Като малка Латинка Петрова била от децата, които не чакали да ги поканят да кажат стихотворение, а сами се качвали на столчето. Майка била учителка и я научила да чете много рано. А когато Латинка започнала да пише с лявата ръка, казала: „Моля ти се, недей, защото като те снимат, снимката ще се обърне и ще си на обратно.“ Актрисата се изплашила и помислила, че ще излиза с главата надолу и започнала с дясната. Днес може да пише и с двете, но реже само с лявата.
Родителите били свободомислещи хора и в нищо не я ограничавали. Със сестра били все с ожулени колене, прескачали оградите по дворовете, играели с другите деца на народна топка, стражари и апаши, дама. Обличали се в роклите на майка си, слагали фините червени тричетвърти ръкавици и се клатили на токчетата из цялата къща. А от време на време нарязвали някой тоалет, за да шият дрешки за куклите, които сами си правели от парцали. Имали една-единствена по-луксозна, пак парцалена, заради която изчистили цялата къща. Получили я като награда и подарък за Коледа.
Наред с игрите, актрисата се развличала и с четене на книжки. Още си пази стари пожълтели издания на „Макс и Мориц“, „Вълшебникът от Оз“. Тръгнала на училище едва 5-годишна. Майка решила, че няма смисъл да губи време и извадила кръщелно, в което записала, че е родена година по-рано – през 1943 г., за да е по-голяма и да я вземат на училище. Още в прогимназията започнала да посещава театрални школи. Само на 11 г. изиграла първата си роля – на момче в оперетата „Чудната хубавица“. И до днес си спомня мелодията и текстовете на ариите, които пяла с оркестъра, преправяйки гласа си.
В същия период спряла да ходи на училище за 6 месеца заради жестока обида от директора – случка, която и до днес е един от жалоните в живота . Била едва 11-годишна, когато единствена в училище гласувала против избирането на председателката на дружинния съвет. Директорът я извикал, настъпил я за единия крак и извъртял силен шамар. „Каза ми: ти знаеш ли коя е Роза Купанарова. А аз казвам: ама тя се целуваше с Пити на рождения ден у нас – то е било жестоко усещане за морал, заради което съм гласувала така. Оказа се, че баща бил народен представител“, спомня си актрисата. След този случай си стояла 6 месеца вкъщи. Започнаха да се изреждат – първо чистачката, после и учителите да ме молят да се върна. Той щял да бъде наказан. Майка ми, вечна памет, само казваше – с нея говорете, това си е неин проблем. Но да ми удари два шамара и да ме върне в училище – щеше да ме прекърши завинаги“, разказва Латинка Петрова. Когато завършвала училище, получила един куп книги като награда за образованието си. Връчил ги същият директор и подал ръка. Но тя на него – не. „Това беше моят протест. Още го помня този шамар, защото не съм знаела кой е баща .“
Понеже тръгнала на 5 г., Латинка Петрова завършила гимназия на 16 г. Кандидатствала във ВИТИЗ, но не я приели и заминала за Монтана да играе в театъра там. „Духовният ми живот преминаваше на гарата – да гледам как идват и си отиват влаковете. От 16 г. да живееш на хотел“, спомня си тя. Тогава Яна Костова, майка на Михаил Билалов, я взела под крилото си. „Мишето беше едно мъничко. Стояхме си двамата, когато майка му беше заета“, спомня си актрисата. Двете са близки и до днес. „Тя е на 80 г. и живее в Бургас. Прекарвам почти цяло лято там, играем табла, спомняме си“, казва Петрова. На втория път влязла във ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и учила със Стефан Данаилов, Меглена Караламбова, Илия Добрев. След като завършила, кандидатствала режисура, но се оказало, че трябва да има 2 г. стаж като актьор, за да признаят изпитите.
Но още с първата си роля в Кюстендил, където отишла, на Бонка от „Калпаците“, получила национална награда и „суетата я повлякла“. По-късно в София замествала Невена Коканова в същата роля, когато на актрисата се наложило да замине за Америка. „Звънна се на вратата, погледнах – никой не се вижда. Отварям, а тя на едно коленце с едно карамфилче, много артистично: Лобхен, моля те, ела да ме заместиш“. Играла 50 представления и била първата актриса в Сатирата, която направила обществен дебют – играла пред комисия от интелектуалци, които я одобрили. „Необходим беше такъв статут, за да играеш в съответния театър, освен ако нямаш чичо да те уреди по телефона“, обяснява тя.
Сега актрисата е решила да разкаже за живота си по сцените на България. Смята да издаде книга албум с нейни стихове, с 13 песни от „Златният кос“, с изрезки от жълтите вестници. Вече ги е събрала, чуди се само за адреса – ако е към децата и техните поколения, е едно, ако е за съсловието, е друго. „Но ще намеря време и за тази кабинетна работа“, казва Латинка Петрова, която отпразнува своя 70-и рожден ден на 1 януари, но не е спряла „да живее живота си на шега“. „Аз се гавря с проблемите, гледам от по-друг ъгъл и може би това ми е целувката от Бога. Не съм се спряла да седна, да туря халата. Смятам, че ще ми се случат още любопитни неща. Приемам предизвикателствата, както приех и „Дансинг старс“ например. Оттук нататък ще благодаря на Бог за всеки подарен ден“, казва Латинка Петрова.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
