В България сме свикнали да гледаме с подозрение на всяко добронамерено дело. Винаги очакваме нещо задкулисно, нечестно, скрито. Понякога действително е така, може би почти винаги. Но по този начин ние се лишаваме от възможността да забележим доброто, когато то наистина се случи.
Преди години имаше някакъв политик, за който говореха, че е могъл, но не е откраднал. До ден-днешен се разправя като виц. Хората подиграват такива, убивайки желанието на даден човек да бъде честен.
Сега дойде ред на Дядо Добри, който е легендарен в желанието си да помага. Cъбрал пари и ги дарил. Много народ му се възхищава и нещо изключително – никой не се е усъмнил в честните му намерения.
Дотук добре. Hо пак се намериха хора, които да кажат лоша дума. Hарекоха го глупак, защото не си бил купил нещо. Казано иначе: според тях е идиотско да си полезен за обществото.
Имам наблюдения над няколко такива човека. Известни са със зъл нрав и склонност да лъжат. В тези техни особености е обяснението за вечното им недоверие. Смятат, че щом те не са честни и добронамерени, значи с всички е така. Hе подозират за съществуването на нещо различно от лъжа, измама, интриги. Трагикомично е, когато такива се оплакват от политици и институции, понеже са си лика-прилика с тях – меркантилни, самовлюбени и алчни.
Вие смятате ли, че е глупаво да си добър и честен? Според мен Дядо Добри показва какви ще бъдат хората някой ден. В много, много далечно бъдеще. Имам предвид не просията и дрипите, а самосъзнанието.
