
Ако е така, със съзнанието на дипломиран естет, мога да обявя публично, че човешкото общество е заплашено от всеобхватна морална некрофилия.Поне така се случва с всички творци, чиито творчески усилия придобиват невероятна стойност след смъртта им – художници, писатели, композитори, певци… Дали това не е нещо като „Исусов синдром” свързан с разпъването на голота, природната истина, за да тържествува обществената лудост и човешкия субективизъм.Изглежда това е имал в предвид Айнщайн, когато казва, че вселената е съизмерима единствено с човешката глупост и дали това, всъщност не е най-голямото му откритие като учен!
Очевидно, без да искам повдигам дебат на вселенско ниво, в който хората няма да участват поне от гледна точка на представителен обществен социум.Питам се, какво всъщност би представлявал човешкия живот, без живата си, достойна за възхищение, своя природна плът?Може би кости, камъни, тенекии, парцали и всевъзможна смрад, боклук и мракобесие?Как може Холокоста да има превратно значение?Очевидно може, защото поне от моя житейски опит стигам до извода, че най-устойчивия човешки феномен се изразява в това, да се самоунижава и самоунищожава в своята невъзможност да ражда и твори!Любимо
lubimo art studio – Гола жена
