Бабинден е един от големите народни празници посветен на жените. На този се тачат „бабите“, които помагали при раждане. Този празник има езически корени и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Макар че в днешно време Бабинден е губил доста от обредните си обичаи, той все още се празнува и е свързан с много смях и веселие.
Според традицията още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на „бабата“ да ѝ „полеят“.
Самото обредно поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена една жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.
Друг обичай е бабата да закичи невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
Бабите се даряват и с ризи, чорапи, платно. От своя страна, пък възрастните жени връзват на дясната ръчичка на децата, които са отродили („хванали“) червено и бяло конче със сребърна монета. После измиват лицата на децата. Това се прави заради вярването, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
„Бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Нейната задача включва след като свърши раждането да занесе стомна с вода и босилек в черквата, за да бъде осветена от свещеника. Тази „молитвената вода“ после се връща при родилката, за да си измие лицето тя и да се сипе и в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На Бабинден на обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена трябва да носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува се ръка на „бабата“ и ѝ се подава подноса с храната. Дъщерите и снахите пък подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.
Така започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци. Често „бабата“ поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. След обеда на трапезата у „бабата“ започват да идват и мъжете.
От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.
