1898 г. – Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) се ражда на 17.09.1898 в град Кукуш (сега е в Гърция) в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев.1908 г. – Завършва начално образование в родния си град. Изпратен е в София при дядо си по майчина линия. Голямо влияние върху неговото духовно развитие оказва вуйчо му — поетът хуморист Владимир Попанастасов.1910 г. – Завръща се в Кукуш, тъй като поради материални затруднения прекъсва образованието си и помага на баща си в сладкарската работа.1913 г. – След опожаряването на Кукуш в Междусъюзническата война семейство Измирлиеви се премества в София. Бъдещият поет учи в строителния отдел на Софийското техническо училище. Прави първите си литературни опити.1915 г. – Първи публикации в хумористичното вестниче „К’во да е”. Подписва се с псевдонима Ведбал.1916 г. – Публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан”, „Родна лира”, „Художествена седмица” и други тогавашни издания.1917 г. – Постъпва във Военното училище; издава и редактира заедно с приятели списание „Смях и сълзи”. През тази година за първи път използва псевдонима Смирненски, с който е най-известен.1918 г. – Издава сбирката „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”. 1922 г. – Излиза стихосбирка „Да бъде ден!”.Заедно с брат си, хумориста Тома Измирлиев, създава и редактира хумористичното списание „Маскарад”.1923 г. – Умира в София на 18 юни. Прочувствено слово държи поетът Гео Милев.Смирненски оставя на българската литература стиховете:„Ний”, „Огнен път” , „През бурята”, „Към висини” , „Пролетта на робите”, „Братчетата на Гаврош” , „Йохан”, „Улицата”, „Жълтата гостенка”, цикъла „Зимни вечери” и други вечни във времето творби.
