/КРОСС/ Разбира се, и сред комунистите, както сред фашистите, е имало честни, макар и заблудени хора, които са вярвали в някакви идеали. Всички имаме роднини или познати от по-възрастните поколения, които са честни хора, но вярват или са вярвали, че въпреки всички провалили се опити комунизъм с човешко лице е възможен. Но по думите на Вацлав Хавел комунизмът е територия на лъжата. А дори според комуниста Троцки партийната бюрокрация е най-гнусната привилегирована класа в историята на човечеството. Но има и нещо по-лошо: Когато комунизмът стане карикатура сам на себе си. Когато същата тази „гнусна партийна бюрокрация“ обслужва вече не някаква идеологическа доктрина с привидност за справедливост, а само лични интереси. Личните интереси на безскрупулни олигарси. Когато членовете на „авангарда“ на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ сами се превърнат в капиталисти, за да доведат народа си до просешка тояга.
Сталин изби 20 милиона руснаци в името на своята стоманена власт. Други, без да убиват, могат просто да продадат страната и народа си. Привидни патриоти продават националните интереси. За власт, но и за милиони в швейцарски банки. Бивши комунисти и комунистически ченгета, които са станали капиталисти, ни учат на морал и демокрация.
Управляващата коалиция е като три матрьошки една в друга. Какво точно става вътре се пази в тайна. Но колкото и да ги бутаме отвън – не падат. Който е взел властта с насилие, няма да я сдаде по мирен начин.
Който веднъж се е продал,няма как да се откупи обратно
Робът е призван да служи. Независимо дали са го поробили или сам се е продал. Този, който сам се е продал, може само да се гордее, че синджирът му е от злато.
Проблемът на нашия народ наистина е в робското самочувствие. Все се извиняваме с някакви робства, все някой отвън ни е виновен. Но точно тези, които най-охотно се продават, точно те развиват теорията, че не сме били „дозрели“ за демокрация. Така казваха преди 25 години. И още чувам да го повтарят.
Други пък казват, че изобщо демокрацията била нещо лошо. Европейската демокрация не била истинска. За разлика от „народната демокрация“ – като в Северна Корея. Или Путиновата мутрокрация.
Дозрели ли сме наистина за демокрация?
И що е то демокрация? На гръцки, както знаем, демокрация означава власт на народа. Това е управление чрез всенародно гласуване. Народът е суверен. Наистина ли нашият народ не е „дозрял“ сам да се управлява? Нали уж се гордеехме, че сме най-старата нация в Европа? Още 1300 години ли ще ни трябват, за да „дозреем“? Само да не вземем междувременно да презреем … Което май се и случва – с това застаряване на нацията. Спомням си края на едно стихотворение на Коста Павлов от 60-те: “ … А онзи юнак, що бозаел там/петнадесет, двадесет, тридесет … /не помня годините вече,/умря върху сухата цица/ на своята предана майка.“ Не изпихме ли вече достатъчно мляко, за да „дораснем“?
Но демокрацията е власт на закона. Тази фраза е станала досадно клише и рядко се замисляме какво точно значи. Ако няма спазвани закони, пред които всички са равни, може ли да има демокрация, дори и да се провеждат всенародни избори? Може ли да има демокрация, т.е. власт на всички хора, ако хората нямат равни права, ако не са равни пред закона?
Обратното на законността е произвол. Или ще е личен произвол на един „вожд“ или една партия ръководителка, т.е. диктатура; или произвол на олигархията. Тоталитарната диктатура уж отдавна падна. Но независимо от изборите, ако няма законност – цялата власт е в ръцете на олигархията. Бившите охранители и наставници на „гробокопачите на капитализма“, които сами станаха капиталисти. Те си купуват министри, съдии, закони, медии. Превръщат цялата държава в една частна лавка.
Ако няма закони, които се спазват от всички, няма демокрация. Затова корупцията в съдебната система е коренът на злото. Оттам трябва да се започне. Законите трябва не само да се пишат и пренаписват всяка година, но преди всичко – да се спазват. И не казвайте, че не можем да си го направим сами!
Още в Древна Гърция, именно тук по нашите земи, е имало демокрация. В Древна Гърция е имало дори директна демокрация, а не представителна. Разбира се, на практика това е означавало, че в един полис от неголям брой хора всички свободни мъже – но не жените и не робите – са се събирали на площада да решават с гласуване общите проблеми. В съвременния свят няма възможност в един град от един милион например всички хора (не само мъжете и „свободните“, защото всички сме с равни права) да се събират на площада и да решават заедно всичко. (Освен може би на електронния мегдан, в социалните мрежи.) Затова имаме представителната демокрация, с народни представители. А директна демокрация – при избори и референдуми. Но всичко това става театър, ако няма действащи закони. Затова на площада, на агората, се събира протестиращият народ. Само в него ни е останала надежда.
Казват ни, че по принцип нямало морал в политиката. А Доган бил казал, че моралът в политиката дори е вреден за държавата … Ако няма истински морал, трябва поне да има законност, наложен морал. И ако трябва да чакаме моралът и законността сами да се установят някак, това никога няма да се случи. Трябва сами да си го направим.
В общество, в което има действащи закони, ефективна законова система, нещата някак вървят, дори и хората да нямат строг морал. В едно общество, където властва законността, дори и хората да идват от други общества, в които законите не се спазват, бързо се научават да ги спазват. Никой смъртен няма правото да се вживява в ролята на пастир на народа. Не можем да променим обществения морал. Комунистите опитаха и виждаме какво постигнаха. Убийци ни учат на морал. Не можем да променим насила морала на хората, но
системата можем да променим
Какво на практика е необходимо? Преди всичко – оставка на това правителство на коалицията на безпринципността. После – нови избори, правителство с ясен мандат, Велико народно събрание, нова конституция. Трябва още преди изборите да се провежда обществена дискусия и да се търси консенсус за промени в съдебната система. Такива инициативи вече има от страна на Реформаторския блок. Крайно време е окончателно да се извадят всички досиета от бившето ДС на политици, крупни бизнесмени, разузнавачи. Партиите да очистят парламентарните си групи от тях. Трябва да се действа.
Безсмислено е само да плачем как нищо няма да стане, защото кокошката зависела от яйцето, а яйцето от кокошката, и защото кокошката и яйцето по принцип били лоши. Това е безсмислено. А точно такива фаталистични разсъждения се чуват постоянно. Не сме били дорасли за демокрация и законност, защото сме нямали култура и морал. Но как да имаме култура и морал в едно общество, в което няма истинска демокрация и законност?
Защо ние, българите, да нямаме култура и морал? Нужно ли е сами да се дисквалифицираме от списъка на възможните демокрации? С какво сме по-лоши от останалите европейци? Просто трябва да престанем да хленчим. И да намерим сили да си изметем сами собствения двор. Автор: Владимир Левчев, „Дневник“
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция „КРОСС“
позоваването е задължително.
