Какво научих?
Тази година беше много добър учител. Научих много уроци за взаимоотношенията. Научих, че всяко нещо и всеки има поне две страни. И ако в даден момент ти се даде да видиш една от страните на човек, или ситуация, то в друг момент същият човек може да прояви другата си страна, която да те смае. Нищо не е еднозначно и едноцветно. Грешникът за едни може да бъде светец за други, а една „лоша“ за един ситуация може да е спасителна за друг. Научих се да не съдя за хората по временната картинка, която виждам, а да приемам всичките цветни и шарени страни – защото всичките са уместни и се проявяват с причина.
Научих се, че приемането не означава, че трябва физически да се обединиш с хора и ситуации, които не резонират с твоята вибрация. Приемането е да приемаш уместното съществуване на всичко и всички без да ги осъждаш. Но редом с това да съумееш да запазиш твоето съкровено пространство от хора и идеи, които не са на твоята честота.
Научих безкрайно ценния урок на безусловната любов. Или поне ми се разкри частичка от нея, защото тя е необятна. Успях да простя, да изпитам искрена любов към човек с който не бяхме в добри отношения дълго време. Да обикнеш „врага“ си се оказа много лесно, много изпълващо и благотворно преживяване. А то води към ценни плодове.
Научих се да слушам сърцето си и да следвам поривите му, независимо от външните обстоятелства и опити да бъда разколебана и спряна. Научих се да се доверявам повече на вътрешния си глас, на духовните ми водачи и ангелите. И ако трябва да обобщя, то тази година се учих на търпение, смирение, приемане, вяра в себе си, слушане, безусловна любов.
За какво благодаря?
За всичко съм благодарна. За живота си преди всичко. За всички уроци, предизвикателства, падания, ставания и голямото порастване. За благословението да имам това прекрасно семейство, дом, уют, топлина и любов. За всяка малка стъпчица по пътя на осъзнаването ми. За мисията която съм поела и която се разгръща все повече. За хилядите хора с които се срещнах и лично из страната, и чрез страниците на сайта ми. За новите приятелства, за разцъфтяващите стари. За изобилието във всичките му форми, което се излива върху ми. За Божествената благословия и ангелските напътствия с които минава всеки мой ден.
Какво ме зарадва?
Много са нещата, които ми донесоха радост. Една сбъдната мечта, партньорството в семейството, което разцъфтява. Това, че все повече хора около мен прегръщат и въплътяват в живота си идеята за здравословното хранене и живот в партньорство и уважение към Природата. Това, че откривам много ценни приятелства, и още – откривам неподозирани и незабелязани досега аспекти на съществуващите приятелства. Радвам се на всяка нова споделена история за променен живот, в който имам и аз пръст Много радост ми доставят онези съкровени моменти, когато съм в пълната зала, а хората пред мен блестят, с искрящи очи пълни с любов.
Какво подарих?
Дарявам всичко което дойде до мен като знание, като осъзнаване и проглеждане. Дарявам го на мига – във възможно най-смилаема и разбираема форма. Освен безусловната подкрепа, помощ, съвети които дадох на много хора, дарих всеки, който имаше смелост да поиска – било то нещо материално – например дискове с водените от мен медитации, или пък билет за събитие. Давам винаги, когато човекът отсреща покаже, че е поел отговорност и има смелост и сила да поиска. Дарявам любов.
Какво получих?
Получих още по-крепко здраве. Много приятели. Много радост. Имаше и малко тъга. Безценни уроци. Още по-безценни дарове от Духа. Много прозрения. Някои от тях боляха, но с изцелението дойде и центрирането и приемането. Получих безценния дар да общувам често и наситено с природата. Да посрещам слънцето, да дишам с гората и планината, да чувам туптенето на сърцето си. Получих изобилие във всичките му измерения.
Какво не бих забравила?
Радостите. Всички трудни моменти, тъгата, сълзите и страданието се забравят много лесно. И не само се забравят, но и спомена за тях се трансформира и оставя само поуката и израстването. А те също носят радост.
Какво пожелавам занапред?
Занапред (си) пожелавам повече от същото. Но уроците да са по-леки, да минават по-бързо и осъзнато. Животът ни да бъде буден, осъзнат, искрен. Прочитайки думите си нагоре, много ярко се откроява повтарянето на думата „партньорство“. Пожелавам повече осъзнато партньорство. Това е ключовият момент сега. Достатъчно сме играли игри на водачи и водени, жертви и спасители, големи и малки. Стига вече. Дошло е време за равностойно, честно равнопоставено партньорство. Партньорство между мъжкото и женското начало, между човекът и природата, между черни и бели, между добри и лоши. Нека пак има цветове и уникални различности. Но нека те ни обединяват и равно-поставят, а не да ни разединяват. Пожелавам осъзнати хора, любов и осъзнато партниране за общото добруване на целия ни свят.
Благодаря.
Снимка – Деница Дабижева. Въпроси – Здрав живот, отговори – Мартина Иванова, www.svoizbor.com
